Следи по бреговете на Скът

Павлина Иванова, с. Алтимир

Скът - това е реката на моето детство. Нейната сребриста лента се провира под върбите и бърза да прегърне синия Дунав. Често се застоявам на брега и, загледана във водите й, усещам как ветрец гали слуха ми с веселия смях на детски гласчета. Присядам на брега и в главата ми се втурват спомени... 

Лято е! Топлото слънце и водите на Скът са примамили момчета и те смело се гмуркат във вировете под върбите. Бързат кой повече скокове ще наброи. Мокрите им стъпки оставят следи по брега, които слънцето бързо краде... И Никола е сред тях - синът на баба Цена и дядо Илия. Висок  и загорял, с черен мокър перчем и орлов поглед, той се отличава от другите момчурляци. Такъв си го представям като дете. За първи път го видях, когато дойде на среща с децата в училище. Но той вече бе... генерал Никола Илиев Недялков. Бях млада учителка. Той разказваше на децата за себе си, за това колко е важно да се учат и да се борят за мечтите си.

Днес в сърцето на всеки алтимирчанин той е генерал Никола Илиев Недялков.

Роден е на 21 януари 1923 г. Тази година се навършиха 100 години от неговото раждане. Колко много бе преминал и постигнал в живота си! Малко са днес тези, които могат да ни разказват за него... Животът му е бурен, неспокоен и труден. В годините на антифашистката борба той е в редиците на борческата революционна младеж, участва в борбата за нов свят и справедливост. Като политически затворник е обвинен и осъден за две години във Варненския затвор през 1943-44 г. Изгрялата свобода на Девети септември 1944 г. го спасява.

През 1947 г. учи във Военно-пехотно училище в София и го завършва през 1949 г. Новият живот в Родината го привлича и той не спира да учи, да се усъвършенства и да бъде навсякъде полезен. Силно е впечатлен от военните специалности, защото там най-добре проявява своята сила и воля, упоритост и дисциплина. През 1962 г. завършва Военната Академия "Георги Сава Раковски" в София. В началото на 60-те години на 20 век Никола Недялков е военен аташе в САЩ. В средите на МНО той вече е спечелил доверие като надежден, умен и способен кадър. Кариерното му израстване заслужено върви към върховете: става началник на военното разузнаване, а през 1984 г. е заместник- началник на Генералния щаб на БНА при генерал Атанас Семерджиев. През 1987 г. е началник на Военната Академия "Георги Сава Раковски" в София, където остава до пенсионирането си през 1990 г. Трудно е да си представим високите длъжности, които е заемал ген. Недялков, колко много труд, знания и упоритост са му стрували. Трудно е днес да оценим и високата отговорност, която е проявявал в името на България. 

След пенсионирането си ген. Недялков живее при своята дъщеря Виза Недялкова, известна наша общественичка и журналистка, наследила упоритостта и борбения дух на своя баща. 

Ген. Никола Недялков е човекът, който доказа с живота си как се служи на род и Родина. Той е гордостта на родното Алтимир, гордостта на България.