Успяхме!
/ брой: 22
Аида ПАНИКЯН
Благодарение на упоритостта и аргументите на БСП Народното събрание най-накрая гласува минималната работна заплата да стане 50 на сто от средната за страната. Това беше един от първите законопроекти, които левицата внесе още през октомври. И оттогава не спираше под всякаква форма да търси начин да постави в дневния ред на парламента жизненоважното за стотици хиляди решение.
Над 40 пъти социалистите предложиха в краткия живот на 48-ото Народно събрание механизъм за формиране на минималната заплата. Същата, с която може да се купят основни храни. Същата, която хвърля човек в бездната на мизерията, когато трябва да купи лекарства или да влезе в болница. То не бяха хватки, не бяха отлагания, не бяха имитации на подобрения и какви ли не врътки или отхвърляне на предложението.
Защо? Кому пречи?
Защо уж всички народни представители са "за" по-добрия живот на хората преди изборите, а действията на повечето показват обратното, след като са избрани?
Дали не изпълняват интересите на шепа заинтересовани да не плащат достатъчно за труда на работниците, да си спестят от осигуровки, например?
Не са ли работниците мнозинството, което за пореден път ще отиде до урните?
Не е ли срамота в държава член на Европейския съюз над 15 години минималната заплата да купува едва 6,6 пъти месечно най-елементарните стоки и услуги? С какво самочувствие работодателите искат "внос" на работници от трети страни, след като на "своите" не оценяват труда?
Очевидно не всеки го чувства така.
Едва ли на работодателите ще им хареса приетото вчера от народното представителство предложение, гарантиращо стабилен ръст на минималната заплата.
Защо ли? Защото ще се увеличат вноските за осигуровки. Е, при осигурителен риск или пенсия ще се оплакваме колко малко са ни парите, но отдавна ще сме забравили, че сме внасяли санитарния минимум. Често заради натиска на работодателя, платил по закон минимална заплата и дал останалото "в плик".
За сметка на това надеждата у едни 500-600 хиляди души, че има партия, която мисли и за тях, се възроди. Няма постоянство, целящо доброто на хората, което да не е възнаграждавано по един или друг начин! Действия, които са вложение в доброто и бъдещето на хората, си струват и упорството, и усилията, и времето.
Между другото, огромната част от онези 500-600 хиляди българи на минимална заплата не са с основно или по-ниско образование, нито полагат нискоквалифициран труд. Напротив. И това няма да хареса на някои...
За жалост, заради липсата на бюджет за 2023 г., който служебното правителство отказа да внесе, промяната ще се забави. Но все пак победата е факт - още една социална придобивка за работещите и за българските семейства. И успехът не е само за БСП, а за всички българи.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.