Българинът делеше хляба си с руските войници

Съгласно отчет на ген. В. Кренке, през първия етап на Руско-турската война до зимното преминаване на Балкана в строителните работи вземат участие 19 392 българи. От тях 5545 работят в Свищов, 4950 на кръстопътя Търново, Бяла, Свищов, а други 4400 около с. Българене. От тях само 2042 души, явяващи се със собствени коли и добитък, работят срещу заплащане. Останалите 17 350 души с готовност дават своя безплатен труд. През зимата в Етрополския край, около връх Баба по посока към Буново, 700 българи работят денонощно, разчиствайки пътя от двуметрови преспи, теглят или пренасят на ръце оръдията към върха, изваждат от преспите коли, премръзнали руски войници и често сами отблъскват нападенията на башибозуците. При прехвърлянето на Троянския отряд в началото на януари 1878 г., всеки ден към троянския проход потеглят "около 400 българи" да разчистват пътя с помощта на "200 бивола", теглят оръдия и военни коли. Българите подкрепят и Шипченския отряд начело с ген. Радецки. Към  ген. Скобелев се присъединяват "2700 българи" от Габровско, Тревненско, Казанлъшко, Старозагорско и др. места. Селяните от село Желява, Софийско, проправят пътя на войските на генерал Гурко, прекосили заснежената Стара планина около връх Мургаш и подпомагат подготовката и улесняват успешния край на битките край с. Богров.
Военният руски кореспондент Н.В. Максимов пише: "Българинът вървеше след руските войници, грижеше се за тях, поправяше пътища и под убийствения огън на неприятеля пренасяше ранените, делеше последната кора хляб с тях".   Признателният български народ оказва не само материална, но и бойна и медицинска помощ на войските, още след форсирането на Дунава при Свищов. Тази помощ продължила по време на цялата война. Достатъчно е само да се спомене като пример предложението на българина д-р Алекси Христов, с което на 16 юли 1877 г.в габровската Априловска гимназия е открито болнично заведение с 250 легла, обзаведено изцяло със средствата на Габровската община. Руски офицери свидетелстват, че габровските гражданки нищо не жалели, всичко носели, като "се започне от лъжицата и паницата, дадоха дори копринените юргани без принуждение".  За патриотизма и всеотдайността на българите руският лекар Пясецки пише: "Като отстъпиха гимназиалното помещение за болница, габровци дадоха също дюшеци, възглавници и покривки и много обикновени жени дойдоха да помагат. Госпожите и господата често дохождаха в болницата, донасяха овощия, вино, тютюн и ги раздаваха на ранените". Съгласно спомени на съвременници по подобен начин функционират болници и лазарети в Свищов, Русе, Бяла и др.
Затрогваща помощ под ръководството и грижите на българина д-р Г. Цариградски и други родолюбци, оказват и жителите на Етрополе, селата Негушево, Потоп, Чурек, Саранци, Врачеш. В края на 1877 г. и началото на 1878 г. медицинска помощ оказва населението и на Севлиево, Бяла, Русе, Разград, Ловеч, Враца, Орхание (Ботевград), София, Пазарджик, Пловдив. Дъщерята на легендарната баба Тонка - Петрана Обретенова, със своя пример увлича десетки жени на работа като медицински сестри във военните лазарети.
В източниците, по спомени на съвременници, се съобщава за масово народно въстание в Калофер и Сопот през юли 1877 г. В Карлово властта изпреварва въстанието и изклала 800 души. А сопотчани три дни водят битка за своята свобода, калоферци пленяват много турски войници, бягащи от битките на Шипка. Около 300 ловешки младежи с оръжие спомагат за изтеглянето на населението към Севлиево. Българска разузнавателна конница от  Стара Загора по спомени на свои съграждани е "спасила хиляди български семейства". Ако апогеят на българската национална революция е Априлското въстание 1876 г. с неговите жертви, то народните жертви, дадени в хода на Руско-турската освободителна война в помощ на руси, румънци и финландци, са много повече. Подвигът на българските опълченци на връх Шипка става пред очите на целия български народ и целия свят. Този чутовен подвиг и героизъм е описан веднага, за разлика от подвига на априлци от 1876 г., за който е разказвано много по-късно.

"България цяла сега нази гледа
тоя връх висок е, тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"

Демирович Данченко в своите кореспонденции пише: "Българската дружина (0пълчението) се държа изумително". Той отбелязва, че само за един ден, на 11 август 1877 г., жертвайки живота си, българите докарват на фронтовата линия при руси и българи 6000 бъчви с вода. И тази помощ, според кореспондента, е от съществено значение за изхода от битката, защото "трудно може да се каже от какво повече страдаха войниците - от куршумите или от жаждата". По време на войната били създадени голям брой български чети със значителен числен състав, действащи в помощ на руските войски по всички краища на земите български. Не са малко спомените на съвременници, показващи, че ние не сме получили даром свободата, участвайки и в сраженията. Активизират се отрядите на Петко войвода, Стоян войвода, Ильо войвода, Димитър Попгеоргиев и др. Нещо повече -  след обявяване на крайно несправедливите и оскърбителни за България решения на Берлинския договор през юни-юли 1878 г., българските патриоти на много места отново се хващат за оръжие. Избухва Кресненското въстание.
Легендарна става известната дружина на капитан  Петко войвода, действаща в източните и южните родопски земи. В Старопланинския район били сформирани много голям брой и други чети, между които са тези на Панайот Волов, Жельо войвода и др. действащи в Източна Стара планина, на; Христо Иванов-Големия, сподвижник на Васил Левски, Димитър Трифонов, Георги Антонов и др., действащи в района на Ловеч. Чети били създадени в Добруджа, Тракия, Северозападна България - Видинско, по поречието на река Места, в Македония... Съгласно източници около 30-35 000 души с желание и готовност са взели участие във войната. Това е цяла армия от българи, които са дали своя принос за крайната победа. Героизмът на Българското опълчение в освободителната война оказва силно въздействие върху душевността на българина и затвърждава "вярата му в собствените сили като творец на своето бъдеще".
Освобождението на българския народ от петстотингодишното османско владичество е благодарение на братската помощ на руския народ (наред с помощта на съюзните части). Тази помощ справедливо завършва с Освободителната война през 1877-1878 г. Войната оправда вярата и надеждите на българите, че именно Дядо Иван е този, който ще им се притече на помощ и ще ги освободи. Тази война оставя в сърцето и душата на всеки българин от онова време и в поколенията благодарност и дълбока признателност за извоюваната свобода с кръвта на хиляди жертви - руси, българи, румънци, финландци...За подвига и възкръсването от пепелищата на Третата българска държава са и стиховете на Иван Вазов от "Опълченците на Шипка":
"И днес йощ Балаканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща,
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век, на век!"   
Из "Опълченците на Шипка" от Ив.Вазов)
Всенародната почит и признателност на българите към освободителите намира израз в издигнатите около 450 паметници, паметни плочи, братски могили, и гробници, които показват победоносния път на руската армия и нейните съюзници от брега на Дунава при Свищов, където става дебаркирането на основните бойни руски части, през епичните битки за Плевен, в Северозападна България, Балкана, Шипка и Шейново, Стара и Нова  Загора, Ловеч и Орхание (Ботевград), София, Пловдив, Южна Тракия и Родопите.

  
Героите на Българското опълчение в Руско-турската война

Санстефанският мирен договор

Паметник на подвига на руските войни в Долни Дъбник

На Шипка всичко е спокойно...