Ритми от джунглата

Музиката и младите, наистина болна тема, при това забравена от повечето институции и медии у нас. А се оказа, че е пряко свързана с този бърз и непрестанен процес на "опростачването на нацията", започнал веднага след преломната 1989 г. Защото дотогава имахме реномето на една културна, образована държава, в която за естетическото възпитание на младите хора се полагаха отделни, сериозни грижи. 
За малките имаше "Знаме на мира" -



програма за детско творчество

при това международно призната, освен него движението "Българска музикална младеж" по образец на "Jeunesses musicales" от Париж. И най-ценното - имахме: младежки симфонични оркестри, младежки духови музики, детски и средношколски хорове, детски оперети и какви ли не още състави. Сериозни образователни програми на ниво училище, община, окръг. Музикалните институти - опери, оркестри, ансамбли, бяха задължени да работят по специални програми с младите слушатели и зрители дори и в малките населени места. Имаше популярни музикални лектории с много и добре подготвени и всеотдайни лектори. Учителите по музика водеха редовно своите възпитаници на опера и на концерт. Издателство "Музика", МОН и "Балкантон",  издаваха дори специална литература и записи за тях. И какво се случи само след няколко години? Пълна ликвидация! Тотална естрадизация, чалгизация и в крайна сметка - "опростачване". Родиха се "феномени" от рода на: ТВ "Планета",  Шоуто на Слави, Азис и Глория, Криско и Ванко 1, "Рок междучасие", Радио "Вероника"... Дори големите радиа се естрадизираха и някои от тях са заприличали по-скоро на

"джубоксове" от крайпътни барове и мотели

Да, вината на някои електронни медии тук е огромна. За повечето от тях художествената музика е "табу" или в най-добрия случай рядък, случаен гост. Като в Радио-1, което във всеки час от деня предава по 55 минути музика от ниските жанрове и цели 5 минути класика! Наистина "оригинално" хрумване! А и държавното ни радио, което трябва да дава пример, да образова и възпитава, все още няма ефирен канал за класическа музика, каквито имат дори азиатските и латиноамериканските държавни радиостанции. При това се издържа от нашите данъци, своите слушатели, които се нуждаят от истинска култура. В него няма нито едно музикално-образователно предаване. А първата програма е просто един джубокс - новини и тупалки. Радой Ралин беше написал точна епиграма за БНР:
"Прекъснаха концерта в ми бемол и съобщиха:
в Барселона на нашите е вкаран гол!"
Да, "всяко зло за добро"! Добре, че стана този скандал с "Музикаутор", та от БНР се сетиха малко да понамалят "тупалките" и да пускат и малко класика. И дано да не е временно! Но тази "културна програма" "Христо Ботев" е все още в дълг към своите слушатели. Малко са предаванията за нашите композитори, диригенти, певци, музикални и оперни театри, за симфоничните ни оркестри. Повече звучат чуждите изпълнители, а културните програми се гарнират с естрадна и етномузика, което създава

контраст между словото и звука

Но може би още по-сериозна е вината на БНТ. Там вече почти няма място за голямата музика. Преди години имаше редовен "оперен ден" - сряда, освен това симфонични - по-сериозни и по- популярни програми, имаше и телевизионен театър и студийно или арт кино. Сега много от възрастните зрители са недоволни, че тези предавания ги няма, а младите се възпитават предимно с низките жанрове. Незнайно защо се даде ход на подобно вредно предаване като "Рок междучасиe", вместо да се направи едно образователно, което да възпитава в добрия вкус, да облагородява чрез Моцарт и Шопен, Верди и Чайковски. Защото повечето млади, дори от елитните училища и университети, са вече далече от истинските стойности, част от тях - със загрубели сетива и ниска култура на поведението.
Много опасно е, че сега младите слушат тази "музика" с прекалено силни децибели, което води постепенно до влошаване на слуха, убива нервни клетки, влияе зле върху сетивата, здравето, интелекта. Голяма вреда нанася и използването на слушалки. Но това е тема, за която трябва да поговорим отделно. Лошото е и това, че младите се отдалечиха от истинските стойности в културата и изкуството, особено в музиката. Те вече не знаят кой е Бетовен и кой е Пучини. За тях

операта е нещо смешно

те растат в една грозна, креслива, агресивна звукова среда. Да, сетивата им загрубяват, а това е опасно и за душата им. За тях в най-ранна възраст трябва да се открие светът на Моцарт, Росини и Вивалди, да се облагородят, възпитат с добра литература и музика. Тук важна, решаваща е ролята на семейството, на родителите, на учителите и възпитателите от детската градина и началното училище. За съжаление неведнъж съм влизал в детски градини, където учителките вместо детски песни, фолклор и лека класика пускат на децата шумно диско с неподходящи, да не употребявам друга дума, текстове. А навън звуковата среда към тях е още по-агресивна - в магазина, в трамвая, навсякъде.. Особено вредна и опростачваща е рап музиката, ако изобщо тук можем да употребим тази свята дума "музика". Виковете и подскоците, циничните текстове и движения на чернокожите гамени от Харлем за съжаление и наш срам нахлуха и у нас, влязоха дори и в националните медии. Появиха се дори "рап звезди" като Ванко-1 и Криско, широко представяни и рекламирани по медиите. А пораженията са вече налице: и децата ни растат некултурни, груби, агресивни, без уважение към по-възрастните, говорят зле, обличат се небрежно зле, подражават във всичко на тези свои "идоли". Вече можем да срещнем на улицата малко момичета, които се бият с момчета, ругаят, говорят цинизми и дори псуват и се движат, слушайки тези грозни ритми.
Друг доста сериозен проблем е осакатеното хуманитарно, естетическо и в частност музикално образование в днешното българско училище,
 
изтормозено от поредица нелепи реформи

сред които и абсурдът "делегирани бюджети", който съсипа и нашите прекрасни опери и филхармонии. Намалиха се драстично, до минимум, часовете по пеене и музика - едва по 1 час седмично, при това до 8-и клас. Днес учебниците са коренно променени, тоест опростени, класическата музика, историята на голямата музика са просто осакатено представени, ако може изобщо да се каже, че са представени. Един типичен пример - вместо цял урок и дори поредица уроци за Моцарт - негов малък портрет и отдолу текст: "Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791), австрийски композитор, писал симфонии". Само това! Невероятно, но факт! Срамно! В друг учебник, в който ги нямаше нито Шуберт, нито Верди или Брамс, имаше снимки на "Бийтълс", Фреди Меркюри и Ицо Стоичков. За какво да говорим? Да унищожим и малкото култура и духовност, които ни останаха!  Ами че това не е ли планът "Дълес" от 1950-а в действие? Колкото по-прости, необразовани, некултурни източноевропейци, толкова по-добре за нас, за Америка!, казваше той. (А и тази вредна организация "Америка за България" нахлу най-нагло в България.) Да, но другите източноевропейци не съсипаха така безотговорно, с лека ръка музикалното и естетическото образование. В северната ни съседка, която ни изпреварва май във всичко, не се получиха тези сривове. А нашите просветни "реформи", а и някои медии ни доведоха дотам, че децата ни считат голямата музика за нещо едва ли не глупаво и излишно и живеят с рока, рапа, диското и чалгата. Дори т.нар. големи телевизии с големи претенции и турските сапунки като "Нова" и bTV са обърнали гръб на истинските стойности в изкуството, никога не показват опера или симфоничен концерт и дори оперета, сериозно кино и театър, но шоутата им от рода на "Комиците" преливат от креслива музика и ритми от джунглата,

от просташки скечове и дебелашки, цинични шеги

Да не говорим за срамното явление "Биг брадър" и за продукциите на неуморния Халваджиян и за изключително лошия пример, който дават тези невероятно вредни и цинични шоута на подрастващите.
Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. Това да накараш едно малко момиченце да пее песни за възрастни, облечено и гримирано като естрадна певица, да се криви и да имитира Лили Иванова или някоя чалгаджийка, е наистина проява на лош вкус. Дори против природата и физиката на едно дете! А детското хорово пеене у нас, с толкова стари традиции, едно от водещите в света, вече замира поради осакатените учебни програми на МОН и немарата от страна на повечето училищни директори. И докато преди нямаше училище без свой оркестър, духова музика, хор, танцов състав, а в някои от големите гимназии преди имаше и симфонични оркестри!, сега на преден план са ниските жанрове. И след като някои от неуките ни управляващи поискаха да закрият училищата по изкуствата, а ГЕРБ съсипа театрите и музикалните институти, след някое и друго поколение няма да имаме нито опери, нито оркестри, просто защото няма да има и публика за тях. Ще цъфти и процъфтява чалгата във всичките й грозни разновидности и прояви.



Музикален купон...