"Арс Данубиана" - звезден квартет на "Мартенски музикални дни"

"Aрс Данубиана", или изкуство от брега на Дунава - една чудесна идея на неуморната и всеотдайна директорка на "Мартенски музикални дни" Ива Чавдарова и на нашата звездна пианистка Пламена Мангова, събра многобройна публика от меломани и музиканти в голямата и красива зала на Доходното здание (Театъра) в Русе, които дълго, настойчиво и възторжено аплодираха този импровизиран квартет от четирима виртуози от България, Румъния и Русия. А програмата бе дълга и трудна: Йоханес Брамс - Сонатата за цигулка и пиано 3, оп. 108 (преработка за виолончело и пиано на Йо Йо Ма), Антонин Дворжак - Рондото за виола и пиано и Двата славянски танца за виола и пиано, Бела Барток - Шестте румънски танца за пиано, Джордже Енеску - Сонатата за цигулка и пиано 3, оп. 25, и накрая отново великия Брамс - Клавирния квартет 1, оп. 25, сол минор. Само  изброяването им респектира! И след тези близо три часа публиката настоя за бис.
Наистина добре е, че този фестивал все още го има и не е унищожен от нелепите разрушителни "реформи". Да, в българската култура настъпиха ужасни времена по вина на нашите управляващи... Но да оставим тъжния тон. Получи се един изключителен празник на голямата музика. С невероятна атмосфера на музициране от най-висока класа, на пълноценно естетическо преживяване.
Пламена Мангова - какъв рядък, чудесен талант! Голяма гордост за българската клавирна школа. Силна натура, ярък темперамент, съвършена техника, богата звукова палитра, при един необикновено силен усет за архитектоника. Пианист, който просто си играе с клавиатурата, кара те да го следиш с непрекъснато внимание и възторг. Не случайно само за броени години тя спечели някои от най-трудните световни конкурси (сред тях и "Кралица Елизабет", Брюксел) и гостува на редица престижни сцени. Шестте румънски танца на Бела Барток направо взривиха публиката.
Михаела Мартин е гордостта на румънската цигулкова школа, една от водещите в света. Самата тя е цигулар от световна класа (лауреатка на много конкурси, сред които и "Чайковски"), овладяла докрай изразните възможности на своя труден инструмент. И наистина ни убеди, че го използва с блестящ, сигурен, категоричен маниер. С великолепен, майсторски звук, истинско съвършенство! За нашата публика това бе щастлива среща с артистичната природа на толкова сериозен, вглъбен музикант, чужд на външните ефекти, интерпретатор със замах, умеещ да подчини детайла на главния замисъл, без да го подцени и обезличи. И това особено пролича в трудната и мащабна Трета цигулкова соната на Енеску, а също и в Клавирния квинтет на Брамс.
Андрей Доганин (виола) и Александър Князев (виолончело), възпитаници на руската инструментална школа (също лауреати, с международна кариера), бяха достойни партньори на двете дами. Техният изпълнителски стил съчетава завидна инструментална техника, благородна звучност, при силно сгъстения емоционален заряд, подчертана експресивност и безспорен усет към ясната форма (при Барток и Брамс).
Кулминация на този забележителен концерт, вярвам, че това ще е един от върховете не само на този най-сериозен наш фестивал, но и на целия ни музикален сезон, бе изпълнението на Клавирния квинтет от Йоханес Брамс. Само музиканти от подобна класа биха могли за това кратко време да го подготвят, за да прозвучи тази трудна камерна пиеса така мащабно, че на моменти да имаме чувството, че чуваме цял оркестър.

Пламена Мангова (пиано), Михаела Мартин (цигулка), Андрей Доганин (виола) и Александър Князев (виолончело)


Среща с великата българка Христина Морфова

Премиерата на книгата "Истинската история на Христина Морфова", издание на "Сиела", ще се състои на 26 март от 16 ч. в Историческия музей в Русе в рамките на "Мартенски музикални дни".
Авторката Румяна Лечева, журналистка, кореспондентка на БТА в Стара Загора, е работила упорито и всеотдайно цели седем години върху този обемист труд (близо 500 страници), наистина достоен за "Българския славей". Трудно ми е да го определя жанрово. Тук има и животопис, представен пространно, пределно изчерпателно, обогатен с кореспонденция, по-голямата част от която излиза за първи път, има и увлекателен разказ - безспорна белетристична дарба на авторката, има и прецизен справочен апарат, вплетен майсторски в текста. Изяснила е редица непознати или спорни моменти от биографията й, представяни досега неточно по цензурни причини или още неизследвани архиви. И всичко това, придружено от немалък брой уникални снимки, повечето публикувани за първи път. И най-важното и ценното - една любов, преклонение към делото на голямата певица и вокален педагог.
Всъщност за Христина Морфова е писано немалко. Добри са книгите на писателя Владимир Русалиев и особено на племенника й, журналиста Богдан Морфов. Но книгата на Румяна Лечева е нещо друго - уникален, мащабен труд, който респектира. И тази мащабност се дължи и на това, че авторката е проектирала този задълбочен животопис върху твърде широка политическа, социална и културна панорама на България и Европа през епохата. Морфова е била не само прочута артистка със световна слава, но и социална личност, имала е богат, интересен живот, за който днес се знае твърде малко. И трябва да благодарим на авторката за срещата ни с тази велика българка.