Джордже Енеску - гениален композитор и виртуоз

Запитан за колко време се е научил да свири на цигулка в интервю за букурещки вестник (през 1939 г., когато се завръща от триумфалното си турне в Париж и Щатите), Джордже Енеску (1881-1955) отговаря: "Мисля, че е рано да ми задавате подобен въпрос. Още не съм завършил обучението си, което започнах 5-годишен. Уча се да свиря на този дяволски труден инструмент от 53 години..."
Джордже Енеску започва да учи цигулка, когато е на 4 години, 5-годишен за първи път може да изсвири една пиеса без грешка. Ражда се на 7 август 1881 г. в Ливени в семейството на цигулар любител. През 1892 г. е обявен за дете чудо. По това време учи във Виенската консерватория и дава първия си голям концерт. В австрийската преса излиза пророческа статия: "Джордже Енеску - гениално дете от Румъния, което скоро ще изуми Европа и света". Авторът уточнява: "В програмата бяха включени доста трудни пиеси за цигулка, написани от самия изпълнител. Малкият румънец е опитал силите си и като композитор. Мисля, че тъкмо той ще бъде един от музикалните гении на нашето време..."
В спомените си Енеску пише следното за първия си концерт: "Още от тази паметна вечер ми се стори, че сред монотонния шум на аплодисментите дочух някакъв глас, подобен на рефрен: Ще станеш  виртуоз, ще станеш виртуоз... виртуоз... виртуоз... А представяте ли си как живее един виртуоз? Тези хора са толкова обичани и мразени. Затворници без свобода, без личен живот. Само робски труд, безкрайни пътувания и концерти... И нищо друго!"
Енеску наистина става виртуоз - един от най-големите на нашето време. Еднакво добре свири на цигулка, пиано, дирижира. Скоро Франция го приема като роден син и до края на дните си, подобно на други велики румънци - Йожен Йонеско, Константин Бранкузи, Емил Чоран, той ще бъде кръвно свързан с културната столица на Европа и света. Разбира се, ще направи изключително много и за родината си - ще издигне на завидно равнище музикалния живот не само в столицата, но и в големите културни центрове на страната, ще има много последователи. Неговата ярка, слънчева личност ще привлича не само музикантите и останалите културни дейци, но и цялата общественост, авторитетът му ще бъде огромен. Но след войната ще бъде принуден да емигрира в Щатите (властите ще национализират имуществото на съпругата му - княгиня Кантакузино, и семейството ще остане без средства).
В спомените си Джордже Енеску пише: "Когато говорят за мен в Европа, имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка - композитора. Но аз се смятам преди всичко за композитор. Наистина обожавам цигулката, но когато слушам не себе си, а други изпълнители, например Жак Тибо..."
Енеску ни остави безценни записи като цигулар и диригент, по които следващите поколения ще могат да съдят за невероятния му изпълнителски талант. Но той ще бъде запомнен в историята на музиката преди всичко като композитор, оставил цяла школа след себе си, избрал за свой път синтеза Изток-Запад. Неговите 120 опуса от всички художествени жанрове (опера, симфония, камерна, хорова, солова музика) въплътиха този гениален синтез между националната румънска музика (една от най-жизнените и красиви в Европа) и най- доброто от професионалната западна симфонична и оперна култура.
За да се нареди сред първите композитори на съвременността - Дебюси, Равел, Барток, Стравински, Бритън, Шостакович...