Защо не сложим настоятели на министерствата?

Проф. Богдан Бочев, дбн

За значението на науката, за нейната роля, както и за дейността и съдбата на БАН се изписаха купища хартия. Мощен поток от отзиви и апели в подкрепа и защита на БАН в последно време заливаше печатните и електронните медии. Но всичко това не стресна управляващите в страната. Те се активизираха още повече да търсят нови, по-ефективни начини за реализиране на тяхното замислено дело. Не ги задоволиха използваните до момента методи за съкращаване наполовина на необходимите средства за нормална дейност на академията, неизпълнението на задълженията по международните научни проекти, предложението за нов закон за БАН. И най-после, след толкова мъки и терзания героите на нашето време - господата Дянков и Игнатов, измислиха ново, по-елегантно и прикрито средство. Изменение и допълнение на съществуващия закон за БАН, но с включването в него на нов пункт - създаване на Съвет на настоятелите на БАН. В случая

загадъчен остава фактът

как успяха да убедят работната група да включи в проекта предложението за създаване на Съвет на настоятелите, а с това да надхитрят и самия премиер.
Във връзка с предложението за съвета изникват следните въпроси:
- Защо такъв съвет се предлага само на основното научно учреждение, прославило страната ни в целия свят?
- Какви са мотивите за създаването на съвет.
- Съставът на съвета.
- Функциите на съвета.
Нека първо се спрем на мотивите. Неговото създаване се предлага с благородната цел да се окаже помощ на БАН да заякчи връзките си с отрасловите министерства, бизнеса, вузовете и за по-ефективен финансов контрол над дейността на академията. Всички тези мотиви са крайно несъстоятелни. БАН не е учреждение, съдадено вчера. Тя е поддържала такива връзки по много по-ефикасен начин в минали години чрез научните центрове, които бяха обединения на институтите на БАН със сродните факултети от Софийския университет. Връзките на БАН с отрасловите министерства и бизнеса могат да се осъществяват на договорни начала, като бизнесът се задължава да финансира задачите, които възлага, а с вузовете - чрез двустранни съвместни разработки на научни проекти, каквито и в момента има немалко, а при нужда и чрез създаване на научно-учебни звена или съвети. Като държавно учреждение, финансовият контрол върху дейността на БАН може да се извършва по същия начин, както при другите държавни органи, включително и министерствата и агенциите.

Буди недоумение

защо само за БАН се предлага съвет на настоятелите, като се знае, че това е държавна структура. БАН не е училище за първокласници, нито частно научно-учебно учреждение, какъвто е случаят с НБУ. Настоятелствата имат място само за частните структури, при които включените представители на държавата да се запознават с тяхната дейност, а при нужда и да им оказват помощ.
Сега по състава на съвета. Така, както се предлага, в него е включен многочислен сбор предимно от лица, които нямат нищо общо с науката - като се започне с министрите и се продължи с банкерите, рабодателите, юристите и общинарите. Не са пропуснати и лицата, които не са благоприятно настроени към БАН. Доколкото в съвета са включени и учени, техният брой е ограничен и те са представители само на ограничен брой науки. Куриозен е случаят с включването в съвета на бившия председател на БАН, но не и на сегашния председател на академията. Той няма право на глас в съвета, но нито за миг не трябва да забравя, че ще трябва да изпълнява решенията на този съвет.
Учудващ е и фактът, че на

този некомпетентен орган

се възлагат задачи, които изместват  задачите на ръководните органи на академията, като например промяна на устава, структурата, проблематиката, атестациите на учените, закриване и откриване на институти и други научни звена. Тук авторите на предложението като че ли са попресолили манджата. Та как е възможно некомпетентен орган, непознаващ спецификата и характера на научната дейност, да дава идеи и да налага вето на компетентните органи в науката. Известно ли е на господата Дянков и Игнатов, че тази дейност се изпълнява от многобройни и разнообразни ръководни структури на БАН? Изложеното дотук за задачите на съвета буди недоумение и непременно ще предизвика смях сред нашите партньори, ще бъде срам за страната и управляващите.
Не по-малко учудване будят и мащабните задачи, които се възлагат на съвета във връзка с финансовия контрол върху дейността на БАН. Възниква въпросът как един некомпетентен орган, който въобще не познава спецификата на научноизследователската дейност на отделните структурни звена, ще контролира техните финанси и тяхната дейност?

За да не скучае и да си уплътнява времето

той ще контролира и шестмесечните финансови средства, изразходвани при изпълнението на научните задачи за този период. Финансовите задължения на съвета са толкова мащабни, че не се знае дали и гениалният финансов магнат Дянков ще бъде в състояние да ги изпълни.
В същото време на този Съвет на настоятелите не е вменена нито една конкретна задача, насочена към подпомагане на академията чрез дейности извън нея, например за отстояване пред МС и парламента на адекватен бюджет за изследвания.
Ще засегна и въпроса за отчета, който БАН ще трябва да прави пред парламента. Този въпрос е много деликатен. Никъде в света крупните научни  центрове, какъвто е и БАН, не отчитат резултатите от техните фундаментални изследвания или от задачите с важно значение за икономиката и нейната конкурентност преди тяхното завършване и патентоване, за да не увредят интересите на страните си. Нещо повече - съществува практика да се патентоват дори идеи преди започване на подобен род задачи. Резултатите от изпълнението на задачите от специалната проблематика, свързани с дейността на МВР и МО, се докладват пред специални комисии, излъчени от самите министерства и при това, в много ограничен състав.
Накрая ще се спра на един, според мен, много важен въпрос. Досегашната практика показа, че МОМН, включително и министър Игнатов, нямат нито капацитета, нито компетенцията да ръководят науката, което всъщност налага

да се извади науката от това министерство

Крайно наложително е срочно да се създаде към МС специален Комитет по науката и иновациите, който да координира всички изследвания, да изготвя стратегия за развитието на науката и иновациите в страната и да съдейства на научните звена при изпълнение на техните международни научни проекти. В това отношение нека си припомним каква огромна роля изигра някогашният Комитет по науката и техническия прогрес за ускореното развитие на науката по това време и за внедряването на техническия прогрес в различните отрасли на народното стопанство.
 Господа управляващи, престанете да си играете със съдбата на БАН! Постарайте се да осигурите липсващите средства за наука и да създадете неоходимата обстановка за спокойна творческа научна дейност за учените в БАН и те ще ви бъдат само благодарни, а резултатите ще бъдат полезни за страната!