Сам кон на кушия
/ брой: 137
Аида Паникян
Сам кон прави ли кушия (конно надбягване-б.а.)? Прави, прави... Особено ако е номиниран за управител на НЗОК. През последните години псевдоизборът на един от един кандидат стана обичаен маниер, наследен от квазиуправлението на ГЕРБ. Партньорите им от ПП-ДБ дообогатяват наследството. Представят икономист с мижав опит в частното (а не общественото) здравно застраховане (но не и осигуряване).
Те (от ГЕРБ) никак не искат да се оттеглят от властта, особено от управлението на едни 7 млрд. лв. от вноските на работещите, в т.ч. и на онези с по 600-650 лв. (чисто) заплата.
Наистина се изплашиха от кандидата на БСП - професор, с дългогодишни познания в здравеопазването и опит в управлението. Но и тайничко признаха силната кандидатура, гласувайки с "въздържал се". После с охота оттеглиха своя кандидат с опит в НЗОК. Не за друго, а за да не се счупи сглобката. Че счупи ли се, няма да им остане ни постна пица, ни дори геврек.
Сега, след като си натрапиха правилата и си прокараха промените в ЗЗО, с ехидна усмивка потриват ръце в очакване техен човек да заеме подуправителския пост, за да дърпат пак конците на подялбата на 7-те милиарда. И не само на тях! Всичко това може да означава едно - "искаме реформи за пред електората и преди избори, но не ги правим, щом вземем властта, защото сами сме си измислили правилата за пладнешки обир на обществени пари".
Апропо: къде е онзи милиард и половина от големия резерв на касата, който преди 13 години герберският финансов министър експроприира? Да не забравим - на следващата година още 340 млн. лв., на по-следващата - още 100 млн.! Да, Конституционният съд ги спря, но парите потънаха като в морски пясък.
Днес сме свидетели на подобни, но вече значително по-рафинирани, действия, защото с ГЕРБ са и онези, дето преди 3 години им бяха смъртни врагове.
И да си дойдем на думата: иде реч за едни 7 млрд. лв., които трябва да послужат за едно единствено нещо - здравето на българина. То обаче е химера. За него всеки сам се бори, а ако попадне и на добър лекар и грижовна сестра, на които да плати поносима сума, броим го за късметлия. И забравяме, че години наред, преди да се разболее, е отделял от заплатката си, за да внася осигуровките си надлежно.
Битката за шефския стол, която не е нищо друго, освен политическа, продължава. Да му мислят болните.