Болсонаро - бразилският Нерон

Ако в Европа в условията на КОВИД-19 Швеция се възприема като флагман на либералното отношение към битката с коронавируса, има една друга страна,  която на другия край на света, в Латинска Америка, озадачава с виждането, че "това е дребна настинка". Думите са на бразилския президент Жаир Болсонаро,  който някои определиха "като Нерон, който гледа, докато Бразилия гори". С противоречивата си реторика, която е на ръба на цинизма, бразилският президент обърка тотално народа си и едва ли има някой в страната, който да е наясно дали мерките за социална изолация имат смисъл или нямат ефект. Защото повече от 85 000 са заразените от коварния вирус, починалите са над 6000, а Болсонаро заявява, че "вирусът е тук, ще трябва да го посрещнем като шибани мъже". И не спира да обикаля улици, площади и  страната. Едва ли звучи успокояващо негово "всички ще умрем някой ден", но хората чуват, че "не са необходими никакви специални мерки и социална изолацияФ. Това се случва в дни, когато става известно, че вече няма легла, особено в болниците в бедните квартали, няма достатъчно тестове за вируса, а лекари и медсестри изнемогват от работа и напрежение.

Може да се спори дали Бразилия е в колапс,  но е факт, че Болсонаро уволни министъра на здравеопазването Мандета, който е призовавал за мерки срещу коронавируса и за социална изолация. Мотивът да уволнението бил, че подобни мерки съсипвали икономиката. Известно е, че в Бразилия има познатото обществено здравеопазване, но и частни болници за хора с пари. По-малко се знае, че рецесията от 2015 г.

съсипа обществените болници,

защото бяха намалени средствата за здравеопазване. Днес 50% от леглата за интензивно лечение са в частните болници, а те обслуждат до 25% от населението. А това е  доказателство за явното неравенство сред обществото, независимо от повторенията на Болсонаро, че "Господ е бразилец" и "няма да хванем нищо, защото сме ваксинирани". Казва го, докато кашля и участва на 19 април в протест срещу наложени мерки срещу вируса. Губернатори и кметове по места обявиха социална изолация с цел справяне с нарастващия брой заразени и с това предизвикаха гнева на президента си. После смекчиха конфронтационните си слова, защото се притесниха от заплахата, че федералната помощ за битка с вируса няма да стигне до тях. Има единици, които отстояват "борим се срещу коронавируса, но и срещу Болсонаровируса", но това не сломява президента в усилията му да наложи собствените си виждания.

Вярват му строителни работници, улични търговци и всички, които смятат, че  изолацията е "равнозначна на глад". Вярват, че "това е фарс", както се изразява Болсонаро. Макар неговият министър на правосъдието Серхио Моро да подаде оставка с обвинението, че Болсонаро е корумпиран, злоупотребява с влияние, възпрепятства правосъдието и непрекъснато прави опити да укрива документи. Моро е особено известен,  почитан сред бразилската общественост и има висок рейтинг, който му осигурява добро политическо бъдеще. 

Докато Болсонаро твърди, че "думата ми е повече от една хартия". Това го каза заради  обявено от съда задължение да обяви в рамките на 48 часа какви са резултатите от 2-та му теста за коронавирус. Грози го глоба от 911 дол. т.е. 5 000 реала за всеки ден неизпълнение на задължението. Е, не е обявил резултатите.

Той е на власт вече година и стана президент след спечелени 55% от гласовете на избирателите. Казва, че "пресата трябва да разбере, че аз спечелих изборите, майната му" и тези думи са съвсем в унисон със слова, които често се чуват и във Вашингтон.

Впрочем той е известен не само с афинитета си към годините на военния режим в Бразилия, 1964-85 г., но и с особено приятелските отношения с президента Доналд Тръмп.

Минава за проамерикански политик,

който налага консервативна и неолиберална визия в политиката на Бразилия. И воюва е в страна, където президенти са били левите Лула и Дилма Русеф. За тяхното управление той заявява, че е "период на вредни леви идеологии". Каза го във Вашингтон този март, когато с президента Тръмп обсъдиха ситуацията във Венецуела, потвърдиха подкрепата си за Хуан Гуайдо, чрез когото искат да отстранят президента Мадуро от власт, обявиха обновяване на  военното сътрудничество и се спряха на събитията в Близкия изток. На тази среща, казват, някак между другото Тръмп споменал, че "в Латинска Америка Колумбия е единствената  страна-член на НАТО", а точно тази страна също е против президента Мадуро в Каракас. Интересното е, че при посещението във САЩ бразилският президент е бил с делегация, от която 20 човека вече са били с коронавирус. 

Но Болсонаро все пак предприе "прагматичен тон към Китай", за разлика от Тръмп, макар да казваше, че "Пекин иска да купи Бразилия". Също така не се реши да премести бразилското посолство от Тел Авив в Ерусалим, както направи Тръмп. Просто получи сигнал от страните от Залива, че ще има наказателни мерки. А за него икономиката е с предимство, което проличава и в ситуацията на коронавируса.

Той постигна одобряване на пенсионна реформа в Бразилия, уволни ключови министри от кабинета и висши чиновници, но критичните ситуации се множат. Говори срещу "културния марксизъм" и бе остро критикуван при пожарите в Амазония, където вирусът също е проникнал и има жертви сред племената, които обитават тази територия. Знае се, че Болсонаро отдавна иска

да превърне Амазония в "извор на евтина енергия"

и пожарите там му осигуриха тази възможност. Изгониха и част от местните хора, които не приемат тази политика. Но в същото време безработните в страната му са вече над 12 млн и има нисък ръст на икономиката. Което няма как да не му връзва ръцете. Особено, когато е започнало разследване от Върховния съд в Бразилия заради обвиненията на подалия оставка министър на правосъдието. Заговори се за импийчмънт, ако поне едно от обвиненията се докаже пред съда.

Не че Болсонаро много се е загрижил.Той знае, че зад него са консерваторите от Конгреса. Знае, че има подкрепата на онези сили, които го наложиха за президент Ц военните, бизнес-среди и селскостопанско лоби. Те се притесняват от нрава му и от факта, че това влияе на имиджа на страната, но интересите са си интереси. Той е убеден, че ще спечели и следващите избори през 2022 година.

Левицата в Бразилия е отслабена и раздробена и не дава признаци за възход, въпреки епидемията. Съдебната система се опитва да укрепва разделението на властите и успява да блокира някои укази и законопроекти. Или поне да ги смекчи. Но президентският син Едуардо Болсонаро, казва "ако левицата се радикализира, трябва да й се даде отговор", което е съвсем в духа на бащината му политика.

Болсонару неизбежно се сблъска с реалността. А тя е вирусна и носи гнева на хората. Носи глад и страх от неясно бъдеще. Бразилците пляскат с ръце и чукат по саксиите, за да покажат недоволството си от действията на президента. Има информации, че 

рейтингът му се е сринал до 8%

на фона на опасения, че ще установи авторитарен режим и ще използва хаоса като политически инструмент. Това е Бразилия, голямата страна на Латинска Америка, член на БРИКС, но и поддържаща проамериканска линия на поведение по редица въпроси. Призивът  "без крайни мерки" не донесе на Болсонаро търсен ефект.

Определено на бразилска територия шведският модел на битка с коронавируса  не намира почва. До 2022 г. има и малко, и много време. Зависи от развоя на събитията. Бразилия не е остров на спокойствието, а това не носи сигурност. Дори за Болсонаро.