А защо да им вярваме
/ брой: 12
Паралелно съществуващите реалности у нас продължават да си битуват. И колкото и представители на една от двете реалности да се опитва да направи комуникация с другата, с малки изключения, това комай се оказва трудно начинание.
От онзи ден ме напъва на ругатни. По традиция в края на старата или началото на новата година шефовете на работодателските организации, сиреч големите чорбаджии, си казват думата. Официално, на пресконференция, че да им се чуе. Какво мислят за правителството, за международното положение и въобще за вселенския мир. Дават мъдри съвети, размахват пръсти и си показват костюмите.
Няма да се спирам подборно на техните щения, сред които има и напълно основателни. Наглостта им обаче ярко изби заради напъна за възможно най-бързото влизане на страната ни в еврозоната. Ако може от вчера. А за това, че още се чака анализ за всички плюсове и минуси от въвеждането на единната валута, и дума не бе обелена. Положението е - юруш на маслините, независило, че най-вероятно няма да изпълним минимум един-два от задължителните критерии за влизане. Като доходи (имаме най-ниските заплати в ЕС, най-много хора са заплашени от бедност) и нивото на инфлацията.
Но какво каза единият от бизнесшефовете: "Нямаме очаквания за повишаване на цените след приемането на еврото, такива тези използват някои политици, но ако има някакво минимално повишение, то ще бъде в бързооборотните стоки".
Тази седмица НСИ оповести инфлацията. И въпреки, че нейният растеж се забавя и тя пада под 5% на годишна база, от данните ясно се видя, че храни от първа необходимост продължават да си поскъпват и нямат намерение да спират с "летенето". В т.нар. потребителска кошница фигурират стоки, които купуват само богатите, пък и техните цени не са така подвижни. Сигурно за хората с добри и достатъчни доходи "минимално повишение на бързооборотните стоки" не е проблем, но за голямата част от българите е огромна тежест.
Богатите у нас постоянно се опитват да ни учат как се живее с малко пари. Наистина сит на гладен на вярва. Защо обаче ситите смятат, че сме длъжни да им вярваме.