Жената - от пиедестала на обожанието до пренебрежението и дискриминацията

Аида Паникян

Работата на жените никога не е била инцидентна за обществото. Още повече в наши дни. Ако до преди  80-100 години заплатата на повечето е била нещо като допълнителен доход за семейството, в наши дни далеч не е така. Тежкият физически труд на жените винаги е бил огромен и неоценим, особено по време на войни. Смята се, че дневно жените работят (общо платен и неплатен труд!) средно поне с 30 минути повече от мъжете.

В началото на ХХ век повечето жени работели в домовете си или в стопанствата, или като шивачки, платени на парче, или милосърдни сестри... Първата световна война ги принуждава да приемат нови социални роли, да заемат типично мъжки професии, за тях се отварят вратите в редица интелектуални професии, жените вече могат да водят и типичния бохемски живот.

Втората световна война също слага своя печат. У нас от средата на ХХ век жените на практика са служители на заплата, независимо от семейното им положение или професията на съпруга им, и напускат дома си, за да работят, дори и само за няколко часа. С разпространението на платената заетост техният труд вече става видим и отделен от семейния им статус. Не са малко жените, в това число и българки, които с работата си променят света. Преди време проучване в Швеция показа, че мъжете са дискриминирани в професии, доминирани напоследък от жени - чистач, медицинска сестра/брат и пр., което предизвика доста противоречиви коментари. 

Българката винаги е била силна и решителна. 

Вдъхновени от Тота Венкова и Райна княгиня 

През 1886 г. младата габровка се дипломира с отличие по медицина в Санкт Петербург. Тота Венкова е смятана за първата българка с висше медицинско образование след Освобождението. Последователките й в тази "мъжка" тогава професия са стотици и хиляди. А към края на 2021 г. данните на НСИ сочат, че у нас мъжете лекари са 13 087, а жените - 16 517! Лекарската професия в наши дни е сред феминизираните в много държави по света. В разгара на ваксинационната кампания срещу КОВИД-19 резултати от американско проучване проучване показаха, че повечето хора се доверяват на лекарки, вместо на лекари, да ги ваксинират. 

От Елисавета Карамихайлова до...

От края на 1939 г., когато Карамихайлова започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност и става  първата жена хабилитиран преподавател в СУ ДСв. Климент ОхридскиУ, до днес е изтекла много вода. Все повече българки се посвещават на науката и преподаването й. Например през академичната 2016/17 година общо преподавателите в държавните и в частните висши училища у нас са 22 223, като 10 919 от тях са жени. Пет години по-късно университетските преподаватели намаляват и вече са 20 695, от тях жени са 10 731. За този период дамите професори от 1236 се увеличават на 1264. За сметка на това жените доценти и асистенти намаляват. Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена ректор в историята на Висшето училище по телекомуникации и пощи. През 2016 г. за пръв път в 70-годишната история на Русенския университет "Ангел Кънчев" ректор на  става жена - проф. Велизара Пенчева. От основаването си досега Медицинският университет във Варна вече има две жени ректори - проф. д-р Здравка Кемилева, дмн от 1963 г. до средата на 1966 г. и проф. д-р Анелия Клисарова, дмн - от 2004 до 2012 г... 

Лидер в ЕС по ИТ специалисти

Макар в множество европейски доклади непрестанно да пише, че трябва да се увеличи делът на жените в сектора на изкуствения интелект, данни на Евростат от 2021 г. сочат, че България за поредна година води в ЕС листата на дамските умове в информационните и комуникационните технологии. Делът на жените в сектора е 28,2%, но в България всеки четвърти специалист е жена, докато в Чехия например те са само 10%.   

В държавната администрация

По данни на Европейския институт за равенство между половете жените висши администратори в институциите на ЕС през 2021 г. са 32,3%, а през 2022 г. вече са над 45%. В България в края на 2021 г. съотношението в заетите щатни бройки в държавната администрация е 66 787 жени:65 183 мъже. А жените висши държавни служители (чл.5, ал. 2 от ЗДСл.) са 1619, докато мъжете са 864. Това сочат данни от кабинета на заместник министър-председателя по ефективното управление, цитирани в доклада за равнопоставеността на жените и мъжете у нас за 2021 г. От същия документ научаваме, че  87,50% от висшите държавни служители в Министерството на правосъдието, например са жени.

Заплатата

Числата показват, че макар България в много отношения да е по-напред в равнопоставеността на половете, като в повечето европейски държави и у нас жените са по-ниско платени. Една от причините е, че те са прекомерно представени в относително нископлатени сектори като грижи, услуги, образование. Силно феминизираните работни места са склонни систематично да се подценяват. Като цяло са им необходими повече работни часове на седмица от мъжете, за да достигнат заплатите им, но и прекарват повече часове в неплатена работа. Затова ЕС насърчава равното разпределяне на родителските отпуски, адекватно обществено предоставяне на услуги за гледане на деца и адекватни фирмени политики за гъвкаво работно време. Разликата в заплащането на жените и мъжете варира от под 5% до над 18%, сочат данни на Еврокомисията. Според тях жените трябва да работят месец и половина повече от мъжете, за да достигнат тяхното месечно възнаграждение. 

Стъкленият таван: позицията в йерархията влияе върху нивото на заплащане: по-малко от 8% от главните изпълнителни директори на компании са жени. Въпреки това професията с най-големи разлики в почасовите доходи в ЕС са мениджърите: 23% по-ниски доходи за жените, отколкото за мъжете.

В наши дни нежната половина на българското общество е склонна да приеме и ниско платена работа, дори и временно, само и само да осигури прехрана на семейството. 

Статистиката сочи и друго - жените, поне у нас, понесоха по-голямата тежест на КОВИД пандемията по отношение на трудовата ангажираност. Една от причините е, че в голяма част от секторите, които бяха затворени или бяха под силен натиск, преобладават жените. Например 78% от работещите в здравеопазването и социалните грижи жени. Над 55% от заетите в търговията, 70% в образованието, почти толкова в хотелиерството и ресторантьорството. В този период се открои и друг проблем - 36 хил. млади хора са останали без работа в края на 2021 г., но при младите жени коефициентът на безработица се увеличи почти двойно Ц от 5,9% през 2019 г. до 10,6 през 2021 г.  Тоест, по отношение на трудовия пазар, пандемията удари младите жени у нас. И все пак, българката не се огъва лесно.

Калена в робства и войни

Българката не се бои да работи на полето, да управлява самолет, да ръководи министерство, да кове закони, да участва във военни мисии. Да се справя с предизвикателствата е в кръвта й, в гените й. Тя е дъщеря и внучка на баба Тонка, на Райна Попгеоргиева, на Сирма войвода, на Мария Атанасова (първата жена командир на тежък тип самолет в света), на Райна Касабова (първата жена, летяла на боен самолет)...  Но българката никога не се е отказвала и от най-важната роля в живота - да бъде майка и в тази си роля тя е първата учителка, първата лекарка.   

Осем е безкрайност?

Всеки празник е веднъж в годината. Затова не отказвайте на тази дата нито цвете, нито миксер.

От друга страна, казват, че цифрата 8 е знак на безкрайността. Значи 8 (март) е безкраен празник. Както е безкрайна нежността и силата на жената. 

Иначе, 8 март си има реални корени в началото на ХХ век. Предполага се, че най-ранната версия е ДДен на женатаУ, организиран от Социалистическата партия на Америка в Ню Йорк на 28 февруари 1909 г. Това вдъхновява германските делегати на Международната социалистическа конференция на жените през 1910 г. да предложат "специален Ден на жената" да се организира ежегодно, макар и без определена дата. Година по-късно се провеждат първите демонстрации и чествания на Международния ден на жената в цяла Европа. След като жените получават избирателно право в Съветска Русия през 1917 г. (началото на Февруарската революция), международният ден на жената е обявен за национален празник на 8 март.

Организацията на обединените нации започва да отбелязва Международния ден на жената през 1975-а - обявена за Международна година на жената. През 1977 г. Общото събрание на ООН приканва страните членки да провъзгласят 8 март за официален празник на ООН за правата на жените и световния мир.