Къде е българската музика?

Наистина, къде е българската музика? В БНР -  Българското национално радио? Дали наистина то е национално? Обичам Радиото (за мен то е винаги с главна буква). Израснал съм с него, с музиката, с поезията, с Радиотеатъра. Дало ми е страшно много, не по-малко от Софийския университет или библиотеките, които са част от живота ми. Затова ми е мъчно днес, че вече не е толкова "национално" и толкова "културно", макар че в сравнение с кошмарните чалгарадиостанцийки, ефирни и кабелни телевизийки, задръстили и замърсили радиоефира, все пак е нещо друго. Но днес човек може да чуе чрез интернет дори радио от Чили или Нова Зеландия, за да прави сравнение. А то невинаги е в полза на БНР.

"Новите гласове в българската поп музика" - концерт в Първо студио на БНР, 25 февруари т.г.

Какво имам предвид? Българската музика (художествената, наричана неправилно "класическа") и българските изпълнители. Те просто са вече на заден план в БНР.

В ролята на "бедни роднини"

Повечето от музикалните редактори се изявяват персонално като водещи, коментатори, селекционери, съветници. Те могат да направят цяла вечер за някой чужд, дори не особено известен изпълнител, но не и за наш артист и музикант, или го правят съвсем рядко и недостатъчно. А програмите се правят твърде субективно, без да се отчитат интересите на широката публика. Става така, че редакторката А. А. ни избира музиката - по свой личен вкус! - в едно предаване от Бах до... "Бийтълс". Вместо да направи едно за Бах или за Бах и Хендел и друго за "Бийтълс". Или от Хендел и Моцарт до Пиронков и Руси Търмъков.
Вече почти няма нормални, стилни предавания, както се правеше преди и се прави и сега по света. Предлагат ни се някакви странни музикални коктейли, които започват от фугите на Бах през Шуберт, Йохан Щраус и стигат до Уебър, Кинг или Ерос Рамацоти. (Добре поне, че не до Ивана, Глория и Азис!). И всичко това - гарнирано с премного текст, личен коментар, кога с вкус, кога без вкус, подбран и поднесен с привкус на "америкън шоу". През последните години тази

тенденция на безстилие и "естрадност"

чувствително се засилва.

Ина Кънчева в спектакъл на операта "Граф Ори" от Росини в Щутгартската опера. Младата оперна певица бе гост в предаването "На бис - българските музиканти" на 15 октомври т.г.

Учудваща е и лошата координация между двете програми "Хоризонт" и "Христо Ботев". При цялата оскъдност на сериозна или класическа музика и двете я предават почти в едни и същи часове, като в "Хоризонт" е по-малко. Вечер от 19 до 21 ч. и в нощно/утринните часове, от 3 до 5, когато почти няма кой да я слуша. През останалите часови пояси "Хоризонт" е просто един джубокс за гръмки "тупалки" (на редакторски жаргон поп, диско, рап, фолк, хеви метъл и др. подобни) и новини, а "Христо Ботев" е направо задръстена от предълги текстови предавания и е нещо като "говорещ вестник" с кратки музикални прозорци, при това предимно с поп музика. И тази неизбистрена и пределно естрадизирана програма на "Хоризонт", а, за съжаление, и "Христо Ботев", се представя твърде неточно и неизчерпателно в сайта на БНР,  истински образец на непрофесионализъм.
Културните прегледи, доколкото ги има, като иначе интересното "Артефир", пък са гарнирани задължително с креслива американска поп музика или джаз, независимо дали се говори за поезията на Гьоте, драматургията на Чехов или картините на Майстора. Художествената музика, както и почти изгонените поетични предавания, и Радиотеатърът, е с минимален дял. Не звучи дори класическата оперета, художествената песен, италианската канцонета, валсовете на Щраус, леката популярна класика. И особено българската, както и българските музиканти. Много рядко звучат и нашите класици Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Марин Големинов, Петко Стайнов, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиев, също и съвременните ни компонисти. Претенциозното елитарно предаване "Контрапункт" сряда вечер има минимален брой слушатели и би могло да бъде в по-късните часове, за сметка на директните предавания от зала "България" или от нашите големи фестивали. А българските музиканти, музикални театри, симфонични и камерни оркестри, хорови състави, диригенти, оперни певци и инструменталисти са вече не особено желани и редките им представяния

зависят от симпатиите и пристрастията на водещите

Предпочитат се пратките от Еврорадио за сметка на националното творчество. Преди имаше специални рубрики - всекидневни и седмични, което е нормално за едно национално радио. Сега трябва да има специален "повод", ако редакторите се сетят за някого или нещо. Оперните имена започват с Борис Христов и свършват с Гена Димитрова и Кабаиванска. Обръща се внимание на малцина, предимно на тези от чужбина. (Пак провинциалният ни снобски комплекс!) А това, че имаме прекрасни артисти, които градят при тези тежки условия  музикалната ни култура не само в столицата, но и в страната (Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Плевен, Бургас), е може би неизвестно за редакторите в БНР.
Известно е, че фондът на БНР е богат. Трупан е десетилетия наред. Записите на българските изпълнители съвсем не са малко, макар напоследък да се записват много по-ограничено, но този фонд просто си лежи в архива. Трябва да умре някой, за да се сетят за него. Както се случи с прекрасните ни певици Пенка Дилова, Мария Бохачек и Светлана Котленко например. Защото не си спомням да съм чул отдавна концерт на някои от първите певци на Пловдив, Варна или Русе по БНР. Наистина, къде трябва да ги чуем нашите музиканти? Може би по Радио Лисабон или Радио Люксембург?
Слушам програмите на Букурещкото радио (те, разбира се, са несравнимо по-богати и по-национално ориентирани от нашите!).

Букурещкото радио е наистина национално

Там всеки ден се предават концерти и изпълнения на румънски певци, инструменталисти, оркестри, звучи румънска художествена музика. Енеску е издигнат в култ. А фестивалът, носещ името му, се предава директно - всичките около 60 концерта! А у нас? Нашето БНР (по-точно е да се нарича Радио София, защото си е определено столично!), пропуска или представя недостатъчно толкова много събития, особено от страната. Например единственият ни оперен фестивал - този в Стара Загора. Концертните прегледи и преките предавания (съвсем ограничени!) са главно от столицата, малко от "Мартенски дни" или "Варненско лято". Ще дам пример отново с Букурещ. Всеки ден там мога да чуя какъв концерт или спектакъл има и в най-малкия окръжен град, където има оркестър, фестивал или музикална сцена - като новина или репортаж. Осъществяват се редовно и преки излъчвания. Втората програма, аналог на нашето радио "Христо Ботев", се казва "Културал" и е наистина богата, културна, а не някакъв хибрид между политическа, икономическа, културна и музикална програма, с превес на поп музиката и шоуто, както е нашата. По "Културал" всеки ден има много радиотеатър, поезия, културни прегледи, предавания за литература, философия, краезнание, история и главно художествена музика. Дава се превес на родното изкуство и култура, което е дълг на всяка централна национална медия.
По Радио Романиа (което има впечатляващо богат сайт!, докато БНР дори не представя програмата си за деня!) - по програмите 1, 2 и 3 - всеки божи ден се пускат записи на румънски оркестри, оперни театри, диригенти, солисти и певци, при това не само от столицата, но и от цялата страна. Всяка сутрин се прави пълен преглед на предстоящите културни събития, пак не само в столицата, но дори и в малките окръжни градове, докато

нашето радио спокойно може да се нарече само "Радио София"

Програмата "Романиа музикал" е 24-часов канал само за художествена музика - без естрада и текстови предавания. Смята се за една от стилните и сериозно изградени в света.
Между другото направих си труда да преброя чрез интернет, че на планетата има близо 490 радиостанции за художествена музика - от Чили до Япония. Да, звучи невероятно, но е факт! Такива има дори в индианските Колумбия и Перу, в ислямските Турция и Египет. А у нас? След прибързаното ликвидиране на "Орфей" родината на Орфей и Борис Христов остана без такова радио.
Какво друго може да се добави към тази горчива истина?

П.П. Наскоро си направих труда да слушам почти през целия ден програма "Христо Ботев". Останах изумен: с малки изключения, вечерта, през целия ден, "нон стоп"! - дразнещи слуха, дори направо кресливи американски и английски "тупалки". Не се пуснаха дори български и европейски шлагери! Да не говорим за художествената музика, при това дори и в малкото културни рубрики, при все че програмата се обявява като "единствената културна" и "оазис на културата".