А кой ще работи?
/ брой: 118
Деси ВЕЛЕВА
Младите хора днес определено си знаят цената. Не желаят да имат шефове или да са на служба с ниска заплата. За 1000 лева на месец не искат и да чуят, въжделеят за поне 4000 лева. Чисто. Виждат светлото си бъдеще като началници на собствени фирми с космически доходи или като инфлуенсъри.
Дотук добре. Даже много добре. Самочувствието и увереността определено са чудесни качества, когато имаш способности, натрупал си знания и умения, с които да се реализираш успешно в живота. Уви, у нас увереността в собствените сили често граничи със самонадеяност или с арогантни претенции.
Тревожно е, че младите хора, които трябва да са катализатор за прогреса, са принудени да се превръщат в крайни материалисти на фона на ширещата се беднотия, политическата диващина, общественото униние.
Бягайки от тази безнадеждна действителност, младите намират друга, своя реалност, в която инфлуенсърът е авторитетът и той ги води в паралелния свят на лесното, веселото и доходното. Затова и след високата заплата те подреждат в класацията на желанията си да се прехранват именно като популярни "хора с влияние".
Но кой тогава ще работи?