Ще реши ли Пендаровски кризата в Скопие?

Когато гръцки вестник като "Катимерини" реши да пише, че "сега е моментът Гърция да инициира нова дискусия за отваряне на присъединителни преговори със Северна Македония и Албания, което би издигнало авторитета на страната и да я върне в позицията на надежден европейски играч на Балканите", няма как подобни коментари да не се причислят към амбициите "Атина да стане локомотив на балканския влак към Европа". Затова и Вашингтон обяви Гърция за свой стратегически, особено важен и ценен партньор в региона. "Катимерини" пише също, че Зоран Заев е "заплашен от тежко поражение от националистите", ако Европа не направела нещо, за да му помогне в последния момент. Нещо като "спасителна линия за предстоящите извънредни избори". 

Ако "Катимерини" е прав в оценките, може би Атина ще се постарае в това отношение. Зоран Заев бе принуден да обяви решение за извънредни избори на 12 април (месец преди срещата на върха ЕС-Западни Балкани) след решението на Брюксел да отложи посочването на дата за започване на преговорен процес за членство на страната в ЕС. Еди Рама в Тирана няма такива намерения, независимо от протестите на опозицията. Той не прие поради болест и среща с гостуващия преди дни в албанската столица македонски президент Стево Пендаровски (дали защото не покани и Талал Джафери - председател на Собранието, на организирана от него среща с лидерите на основните партии за уточнения относно предстоящите избори?). Но 

Рама бързо оздравя за среща 

с гръцкия премиер Мицотакис и размени позиции по новата ситуация на Балканите след твърдата политика на френския президент Макрон относно разширяването на ЕС. Известно е, че Макрон настоява разширяването на съюза да започне след належащи реформи първо в самия ЕС. 

Оказа се обаче, че договорките от Преспанското споразумение нямат гаранция за изпълнение, ако в Скопие задухат други ветрове. Вече има изказвания за "отказ от Преспа" от страна на водачите на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. А гражданите в Скопие споделят, даже не и под сурдинка, че "они очите си вадат едни на други, а народо вуци го яли", което не звучи много обнадеждаващо за политическия т.нар. елит. Вижда се и от пръв поглед, че негативните настроения към управляващите и персонално към премиера в Скопие растат, поне сред православните граждани, защото и новото име на държавата не се преглъща, и разкритията за корупционни скандали навяват спомени за дежавю, и липсата на промяна в социално-икономическия живот е повече от дразнещо, и съдебната система не се вижда да е реформирана, независимо от европейските препоръки и натиск. Мислещите жители на столицата са озадачени и от различното поведение на новия американски посланик, който, за разлика от предишния, нямал навик да посочва без мяра "правата линия" т.е. да насочва цели, решения и действия в посока, която без съмнение има общо с външни интереси. Сигурно защото членството в НАТО е в кърпа вързано, т.е. очаква се до края на годината. 

В тази връзка хит сред жителите край Вардар е видео с участието на премиера, който с циничен жест заявява сред привърженици "и що дека не бидна датумот, мисли дека тоа ке го донесе на власт, мало сутра". Един вид Мицковски, лидер на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, ще дойде на власт на куково лято, което е коментар относно надеждите на опозицията да спечели обявените избори. Журналисти са категорични, че "сам себе утепал". Явно нервите и на получаващите масова подкрепа от целокупния Запад балкански лидери невинаги издържат на напрежение, когато конците се объркат. Но за всяко объркване има причини, макар че невинаги те са прозрачни за обществата. Озадачава и фактът, че някои западни медии изведнъж припомниха 

недемократични практики на Заев 

когато принуди депутати от опозицията да подкрепят промените в конституцията, необходими за приемане на Преспанския договор с Гърция. Атина постигна своето, но в Скопие никак не бяха малко гласовете, които казваха, че промените са противоречиви, а Заев в стремеж да закрепи властта си чрез започване на преговори за НАТО и ЕС действаше с натиск и обещания за сваляне на обвинения в нерегламентирани деяния над опозиционни депутати, за да променят позиции и го подкрепят при гласуванията в Собранието. Западната подкрепа бе повсеместна, да не говорим за различните НПО-та, за които членството в НАТО и ЕС е манна небесна. Пред властта в Скопие се откри светло евроатлантическо бъдеще, дори се заговори за връчване на Нобелова награда на премиера заради проявена смелост при взимане на решения, които нямат масова подкрепа сред населението. На този фон се появиха информации за корупционни практики на високо ниво, наречени "случая "Рекет". Публикация в италианското издание "Ла Верита" даде гласност на факти, които костваха професионалната кариера на специалния прокурор Катица Янева и дори я пратиха в следствен арест. Между другото бе замесено и името на премиера като информиран за посочените практики. 

През последните дни едно ново интервю пред популярна ТВ-програма на д-р Ларис Гайзер, автор на публикацията в "Ла Верита", е сред особено обсъжданите теми сред гражданите на Северна Македония. Разбира се, че политическата ситуация там е чувствителна и напрегната, което не позволява на Гайзер да посочи източниците, предоставили му документите, върху които гради публикацията си. Твърди, че имал желание да помогне на страната за нейното европейско бъдеще. Но когато се казва, че "вижда се мафиотски стил на управление на държавата", че "хората нямат свобода", че "управляващите не знаят що е държава и как тя трябва да функционира", че "има режим", че "Заев е оставен на власт като марионетка" и че "действа в името на лични интереси", напрежението се покачва. Пита се 

как премиерът е дошъл на власт 

и кой е дал документите с уличаващи в корупция записи, които свалиха от власт Груевски. Дали случаят "Рекет" е повлиял на решението на ЕС да отложи датата за започване на преговорния процес за членство в ЕС? Чувства ли вина "Ла Верита", че е оповестила нелицеприятни за управляващите в Скопие информации? Вината според д-р Гайзер е на "менажиращите мафията", а президентът Макрон интелигентно и  дипломатично е показал, че "криминална държава няма място в Брюксел". Силни думи, получава се съмнение за игра, която се води от други чужди сили. Дали така ще се даде на опозицията гаранция за справедливо участие в прозрачни избори? Казва се, че "това е сигнал за президента Пендаровски да покаже на света, че контролира системата". Сигурно и неслучайно Пендаровски ще бъде в Париж на 12 ноември за среща с президента Макрон, който вече бе заявил, че ще посети Скопие и Тирана до края на ноември. Да, ролята на САЩ е известна, казва д-р Гайзер. "Добре е за САЩ и промяната на конституцията, и новото име, защото това отвори път към НАТО, но Европа е нещо друго." Прав е, че 

Европа е с по-различни виждания 

за съдбата на Балканите. Тя е европейска. Всъщност не всички в Европа смятат решението за "отлагане на датата" за гаф и "историческа грешка", защото отлагане с няколко месеца "не е фатално", заявява и д-р Гайзер. Идеи за "привилегировано партньорство" и "свободен достъп до европейския пазар" се лансират от Брюксел все по-често сред лидерите на Западните Балкани. Докато САЩ не крият, че стратегическата им цел в региона е "изгонване на Москва" и "изолацията й", заобиколена от бази на НАТО по границите. 

За нас пък е важно, че в разговори с редови жители на Скопие не се забелязва признание за "обща история" или "общи исторически герои", което е просто сигнал, че на София й предстоят трудни решения относно "най-близката ни страна". По-различно е в малки градове като Охрид, Битоля или Щип, но там и без друго никога не е загасвал огънят на българщината. Въпреки репресиите и насилието след Втората световна война, както и масовото унищожаване на всичко, свързано с България. Необходими са и други стъпки, освен комисията от "историчари", но не е ясно дали нашето МВнР има стратегия в това отношение. Обществото ни е в неведение, а без масова подкрепа няма и резултат. Случващото се в Скопие, е доказателство в това отношение. Въпреки усилията на Запада да наложи своите интереси. В ущърб на интересите на православна Русия.