Чуждите инвестиции заобикалят България

По данни на Българската стопанска камара, за последните три месеца у нас са закрити 56 000 работни места, а над 27 000 малки и средни фирми са преустановили своята дейност. Цифрите са доказателство, че икономическата, финансовата и социалната политика на кабинета са пагубни за трудещите се, малкия и средния бизнес, а правителството работи в услуга на няколко големи монополи.
На първата международна конференция за инвестициите BULGARIA BUSINESS UP, състояла се в средата на м. май в София, се чуха тъжни истини по отношение на намаляващите чуждестранни инвестиции у нас през последните три години. Като тази, че един от най-големите инвеститори у нас - Германия, за 2011 г. има регистрирани инвестиции със знак минус 54,1 млрд.евро! На практика немските инвестори предпочитат да изтеглят вложенията си от България, вместо да направят нови. Така постъпиха немските енергийни гиганти: RWE - в края на 2009 г., и EON, която през т.г. предстои да финализира сделката за продажба на североизточното ЕРП с чешката "ЕлектроЕнерго".
На състоялата се неотдавна във Варшава среща на китайския премиер Вън Цзябао с лидери от Румъния, Черна гора, Хърватия, Унгария, Словакия, Литва, Естония, Македония, Албания и България, китайският лидер е получил по няколко големи проекта от всяка страна. Сред тях обаче не е имало български, а изп. директор на Българската агенция за инвестиции по-късно призна, че и не знае за такива. Цзябао е обявил създаването на специален инвестиционен фонд от 10 млрд. евро за страните от Централна и Източна Европа. Българският представител на възловата среща - вицепремиерът Симеон Дянков (останалите държави са представлявани от премиери) е трябвало да използва благоприятната възможност за презентиране на родни инвестиционни проекти, чакащи инвеститорски интерес (например индустриалните зони), но уви! С това вероятно не се изчерпва възможността за кандидатстване с проекти пред този фонд, но у нас

китайските инвестиции се броят на пръсти

До 2010 г. са включвали фабрика за стъкло, соларно-енергиен парк и заводи за производство на телевизори и климатици, и за периода 1996-2010 г. възлизат на 17,5 млн. евро. През 2011 г. те наистина надхвърлиха 70 млн. долара, след като бе завършен заводът за автомобили край Ловеч. Като цяло обаче са нищожни в сравнение с останалите държави от ЦИЕ. Според официални китайски данни най-големите китайски инвестиции в региона през 2011 г. са били в Румъния - 2,6 млрд. евро, и в Хърватия - 1,1 млрд. евро, а задлъжнялата Унгария договори кредит за развитие на стойност 1 млрд. евро. Нашите управляващи обаче стоят и чакат.
Съседите ни, като Турция и Сърбия, водят агресивна политика за привличане на инвестиции и резултатът е налице. Турция за последните 3 години бележи ръст на БВП с 8-10%, докато в ЕС е налице слабо възстановяване от кризата и скромен растеж на БВП. В Сърбия предоставянето на суми от 3 до 10 хил. евро за новооткрито място в зависимост от отрасъла дава резултати. Край Ниш бе открит завод в областта на високите технологии, в който са вложени 200 млн. евро. Впечатляваща е инвестицията на Fiat avtomobili Srbia (FAS), която в новия си завод за автомобили в Крагуевац инвестира около 1 млрд. евро. Тази крупна инвестиция се очаква да допринесе значително за възстановяването на сръбската икономика след кризата. Тя е съизмерима с обема на чуждестранните инвестиции у нас за цялата 2011-а - 1,065 млрд. евро. За сравнение: чуждестранните инвестиции у нас за 2008 г.  надминаваха 9 млрд. евро и при управлението на ГЕРБ спаднаха с повече от 9 пъти.
Прогнозите за растежа на БВП у нас през 2012 г. вече значително се различават от заложеното в макрорамката на бюджета - 2,8%, и бяха коригирани през април и май съответно: ЕК - 0,5% (11 май); МВФ - 0,8% (10 май); БНБ - 0,7% (3 април); МФ - 1,4% (април). Налице е сериозна опасност България да не изпълни приетия от НС бюджет, освен ако инфлацията не ескалира предвид галопиращите цени на горивата.

Завишена е прогнозата за бюджетния ни дефицит

През ноември м.г. Брюксел очакваше дупката в хазната да достигне 1,7% през 2012 г., докато според актуалната прогноза той ще бъде 1,9%. За 2013 г. се очаква леко намаление на дефицита - до 1,7 на сто от БВП. Според ЕК възстановяването у нас се забавя заради слабостта на пазара на труда, продължаващото намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор, както и срива в строителството. Негативно отражение върху българската икономика имат регионалните икономически и политически сътресения (в Гърция и в Румъния), намалението на капиталовите потоци и на брутните чуждестранни инвестиции.
"България греши, като смята, че с по-ниски заплати и данъци може да бъде конкурентоспособна. Винаги някъде ще могат да се намерят по-ниски данъци и по-ниски заплати". Това добронамерено изявление е на посланика на Франция у нас Филип Отие, направено през май по Дарик радио. Той посочи, че стратегията за по-голяма конкурентоспособност трябва да се базира най-вече на образование и квалификация. Независимо от наличието на 51 университета, икономиката ни изпитва остър недостиг на кадри с висша квалификация в областта на високите технологии. Особено се чувства липсата на медицински и IT специалисти. България е подложена на въздействието на три фактора: демографски срив, увеличаване дела на рано напускащите училище, което води до по-ниско ниво на квалификация и дори на грамотност, и засилена емиграция на квалифицирани кадри. Според председателя на БСК Божидар Данев "днес на българския трудов пазар има остър недостиг на технически кадри, а от университетите продължават да излизат огромно количество хуманитаристи, за които работни места няма. Ако тази порочна практика не спре, сме обречени да развием "икономика на mall-овете и call-центровете", а постиженията ни в сферата на технологиите ще останат един добър спомен от миналото". За преодоляване на посочения недостиг следва да се предвидят стимули, но за такива

правителството на ГЕРБ не предвижда пари

Възможни стимули са достоен размер на студентските стипендии, и вместо да се увеличават с около 100 лв. семестриалните такси, за инженерните специалности те следва да бъдат премахнати, а техническите университети да се компенсират с тези суми и да се повишат средствата им за научноизследователска дейност.
Доста преди изборите във Франция стана ясно, че икономиките без растеж не работят. След вота тенденцията се засили и е почти сигурно, че ЕС ще се принуди да приеме пакт за растеж, който да допълни фискалния. "Растеж" е новият рефрен и в Брюксел. Там вече се говори, че бюджетните правила не са заковани, а "адаптивни". Президентът на ПЕС Сергей Станишев използва победата на Оланд във Франция, за да постави този въпрос на срещата си с председателя на ЕК Барозу, като настоя ЕК да предложи стимули за растежа в Европа успоредно с мерките за финансова стабилност, а също и през следващия програмен период (2014-2020) ЕС да не намалява фондовете за сближаване, насочени към новите членки.
Вероятно ще се реализират идеите на Франсоа Оланд, с които той спечели французите, за увеличаване капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за "проектни облигации", с които да се финансират инфраструктурни проекти, и за по-добро използване на средствата от структурните фондове на ЕС. Те не са нови, от месеци "отлежават" в Брюксел, Берлин и Франкфурт, където е седалището на ЕЦБ.
Ще може ли България да приспособи  икономиката и публичните си финанси към бъдещия Пакт за икономически растеж на ЕС, за който настоява новият френски президент социалист Франсоа Оланд? По-скоро не, предвид хаотичните действия на правителството в областта на фискалната политика и лобистката му икономическа политика в защита на монополните структури и в ущърб на малкия и средния бизнес. Известно е, че именно там се разкриват най-много работни места. Но това не е приоритет на кабинета, тъй като осигуряването на икономически стимули за МСП не е като рязането на ленти, не се отразява в медиите. Остава надеждата, че част от неизразходваните 82 млрд. евро от структурните програми ще достигнат и до българските фирми от реалната икономика, а не до приближени до ГЕРБ "приятелски" компании.