Салон
Любен Диманов - поет на експресията
/ брой: 181
Сътвореното от Любен Диманов е толкова мащабно, многопланово и многопосочно като поетикостилистични търсения и естетически пробиви в различни жанрови територии, че сигурно няма да ни стигнат няколко монографии, за да го изчерпим. И друг път сме си позволявали да разсъждаваме по повод конкретни негови изложби или серии от невероятни акварели, колажи или заредена с експлозивна мощ на внушенията живопис. Но нека в тази публикация се спрем малко по-конкретно върху магическото притегляне на този художник към рисунката. Неслучайно самият Светлин Русев посочва, че за Любен Диманов е характерна почти "мистичната привързаност към рисунката - превърната от средство - в мисия на художника".
Любен Диманов е автор на хиляди, а може би и десетки хиляди рисунки, възхитителни офорти и впечатляващи серии от рисунки към редица библиофилски издания (предимно от световната класика). Нека тук привлечем вниманието на любознателните читатели към серията великолепни илюстрации по класическата творба на Омир "Одисея".
Художникът ни предлага проникновен пластически прочит на легендарната Омирова творба. Пред нас оживяват Одисей при феаките, съпреживяваме разказа пред Алкиной, освен текста и илюстрациите ни помагат да проследим премеждията при Еол и Лестригоните и Кирка, наслаждаваме се на пластическата транскрипция, поднесена ни от Любен Диманов на сирените, Сцила и Харибда, пристигането на Телемах при Евмей, странстванията на самия Телемах, както и Одисей при Пенелопа.
Рисунките на Любен Диманов, от една страна, са издържани в класически стил като ритъм, насищане на пространството със сюжетни нишки, но в същото време емблематизират и неговата способност към многопластовост, полифоничност на изображението - като мотиви, подтекстови внушения, богати митологически и културни алюзии и реминисценции. Любен Диманов е не само талантлив пластически интерпретатор на класически литературни сюжети, но и търси модерните проекции и новия живот на литературните митове и легенди.
Неслучайно толкова съдбовен и ------- целеполагащ за Любен Диманов е непрестанният му стремеж да улови движението, дори скритата вътрешна динамика и поривност на персонажите, преди да ги отрази върху белия лист. Това е характерно не само за рисунките по класически литературни произведения, но и за стотици негови графики и акварели, създавани през последните тридесет-четиридесет години. Достатъчно е тук да споменем като красноречива илюстрация творбите: "Фигури" (1976), "Семейство" (1986), "Празник" (1987), "Червеният кон" (1997), "Корида" (1999). Особено впечатляваща е серията акварели ("Буен танц", "Скачащо момиче", "Освободеният кон", "Пробуждане"), които представляват истински вихър на страсти, виртуозна игра на формите и цветовете и тържество на поетикопластическите метафори, освободени от всякакви условности, времеви рамки и скованост на пластическата линия. Те всъщност са прелестни акварелнолирически въздишки и полети на цветовата фантазия в танца на фриволната импровизация.