9 май - Ден на победата
Денят на победата е празник по случай победата на СССР и съюзническите сили над Нацистка Германия във Втората световна война. Установен е с указ на президиума на Върховния Съвет на СССР от 8 май 1945 г. като се е празнува всяка година на 9 май.
След разпадането на СССР Денят на победата остава официален празник и неработен ден в Русия и редица бивши Съветски републики като Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан.
През 2000 година Кнесетът приема закон за ветераните от Втората световна война и оттогава Денят на победата е официален празник в Израел.
Следва да се отбележи, че Съюзниците от войната честват на различни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Студената война допълнително разделя бившите Съюзници, така че на Запад, денят на победата над Германия се празнува на 8 май, а в СССР и Източна Европа на 9 май.
Церемонии по капитулацията
На 30 април 1945 г. Адолф Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, след като изготвя завещание, в което адмирал Карл Дьониц го наследява като държавен глава с титлата президент на Райха.
Дьониц се опитва да създаде правителство във Фленсбург на датската граница на 2 май 1945 г., но въпреки че Дьониц иска да представи това правителството като „неполитическо“, няма отричане на нацизма, нацистката партия не е забранена, нацистите не са задържани и символите на хитлеризма остават на мястото си. Както руснаците, така и американците остават категорични, че не признават Дьониц или правителството на Фленсбург като способни да представляват германската държава.
За да се срещне с командващия американските военни сили Айзенхауер в Реймс е изпратен генерал Йодл, за да се опита да убеди Айзенхауер по друг начин да не настоява за: „незабавно, едновременно и безусловно предаване на всички фронтове“. Но Айзенхауер чрез обявяване в 21.00 часа на 6 май 1945, заявява, че при липсата на пълна капитулация, той ще затвори британските и американските линии и на 8 май ще възобнови бомбардиращата офанзива срещу оставащите германски позиции и градове. Фелдмаршал Дьониц дава право на Йодл да подпише документа за безусловно предаване, който подлежи на преговори и за 48-часово закъснение на влизането му в сила, привидно, за да позволи за предаването на заповедта и до най-отдалечени немски военни части.
Така първият инструмент за предаване е подписан в Реймс в 02:41 ч. Централноевропейско време (СЕТ) на 7 май 1945 г. Подписването се състои в Collège Moderne et Technique de Reims, което служи като Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ). То трябва да влезе в сила на 23:01 ч. (понеделник след полунощ, британско лятно време) на 8 май.
Безусловното предаване на германските въоръжени сили е подписано от генерал Йодл, от името на Главно командване на Вермахта. Уолтър Бедъл Смит подписва от името на Върховния командващ на съюзническите експедиционни сили и генерал Иван Суслопаров от името на съветското висше командване. Френският генерал-лейтенант Франсоа Севез подписва като официален свидетел.
Около шест часа след подписването в Реймс се получава отговор от Съветското висше командване, в който се посочва, че Актът за предаването е неприемлив, защото текстът се различава от този, съгласуван с Европейската консултативна комисия (EКК) и защото Суслопаров не е овластен да подпише. Тези възражения обаче са претекст на същественото възражение на съветските лидери, че актът на предаване трябва да бъде уникално историческо събитие, което напълно да отразява водещия принос на съветския народ към крайната победа.
Освен това Съветският съюз посочва, че макар условията на предаването, подписани в Реймс, да изискват от германските сили да прекратят всички военни действия и да останат на сегашните си позиции, те не са изрично задължени да оставят оръжията си и да се предадат, „това, което трябва да се случи, е германските войски да се предават като затворници“. Айзенхауер незабавно се съгласява, признавайки, че актът на предаване, подписан в Реймс, трябва да се счита за „кратък инструмент за безусловно военно предаване“ и се ангажира да присъства с правилните акредитирани представители на германското Върховно командване за „по-официално подписване“ на подходящо изменен текст в Берлин на 8 май. Освен това той прави изявление, че всички германски сили, които продължават да се бият срещу руснаците след посочения срок, „няма да имат статут на войници“ и следователно, ако се предадат на американците или британците, ще следва да бъдат върнати обратно в съветски плен.
Ефектът от подписването в Реймс е ограничен до консолидиране на ефективното прекратяване на огъня между германските сили и западните съюзници. Но неотслабвайки битките продължават на изток, особено след като германските сили засилват въздушното и земното нападение срещу Пражкото въстание, докато морската евакуация на германските войски през Балтийско море продължава.
Подписването в Берлин се състои на 9 май 1945 г. в 00:16 местно време. Според документа капитулацията е ефективна на запад, от 8 май 1945 г. в 23:01 часа по Гринуич. Това означава, че времето на подписване и капитулацията е на 9 май в 01:01 часа по Московското време.
От тези часови разлики идват и различните дати на празнуване на Деня на победата на Изток и на Запад. Съветското правителство не прави публично признание за подписването на документа за капитулацията в Реймс, който те не признават и запазвайки първоначалните дати, обявяват Деня на победата на 9 май 1945 г.
„Германското правителство и германското висше командване, признавайки пълното поражение на германските въоръжени сили по суша, по море и въздух, обявяваме безусловното предаване на Германия“, гласи преамбюлът на историческия документ.
Има три езикови версии на документа за капитулация на нацистка Германия. Руската и английската версии са единствените авторитетни.
В обръщението си към съветския народ на 9 май Йосиф Сталин заявява: „Настъпи великият ден на победата. Фашистка Германия, поставена на колене пред Червената армия и войските на нашите съюзници, се призна за победена и обяви своята безапелационна капитулация. С нея приключиха войните и започва периода на мирното развитие в Европа.“
Ето какво гласи документа за капитулация на нацистка Германия:
Акт за капитулация
1. Ние, долуподписаните, действайки под ръководството на германското висше командване, с настоящото предаваме безусловно на Върховния командващ, Съюзната експедиционна войска и същевременно на Върховното висше командване на Червената армия всички сили по суша, море и въздух, които са на тази дата под контрола на Германия.
2. Германското висше командване незабавно ще издаде заповед на всички немски военни, военноморски и въздушни власти и на всички сили под германски контрол да преустановят активните си операции в 23:01 часа централноевропейско време на 8 май 1945 г., за да останат на всички заети места и да се разоръжат напълно, предадат оръжията и оборудването си на местните съюзнически командири или офицери, определени от представители на Върховните командвания на съюзниците. Никой кораб или въздухоплавателно средство не трябва да бъде разбит, нито щети, причинени на техния корпус, машини или оборудване, както и на машини от всякакъв вид, въоръжение, апарати и всички технически средства за обвинение във война като цяло.
3. Върховното командване на Германия незабавно ще издаде на съответните командири и ще осигури изпълнението на всички останали заповеди, издадени от върховния командир, съюзническите експедиционни сили и от Върховното командване на Червената армия.
4. Този акт на военно предаване не накърнява и няма да бъде заменен от всеки общ инструмент за предаване, наложен от или от името на Организацията на обединените нации и приложим към ГЕРМАНИЯ и германските въоръжени сили като цяло.
5. В случай, че германското висше командване или която и да е от контролираните от него сили не действат в съответствие с този акт на предаване, Върховният командващ, съюзническите експедиционни сили и Върховното висше командване на Червената армия ще предприемат такива наказателни или други действия както те сметнат за подходящи.
6. Този закон е съставен на английски, руски и немски език. Английските и руските са единствените автентични текстове.
По същото време на митинг в София, по повод победата над хитлеристка Германия, министър-председателят Кимон Георгиев чете прокламация на отечественофронтовското правителство.
България се включва в заключителната част на Втората световна война на страната на Съюзниците към III Украински фронт. Българската армия участва в освобождаването на Северна Югославия – навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. След края на войната Първа българска армия, под ръководството на генерал Владимир Стойчев, е посрещната в столицата на 17 юни 1945 година. От името на Националния комитет на Отечествения фронт приветствие към войската произнася секретарят му Александър Обов.