Актуално
Арбитражни неволи
България може да загуби милиарди от съдебни спорове с чужди компании
/ брой: 68
Правителството се отказа да участва в сделката за активите на ЧЕЗ у нас. Идеята за включването на България в тази авантюра между "Инерком" и ЧЕЗ дойде след среща на премиера Бойко Борисов със собственичката на кандидат-купувача Гинка Върбакова. Целта беше с този ход да се тушира общественото недоволство от смяната на собствеността на електроразпределителното дружество. И както в много други случаи, премиерът изведнъж смени позицията си на 180 градуса. Какво се е променило от началото на март и днес сделката вече е неизгодна? Нещо се случва зад гърба на хората. Или тогава ги излъгахте, за да приспите гнева им от задкулисието, попита лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Една от официално обявените причини за провала на влизането на държавата в ЧЕЗ се оказа и фактът, че чешката компания няма как да допусне подобно участие, защото в момента тя води арбитражно дело срещу България и по този начин може да навреди на интересите си.
ЧЕЗ Груп обяви намерението си да съди нашата страна през 2016 г. Тогава тя е изпратила до правителството предупреждение, предхождащо жалбата до арбитражния съд, в което е изявила желанието си спорът да се реши извън съда. Българската страна обаче не се е възползвала от тази възможност.
Дела, дела, дела
Ако обаче е само този казус, здраве му кажи. Арбитражни дела срещу българската държава водят и другите две електроразпределителни дружества. Първият подобен иск бе заведен от австрийската ЕВН. В него претенциите са за 750 млн. евро заради претърпени щети от политиката на държавния енергиен регулатор, свързана с цените на тока за бита. Освен това ЕVN има претенции към НЕК за пари, дължими при задължителното изкупуване на енергията от възобновяеми източници.
Жалбата на другата чешка компания - "Енерго-Про", беше внесена преди година. Тя е за 54 млн. евро компенсации от ценови решения в периода 2012-2014 г. Исковете на ЕВН и "Енерго-Про" са на различен етап на изслушване. До съд се стигна, тъй като от години българската държава в лицето най-вече на Комисията за енергийно и водно регулиране тормози инвеститорите с ценови еквилибристики, непрекъснати промени на правилата в действащите наредби, проверки и заплахи за отнемане на лицензи.
Обобщено може да се каже, че инвеститори водят международни арбитражни дела срещу България, които могат да струват много скъпо на данъкоплатците. Става дума за искове за над 2 млрд. лева. А парите могат да се увеличат още по-застрашително, защото има още няколко компании, решени да се обърнат към международен трибунал, ако не успеят да постигнат извънсъдебно споразумение с властите в София. Стряскащата информация се съдържа в документ на Министерството на финансите, който отчита изпълнението на бюджета за 2016 година.
И трите дела на електроразпределителните дружества се решават в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон. В списъка на исковете, заведени срещу Република България там, фигурира и Държавният фонд "Генерален резерв" на Султаната Оман. Той бе вторият по големина акционер в КТБ и в момента съди държавата за над 150 млн. евро заради фалита на банката и породилите се от това пропуснати ползи.
Заплаха
Друга заплаха за бюджета идва от делото, заведено от акционерите в "Индустриален парк София". По него италианската компания "Финанциария Интернационале Реал Естейтс" и съдружниците й искат 57 млн. евро заради проблемите около изграждането на многофункционален парк в района на Божурище. Във всички тези случаи компаниите обвиняват България, че нарушава междудържавните и международните спогодби за защита на инвестициите. Статистиката показва, че в повечето случаи България губи този тип дела и се налага да плаща милиони обезщетения на инвеститорите. Дори в малкото случаи, когато държавата печели, победата излиза скъпо на бюджета. Показателен бе спорът със собствениците на "Плама" - Плевен, които предявиха иск за обезщетение заради фалита на рафинерията. Адвокатите, наети от правителството, успяха да отхвърлят обвинението, но това струваше на хазната 12 млн. евро. Производствата в международните арбитражи са сложни, бавни и струват скъпо и на двете страни. Неслучайно частните инвеститори до последно се опитват да се споразумеят с политици и чиновници и завеждат дело само когато всички други средства са изчерпани.
Българските данъкоплатци плащат милиони левове - за хонорари на адвокатите, за възнаграждения на арбитрите по споровете и други съдебни разноски. Според отчета на финансовото министерство само за организиране на защитата на държавния интерес по международни дела хазната е олекнала с почти 36 млн. лева. Това е над половината от целия годишен бюджет на самото министерство.
Разноски
Според официалната справка през миналата година въпросните 35,98 млн. лева са отишли за разноски на държавата по 12 дела - нашумели или по-малко известни, точещи се от дълги години или по-актуални. В списъка влизат споменатите вече казуси - като ЕВН, "Енерго Про", ЧЕЗ, Оманския фонд. Фигурират още спорът с "Атомстройекспорт" по казуса АЕЦ "Белене" и делото на "Новера", която навремето обслужваше сметосъбирането на София.
В сумата с разноските са и парите, платени на консултантите по предоговарянето на цените на тока на двете "американски централи" - "Контур Глобал Марица-изток 3" и "Ей И ЕС 3-С Марица-изток 1". Миналата година са плащани разноски и за остарели дела като случая със СТ-АД - германски инвеститор, който приватизира шивашката фабрика "Лиди Р", а после се оказа, че предприятието е затънало в дългове. От информация от Министерството на финансите става ясно още, че България е стигнала до съд и с фирмите "Хематур АБ" (в ликвидация) и БА "Пайплайн", но за тези казуси няма публична информация. Същото се отнася и за спора с "Магнезиум.ком". Под това име е известен голям международен холдинг - производител на конструкции от леки сплави, но не е ясно какъв е точно казусът.
Показателен е случаят с "Калиакра Уинд Пауър", която през 2007 г. получава сертификат от най-висок клас като особено желан инвеститор, а сега е на път да съди България. През 2016 г. са покривани и разходи по спора между държавата и тази компания, която е с японско участие и изградила един от големите паркове за производство на ток от вятър. "Калауей Кепитъл Мениджмънт" пък е инвестиционен фонд, закупил облигации на КТБ в добрите й времена, който има намерение да съди България като Оманския фонд - за фалита на банката и пропуснатите ползи от това.
Загуба
Последното заведено дело пред арбитражния съд във Вашингтон отново е по енергиен казус. Заради промени в законодателството, регулиращо изкупуването на енергията от възобновяеми източници, собственикът на най-големия фотоволтаичен парк у нас, малтийската компания ACF Renewable Energy Limited, е завела дело срещу държавата.
Една от най-големите загуби на страната ни от арбитражни дела досега е от иска, заведен от "Атомстройекспорт" за оборудването за АЕЦ "Белене". В края на 2016 г. страната ни беше осъдена да плати 550 млн. евро на Русия за произведеното оборудване за спряната АЕЦ "Белене", плюс 70 млн. евро съдебни разходи и компенсации и ежедневна лихва от 167 хил. евро при забавяне на погасяване на задължението. Оборудването беше доставено и сега държавата се чуди какво да го прави.
Както се оказва, повечето арбитражни спорове са в сектор "Енергетика". И това не е учудващо. Този отрасъл е сред най-сложно регулираните в българската икономика. Освен това тук се преплитат огромни стратегически интереси, което поражда и невероятно напрежение. Основният проблем е, че в България правилата се променят често, а тълкуването им - още по-често. Регулиращите органи и самата нормативна уредба са истинска напаст за предприемачите, защото са нестабилни и защото ведомствата, които трябва да ги прилагат, действат с двойни стандарти. А политическият чадър се отваря и затваря според интересите на управляващите. У нас никой инвеститор не може да бъде сигурен, че следващото правителство няма да забрави обещанията и решенията на предишното. Затова и претенциите и исковете срещу България се увеличават.