Родоотстъпници продават нашите идеали, памет и национално самочувствие

ПАВЛИНА ПАВЛОВА има издадени 70 книги, от които девет исторически романа, десетина - криминални, също приключенски, фентъзи, както и романи за деца, приказки, стихове за деца и за възрастни, афоризми... Носителка е на престижни национални и европейски награди - Националната литературна награда "Проф. Димитър Димов" (2018); Националната награда "Калина Малина" (2013); първа награда "Атанас Мандаджиев" от Българската секция на AIEP за криминалния й роман "Убийства в Златната подкова" (2014); Европейска награда за поезия (1995), връчвана от Центъра за европейска култура "Алдо Моро" (Италия), и др. Член е на Лига на българските писатели в САЩ и по света, на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Отворено писателско общество "Балкански Декамерон", на Академията на европейска култура "Орфеева лира" и др.

- Г-жо Павлова, днес отбелязваме Деня на Независимостта. 115 години по-късно независими ли сме обаче?
- Ние неусетно бяхме превърнати в съвременна колониална държава. По принципа на сварената жаба. Вече водата започна да завира, късно е да изскочим от тенджерата. И все пак, когато става въпрос за българския народ и дух, никога не се знае!
- Вие сте творец, който се интересува изключително много от историческата тематика. Какво мислите за опитите историята да бъде пренаписана спрямо политическата конюнктура?
- Това е най-голямото предателство, което се извършва пред очите ни: пренаписването на историческите истини, дори на онези, на които сме били свидетели! И това не е случайно! Когато не знаеш откъде идваш, кой си, ти се превръщаш в човек без самочувствие и тогава съвсем естествено започваш да се възхищаваш на другите нации. А би трябвало да отглеждаме децата си с разкази за славни моменти от историята ни, за да растат не като присадка върху картата на Европа, а да знаят, че те са потомци на хората, които са населявали тези земи и са достигнали до много висока култура и напредък. Имам предвид Варненското златно съкровище. После минаваме през периодите, в които българското племе отстоява правото си на свобода и след като е поробено от Римската империя, успява с помощта на Аспарух да освободи част от земите си. Защото нашите историци продължават да говорят, че България не е съществувала преди 681 г., което не е така. Просто оттогава ни е останал Договорът за мир с Романия (Източната Римска империя) и историците не са си направили труда да потърсят и по-ранни исторически доказателства, че ние сме си били тук, на Балканите, независимо как са ни наричали: траки, мизи, скити, готи и прочее. Има дори стари карти, на които ясно е изписано името България - карта от 4-ти век, която обаче е препис от по-стара карта.
- Сега искат да променят датата на националния празник. Но без 3 март нямаше да ги има нито Денят на Независимостта, нито Съединението, да не говорим, че 24 май щяхме да го празнуваме само в местното училище или читалище. Защо сме толкова непризнателни?
- Не съм съгласна, че българският народ като цяло е непризнателен към когото и да било, и особено към руския народ. Става въпрос за шепа родоотстъпници, които се подчиняват на "посолството" и продават нашите идеали, нашата родова памет, нашето национално самочувствие и преклонение пред саможертвата на онези знайни и незнайни руснаци, които оставиха костите си по нашите планини и равнини.
Не знам защо никой никога не споменава, че сред тях всъщност има много потомци на старата Волжка България, тоест български предци, които, както Аспарух, са тръгнали да освобождават своите поробени братя. Да не забравяме и колко от нашите освободители се завръщат осакатени, а в ония години това е било по-страшно и от смъртта. Защото ако един мъж е без крак или ръка и не може да изоре нивата, не може да помага в селскостопанската работа, той се превръща в тежест за семейството си.
- Нито една достойна държава не променя през няколко десетилетия националния си празник. Това комплекси ли издава или е нещо друго?
- Не са само комплекси. Това е част от мащабния план за обезличаването ни като народ. Вижте само с какво се занимават нашите министри и депутати: разрушаването на паметници, смяна датите на национални празници, какво оръжие да дарим на други държави, макар че това би оголило и без това опосканата ни отбранителна мощ, как да се престараем в помощта спрямо едни бежанци, докато други ги неглижираме. Този двоен стандарт във всичко е особено дразнещ!
Събираме капачки, за да помогнем на болни деца, а подаряваме милиони на чужденци. Селата в Карловско още са почти на онова ниво, в което стихията ги съсипа. Ако не бяхме разформировали Строителните войски, хората отдавна да са заживели, както преди, че и по-добре. Но Строителните войски пречеха на някого! И никой не помисли, че в Строителните войски се обучаваха на строителна професия хиляди момчета от турски и ромски етнос, които иначе биха били изхвърлени от нормалното русло на живота.
- Вашето мнение - 3 март ли трябва да бъде нашият национален празник?
- Категорично да! По-голяма глупост от тази не може да се измисли: да се слее Освобождението на България с най-светлия празник на писмеността, на културата и духовността ни. Това би означавало да бъдат ликвидирани и двата празника. А може би такава е целта?
- Свидетели сме на постепенно обезродяване и отказ от националните ни ценности: забрава на род и език. Как да съхраним родовата си памет, как да запазим българското?
- Всичко започва от семейството и после - от училището. Но животът завъртя хората в лудешки бяг за прехраната и време за децата не остава. Ала тези деца трябва да бъдат приучавани от малки да се гордеят със своите предци, да знаят нашите национални светини, а тръгнат ли на училище, там всичко това трябва да бъде доразвито и обогатено. Но някой промени учебниците и ги направи неверни, неточни, отблъскващи.
Представяте ли си, че сега сред задължителните книги за прочит през лятото на 11-годишните е "Под игото"! Повечето деца няма да го разберат, нито осмислят. Така славната борба на героите остава неразбрана и темата - отблъскваща. Защо този роман не е оставен за по-късна възраст?
- А какво мислите за оскверняването и рушенето на паметници? Не е ли варварство това през XXI век?
- Нямам думи, за да изразя възмущението си към този акт, защото той е присъщ само за диви, крайно назадничави племена и народи. Те си въобразяват, че като съборят един паметник, ще пренапишат историята. Смешно. Още скърбя за ограничените умове, които взривиха мавзолея на Георги Димитров, вместо да го превърнат в музей. Сега пред него щеше да има денонощна опашка от чужденци, които да видят мумията на вожда на Интернационала, а ние да се превърнем в атрактивна туристическа дестинация. Значи можем да гледаме мумията на Тутанкамон, но на Димитров - не!
- Автор сте на редица исторически романи. Трудно ли се пише такава творба?
- Изключително трудно и отговорно. Защото в моите романи всичко се базира върху исторически факти, а художествената разработка е само надграждане за по-лесното им възприемане. Навярно затова романите ми се радват на изключително голяма популярност - всички претърпяха по две-три издания, а "Боян Мага - синът на Симеон" вече има и четвърто издание.
- Появиха се доста творби на историческа тема през последните години. Част от тях обаче съдържат голяма доза художествена измислица. Къде е границата между историческите факти и въображението на писателя?
- Тук идва личната отговорност на автора. Защото в неотдавна излъчения сериал "Войната на буквите", освен имената на историческите личности, нямаше друга истина. Такива произведения са зловредни и трябва да има начин да бъдат спирани, ограничавани.
- Какво е необходимо, за да се получи стойностен исторически роман?
- Огромни енциклопедични познания на автора, търпение да изрови от историческите архиви златни зрънца, свързани с нашия род и отечество, обич към всичко българско и малко дарба, за да оживеят героите в своя исполински ръст, който обаче да отговаря на фактите.
- Най-новата ви засега книга е "Вазови - шапки долу!". Кое Ви мотивира да се обърнете към рода на Патриарха на българската литература? Какво ново открихте за себе си?
- Тъй като Иван Вазов е най-високо цененият от мен писател, в един момент осъзнах, че ние нищо не знаем за него. Всичко написано беше някак фрагментирано, а образът му се губеше, животът му в неговата цялост - също. Тогава пристъпих към написването на романа. И заедно с героите обогатих познанията си за историята на България за период от стотина години.
- Имате и доста книги в криминалния жанр. От действителността ли черпите сюжетите - май живеем в криминална държава?
- До голяма степен - от живота. Като "Сапфиреният Феникс" - политически криминален роман за "аферата КТБ", и съм доволна, че съдът най-после се произнесе, че КТБ е била умишлено фалирана и действията на синдиците са били незаконосъобразни, но... Всичко в банката междувременно беше окрадено.
Също романът ми "Съучастници в престъпление", където върви разплитането на отвличанията на хора под кодово име "Наглите". Или "Тайната на Белия саламандър", третиращ въпросите за инвитро оплождането и възможните злоупотреби с това научно откритие.
- Вие сте обаче поетеса. Намирате ли време и вдъхновение за поезия в този наш не толкова поетичен свят?
- Да, намирам време и за поезия. Откликвам на всеки народен ропот, опитвам се да вдъхвам кураж и призовавам към непокорство и предявяване на законните ни права да живеем достойно.
- Над какво работите в момента?
- Току-що завърших нов исторически роман за Второто българско царство, озаглавен "Време за възкресение. Петър IV, Йоан-Асен, Калоян".
- Ще я има ли България? Ще възкръсне ли?
- Ще я има! Ние вече сме минали през дълги робства, но духът ни неизменно ни е повеждал в даден момент към Свободата. И този път ще стане така!
- Вашето послание към читателите на ДУМА?
- Ще го направя в стихотворна форма:
Оставям на всички един вековечен завет:
живейте, изпълнени с обич, любов и надежда.
И имайте храброст на лъв и душа на поет -
тогава светът покрай вас по-различен
                                  изглежда.