Георги Апостолов - скулпторът-лозар
Септемврийци и хората на труда са героите, изваяни от него през годините, а днес 90-годишният творец има ново амплоа - пейзажа
/ брой: 68
Посетихме го на 19 март - рождения му ден. Това посещение беше планирано отдавна. Оказа се обаче, че рожденият му ден е 22 март 1923 г., във Фердинанд - центъра на Септемврийското въстание, признато в историята като първото антифашистко. Това като че ли е обрекло на темата бъдещия скулптор - негови герои са въстаници, партизани, работници. Той е изключван от Берковската гимназия, защото в чантата му намерили томче със стиховете на Смирненски. Тоя кротък човек цял живот се е трудил; познава всички дейности на селската работа - от жътва и косене до копаене и резитба на лозе - главната му слабост.
От скулптурните му работи са известни и днес паметникът на Владайския въстаник и поп Андрей. Но също - човекът с вързани ръце ("Арест 1923"), с опънати напред врат и непокорна глава. "Не знам къде е сега", проговаря Апостолов. "В музея на социалистическото изкуство", отговаря му Тодор Коруев. Имаше копие пред историческия музей в Монтана. А днес един нов вариант украсява площада в с. Кръстевич...
Георги Апостолов с Илия Бешков в ръцете
Известно време стоя пред Националната галерия в София. Силна работа. Ярка. Както са повечето му творби. Септемврийци са неговите герои. Но също и селяните, работници и хора на труда. Днес има ново амплоа - пейзажа и къщите на с. Кръстевич, в Родопите. Съпругата му Злата е оттам. Там прекарват лятото, там скулпторът не само рисува, но работи земята, лозето - копае го седнал!
Разтваря огромна папка с рисунки върху картон, акварели. Чудесни неща! Очите на художника греят по детски щастливо, когато обяснява какво и кое къде е рисувано. Кръстевич е неговото ново вдъхновение. Иначе корените му са в Монтана-Фердинанд, Лопушна, Берковица. Завършил е прочутата някога Берковска гимназия. После, през 1951 г., следва специалност "Скулптура" при проф. Иван Фунев в НХА "Н. Павлович". Работи композиции по теми и образи от революционните борби в българската история. "Арест 1923" (НХГ, 1953), "Строител" (награда на ОХИ, 1964), "Априлско въстание" (1968), "Поп Андрей" (1968), "Боримечката" (1969), "Поливач" (1973); Паметници на "Владайското въстание" (1972, във Владая), "Септемврийци" (1973, с. Септемврийци, обл. Монтана), "Поп Андрей" (с. Медковец, обл. Монтана). Носител е на държавни и правителствени награди и отличия.
Неговият син - Благовест Апостолов, е безспорен майстор в скулптурата, признат и от модерните си колеги. А малкият - Йонко, е музикант с нестандартни виждания за музициране. Съпругата Злата е истинско съкровище на семейството, обитаващо къщата на ул. "Благородна" 1 в София. На тръгване кака Злата ми даде здравец от двора - да си отнеса нещо от този дом на духовно богати людe.