Ищван Дуньов - бележит деец на унгарската национална революция

Д-р Радко Ханджиев                       
Bulgarian Press Pool-Budapest

На няколко преки от центъра на Будапеща, недалеч от гара "Нюгати", се намира улица "Ищван Дуньов". От мраморната плоча до ъгъла с бул. "Ваци" научаваме, че Дуньов е командвал полк в републиканската армия на Лайош Кошут, по-късно воюва за освобождението на Италия под знамето на Гарибалди. Всяка година на 15 март - годишнината на Унгарската революция от 1848-1849 г. - децата от кварталното училище полагат свежи цветя пред паметната плоча.

Лайош Кошут - вожд на Унгарската революция 1848-1849 г.

Дуньов е банатски българин. Роден е през 1816 г. в село Винга, област Банат, в българско католическо семейство. Кръщелното му име е Стефан. Както и повечето банатски българи, Дуньови са потомци на борчески род от Чипровци, намерил убежище в унгарските земи след разгрома на въстанието от    1688 г. През първата половина на ХIХ век Винга е голямо и проспериращо селище с будно население, занимаващо се предимно със земеделие и занаяти. След завършване на училище, Стефан записва правни науки и през 1843 г. става

правоспособен адвокат

в близкия град Арад.
Четиридесетте години на ХIХ век бележат началото на нов революционен подем. Не са забравени идеите на Великата френска революция. След разгрома й през 1815 г. Свещенният съюз на европейските монархии - една от които е Хабсбургската - се опитват да налагат абсолютната си власт, да възстановят ретроградните феодални порядки, да спъват общественото развитие на европейските народи. На дневен ред идва обаче ново издание на Френската революция, изпълнено все повече със социално съдържание, получило този път широко разпространение в повечето европейски страни. Младите представители на унгарската интелигенция черпят вдъхновение именно от този подем, търсят пътища за освобождение от абсолютизма на Виена. Един от тези "млади" е Лайош Кошут, превърнал се в знаменосец и вожд на унгарската революция. Политическите му възгледи са отражение на либералните идеи на епохата и ратуват за освобождаване на крепостните, премахване на привилегиите, свобода на словото и печата, равенство на всички пред закона и най-вече - национално освобождение от австрийско господство. Формулираната от Кошут програма от 12 точки "Какво иска унгарският народ" вдъхновяват патриотичната младеж и я мобилизират на борба за социални реформи и национална независимост.

Ищван Дуньов (вляво) заедно с италианския полковник Акиле Майоки

Младият адвокат от Арад не остава настрана от всеобщия подем. Той е

запленен от идеите на Кошут

омаян е от поезията на Петьофи и когато през пролетта на 1848 г. революционната вълна залива Европа от Париж до Виена, от Милано до Лайпциг и достига Унгария, той се включва без колебание в регионалния комитет на град Арад. По такъв начин Дуньов свързва завинаги съдбата си с борбата за свобода и човешки правдини.
През септември 1848 г. напрежението между Виена и Пеща нараства, контрареволюцията затяга обръча около обхванатите от революционен подем унгарски земи. Унгарските патриоти начело с Кошут създават "Комитет за национална отбрана", който от този момент става пълновластен ръководител на борбата за унгарска независимост. Енергичният Ищван Дуньов се записва в хонведа - редовната унгарска армия - заедно с няколко десетки българи от Банат, един от които е по-малкият му брат Йожеф. Отначало Ищван е с чин капитан и е натоварен да организира отбраната на град Арад. Показва блестящи организационни способности. Неговата храброст и готовност за саможертва неведнаж въодушевяват бойците, за което получава поздравления лично от Кошут и е произведен в чин полковник. Ищван Дуньов е

първият български полковник в новата история

През лятото на 1849 г. частта на Дуньов се сражава в Трансилвания. Силите обаче са неравностойни и полкът е принуден да капитулира. Част от хонведа начело с Кошут намира убежище в българските земи. Европейската реакция потопява революцията в кръв. Най-изтъкнатите политически и военни водачи на унгарския народ са осъдени на смърт. След близо двегодишно съдебно следствие Дуньов също е осъден на смърт чрез обесване. Световното обществено мнение обаче все по-настойчиво започва да се застъпва за съдбата на унгарските патриоти и под този натиск присъдата му е заменена с 10 години строг тъмничен затвор. Независимо че част от присъдата си излежава в единочка в най-страховитата австрийска тъмница "Кьониггрец", Дуньов не губи присъствие на духа, чете книги по стопански науки, военна стратегия, изучава чужди езици.
През 1857 г. е освободен и интерниран да живее в Пеща. Но през 1859 г. избухва Италианско-австрийската война и десетки унгарци се стичат

под знамето на Джузепе Гарибалди

Един от тях е Ищван Дуньов, който се включва начело на легион унгарски доброволци. Сред тях отново са банатските българи с по-малкия му брат Йожеф Дуньов. След скорошното прекратяване на войната Гарибалди предприема поход на юг за обединение на Италия. Кампанията в Сицилия е успешна и италианските патриоти се насочват на север срещу Неаполитанското кралство. Битките срещу неаполитанските Бурбони обаче са тежки и ожесточени. В напрегнатите боеве при река Волтурно полкът на Дуньов се бие храбро и успява да обърне хода на битката. Командирът на полка обаче е тежко ранен и се налага ампутация на левия му крак.
Славата на победата при Волтурно бързо се разнася из страната. Името на героя - полковник Дуньов - става известно по цяла Италия. За големите му заслуги той е поздравен лично от Гарибалди, а победоносният полк е наречен на неговото име. Награден е и с най-високите италиански военни и граждански отличия, включително Савойският военен орден за заслуги и Рицарския кръст на ордена на Св. Мавриций и Лазар.
Ищван Дуньов отказва да се завърне в Унгария, докато Лайош Кошут не бъде напълно реабилитиран и му се разреши да се завърне в родината. До края на живота си остава верен на революционните идеи на Кошут и Гарибалди, участва дейно в работата на задграничния унгарски директорат със седалище Торонто (Канада).

Занимава се с научна, публицистична и преводаческа дейност

по правни и стопански проблеми. Автор е на многобройни статии и книги по икономически и политически въпроси. За книгата му "Земята и постепенното й завладяване. История на географията и търговията в 24 лекции", Гарибалди му изказва благодарност със следните думи:
"Драги ми Дуньов,
Ще запазя като скъп спомен Вашата книга... Йезуитщината още владее по-голямата част от Европа и всякога трябва да сме готови да я смажем.
Капрера, 4 февруари 1873 г.
Винаги Ваш,
Джузепе Гарибалди".
Ищван Дуньов умира на 73-годишна възраст през 1889 г. в град Пистоя, Италия, където е погребан с военни почести. При вестта за неговата кончина будапещенският вестник "Фьовароши лапок" пише: "Почина един от най-храбрите бойци от освободителната 1848-1849 година".
Ищван Дуньов никога не забравя българските си корени. В писмо от 1884 г. до Жолт Ормош - окръжен управител на Темешвар, Дуньов разказва за детските си години във Винга, когато говорел само на български и за баща си, който освен български, поназнайвал слабо маджарски и влашки език.
Ищван Дуньов е

изтъкнат унгарски патриот и демократ

Идейните му убеждения съвпадат с революционните идеи за свобода, братство и равенство, на които той остава верен до края на живота си. Банатският революционер с български корени мечтае за "свободно, независимо и щастливо отечество", което не намира в лицето на дуалистичната Австро-унгарска държава. Затова унгарският народ тачи паметта му като един от заслужилите дейци на унгарското и европейското националноосвободително движение през ХIХ век. Потомците на българските градинари в Унгария пък го поставят на най-високия пиедестал редом до Левски и Ботев.