С ала-бала държава не се строи
Когато безразборно охулват БАН и науката, никой от държавните мъже не посочва реалните данни за учените, за мястото им в Европа, за размера на финансирането и резултатите
/ брой: 270
Рая Стефанова
Толкова много неверни неща и инсинуации се разпространяват в последните месеци за БАН, че човек трябва да е сляп, за да не види, че това се прави нарочно. Не е за вярване, че видни представители на държавата нямат представа от фактите и говорят, каквото им иде наум. Все едно и също наблюдаваме от времето, когато министър Симеон Дянков нарече учените "феодални старци" (очевидно бъркайки феодални със синодални). Затова нека помогнем на несведущите с малко реални данни за средната възраст на научните работници според Националния статистически институт (НСИ) на България
(фиг 1)
От графиката се вижда, че над 1/3, или 38%, от заетите в сектора са на възраст под 44 години и едва 5%, или 611 души, са на възраст над 65%. При това тези данни са от последните години, когато в БАН все още не бяха пенсионирани близо 500 учени. Масовото пенсиониране в академията бе извършено от края на 2009 г. до днес и то променя съществено картината - естествено в полза на намаляването на средната възраст на "феодалните старци".
Преди година (за да сме точни - на 15 ноември 2009 г.) премиерът Бойко Борисов каза: "Българска академия на науките безспорно трябва да отговаря на новите условия и да дава по-добра продукция". Никой от държавно отговорните лица досега не е оповестил нито реалните данни за финансирането на науката, нито данните за резултатите, които се получават срещу това финансиране. Изследване на база официално публикуваните данни от НСИ обаче показва следните резултати (фиг 2).
(фиг 2)
Сега тези средства са намалени с 48%.
По време на управлението на тройната коалиция всяка година разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) се увеличават, като от 208 142 000 лв. през 2005 г. нарастват до 325 855 000 лв. през 2008 г. при годишен темп на нарастване между 13,85 и 19,34%. (Фиг 3).
(Фиг 3)
На следващите графики (фиг. 4 и фиг. 5) може да се видят разходите за НИРД по области на науката и сектори.
(фиг. 4)
(фиг. 5)
От графиките се вижда, че за периода 2005-2008 г. е нараснал делът на изследванията в областта на техническите науки и селскостопанските науки. И като практически резултат можем да покажем, че за периода 2006-2008 г. делът на иновативните предприятия, както продуктови, така и процесови, се е увеличил от 20,2% на 23,9%, а по отрасли в индустрията от 23,8% на 29,2%, а в услугите от 14,5% на 16,3%.
Посочените показатели са една много малка част от наличните данни за дейността на БАН. Могат да се направят - без кой знае какви усилия, графики по всички показатели, като например продуктивност на академичните учени, създаден научен продукт на единица финансиране; спечелени проекти по програмите на ЕС като количество, като средства и в съотношение към същите данни за висшите училища; относителен дял на собствените приходи на академията спрямо държавните субсидии в сравнение със същия показател за сродните на нашата академия научни центрове в Европа (тези данни също са достъпни, дори в интернет) и т.н. Нещо повече - такива ясни графики са правени и публикувани, те са достатъчно публични и достъпни. Елементарен подглед към цитираните показатели би показал ясно, че Българската академия на науките отговаря на съвременните изисквания и разработките на учените бързо намират приложение в материалните сектори на икономиката. При такова ниско финансиране, каквото не познава нито един комплексен научен център на нито една европейска държава. Изглежда точно от истинските данни и сравнения височайшите хулители на академията бягат като от огън. Което не говори добре за една уж цивилизована държава.
Колкото до "добрия продукт", образованието и науката не са нито продукт, нито услуга, те са ангажимент на държавата. Тя или трябва да поеме отговорностите си, или ясно да заяви, че не предвижда в България да се развива наука. С всички последици, произтичащи от това.