Ген.-лейтенант Георги Иванов:
Човек действа според своя собствен кръгозор
Много от българските прибори за полета ни с Рукавишников бяха уникални за времето си, казва първият космонавт на България
/ брой: 149
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Завършва Военното училище в Долна Митрополия. Инженер - летец, пилот I клас. Служи в БНА. На 10 април 1979 г. стартира като космонавт-изследовател на кораба "Союз 33" с командир Николай Рукавишников. Поради неизправност в двигателя корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6" и в аварийна ситуация двамата космонавти успяват да се приземят. Всеизвестно е спокойствието, с което реагира и действа Георги Иванов. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута. През 1984 г. Георги Иванов получава научна степен каднидат на физ. науки. Депутат в Седмото Велико народно събрание (1990 - 1991). Член на УС на Асоциацията на участниците в космически полети и на Българско астронавтическо дружество. Автор на две книги. След полета става Герой на НР България и Герой на СССР. Носител е на ордени и медали, сред които "Стара Планина"- I ст. с мечове (2004). Почетен гражданин на Ловеч.
- За 70 години човек вижда много неща в живота си, особено, ако има твоята биография. Кое е по-лесно - да тръгнеш в Космоса, или да живееш в България в момента?
- Да, за тези години човек преживява много и различни неща. Не съм правил такова сравнение, но наистина нашите 20 години на преход трудно се анализират. Това, което със сигурност мога да кажа, е, че винаги ще живея в България. А 70 години се броят вече на десетилетки - една, втора, трета десетилетка, а от петата нататък... Известен наш писател разказваше: Като бяхме малки, излезем да играем покрай реката и докато започнем играта, денят свърши, а годините бавно, бавно се точат. Като прехвърли петото десетилетие, човек се събуди сутрин рано - ден като година, а годинките бързо минават. Вече знам, че е прав.
- Коя десетилетка е била най-хубава в живота ти?
- Всяка си има своите трудности и своята красота. От нито една не се отказвам.
- Винаги споменаваш родния си град Ловеч. Какъв е този град, който ражда космически таланти, оттам бе и акад. Димитър Мишев - десетият учен в света, награден от Международната астронавтична федерация за приноси в науката за Космоса?
- Градът е наистина уникален - и като история, и като атмосфера. Там е създадена Втората българска държава. На Хисаря в ХII век е подписан договорът за нейното създаване. През вековете той се е развивал като център на държавност, на занаяти, на търговия. Неслучайно Колю Фичето построява там първия покрит мост на Балканите, аз и в Европа не съм виждал такива. Едно от имената на града е Алтън Ловеч, т.е. Златният Ловеч. В него живеят много будни и борбени хора. Неслучайно Васил Левски избира Ловеч за седалище на Централния революционен комитет. В Ловеч Панайот Пипков през 1901 г. създава музиката на "Върви, народе, възродени". Аз съм учил точно в това училище, в което той е написал нотите на дъската. Тогава училището се казваше "Йосиф I", сега е "Панайот Пипков". Екзарх Йосиф е първият почетен гражданин на Ловеч. Така че, това е един град на богата духовност, която възпитава.
Спомням си, че още от 40-те години на миналия век Ловеч винаги е имал духова музика - в събота и в неделя тя свиреше пред читалището, събираше мало и голямо. В Ловеч е един от най-старите театри. Много учени са излезли от този град - например като акад. Мишев. Той има уникални постижения в космическата наука и практика. Той бе ръководител на моята дисертация и можах да го опозная по-отблизо. Освен голям учен, той беше много възпитан, фин, коректен и честен човек. Макар и от по-младото поколение, носеше академичността и енциклопедичността на старите професори. Свиреше прекрасно на цигулка. Жалко, че рано ни напусна.
В Ловеч се намираше и единственият завод, който произвеждаше български самолети на конструктора проф. Лазаров. След това бе преустроен в завод за велосипеди и мотоциклети, после започна да произвежда леки коли. Сега в Ловеч, преди една година, бе направена копката на нов завод за автомобили с китайски партньори.
- Журналистите са особено племе, все търсят сензации. Много ли са ти пречели те през годините?
- Не, не мога да кажа това. Невинаги са били коректни в някои отношения. Невинаги. Жалко, че изчезна добрата практика преди печат на материала във вестника той да бъде предоставян на интервюирания, с това би се избягнала допусканата понякога некректност. Но с повечето журналисти сме били приятели, те са писали това, което е истината.
- Като легенда остана една случка от времето на твоя преждевремено прекъснат полет в Космоса - на корицата на едно наше списание излезе "новината", че вие с Рукавишников сте стигнали в космическата станция и хапвате луканка. Наистина ли щяхте да ядете луканка "горе"?
- Не, в Космоса нямаше луканка. Имаше български храни, които бяха произведени в лабораторията на акад. Цветан Цветков, с което станахме третата страна в света след Русия и САЩ, която прави такива храни. Но ние и тях не сме консумирали с Николай, имахме друга космическа храна в тези две денонощия.
- Какво имаше в нея?
- Всичко. Всички видове супи, като се започне от руския борш, различни кремсупи, преработени меса, повечето в туби и консерви. То е приготвено така, че се налива само гореща вода, разтваря се и през особена гърловина се изсмуква.
- Благодарение на какво полетя първият български космонавт - благодарение на Русия или на добрата научна програма, създадена от нашите учени?
- Благодарение на уникалната организация "Интеркосмос". В нея членувахме всички бивши социалистически страни. Във всяко направление на космическата наука всяка страна разработи своя научна програма и апаратури за експериментите на орбита. Точно в началото ан 70-те години България съзаде първите си космически прибори и с това стана 18-ата космическа държава по регистъра на ООН.
- След това с твоя полет станахме 6-ата държава със свой космонавт. Защо ни предпочетоха сред първите?
- Първите със свой космонавт бяха Чехия, Полша и ГДР. След това започна подбор на пилоти от следващите пет страни - България, Унгария, Куба, Монголия и Румъния. А всяка отделна страна си създаваше собствена научна програма и собствени космически прибори. За тогавашното време българските прибори ляха наистина уникални. Например "Спектър 15", който бе създаден у нас под ръководството на акад. Мишев. До неговото създаване подобна функция изпълняваше една немска камера с 6 канала. Нашият "Спектър" имаше 15 канала. Освен това камерата записваше данните от фотографиите на обикновена фотографска лента, докато нашият прибор записваше вече на магнитна лента в цифров вид, което беше качествено ново стъпало. И ако немската камера имаше обем малко повече от една печка "Раховец", нашият "Спектър" тежеше само 12 кг. Също уникален беше приборът "Дъга" на Митко Гогошев и акад. Кирил Серафимов за наблюдаване на изгрева и залеза на Слънцето. Нов вид технологични експерименти имахме в програмата с разтопяване на метали в космически условия.
- Има хора у нас, които приказваха, че едва ли не ние сме финансирали Русия, като сме й дали нашите прибори. Така ли е?
- Точно обратното е. Русия предостави безплатно целия си ракетно-космически комплекс, който струва милиарди.
- Разбирам, че, за да полети един апарат или космонавт, трябва преди всичко да има качествена научна програма. Основното е науката. В момента у нас над науката се извършва геноцид. А иначе се приказва как щели сме да пратим трети космонавт. Как би станало това без наука?
- Тези, които приказват, нека да обяснят как ще стане. Но и в тези трудни условия в последните 20 години все пак учениците на акад. Серафимов, на акад. Мишев продължават да създават прибори и системи за космически полети, при това - на високо международно ниво. Тези уреди ги приемат във всяка програма, те летят сега на Международната космическа станция, където участват всички големи космически сили в света.
- Защо политиците ни не искат да има наука в България?
- Съмнявам се, че всички политици имат негативно отношение към науката. Но все пак човек изхожда от собствения си кръгозор.
- Кое е по-добре - човек да стане космонавт, бидейки пилот, или да има друга професия? Защото какво прави пилотът, когато излезе от космическото поприще? Става безработен космонавт?
- Не, защо? Летяха и много космонавти с други професии, освен пилотите. Що се отнася до "безработните" космонавти, страни като Русия и САЩ са решили въпроса предварително. Сумата, която получават колегите за полета си, дава възможност за ново поприще. А военните астронавти имат акции в концерни, които имат отношение към професията им.
- Сега вече летят като туристи даже и циркови артисти. Ти би ли летял като турист?
- Да, но нямам такива пари. Думата "турист" не е съвсем точна, защото и този, който лети като турист за 5-6 дни, също изпълнява някаква програма на кораба и на станцията, а преди това преминава подготовка минимум 3-4 месеца.
- След "демокрацията" ти участваше в една фирма - товарен первозвач, пак авиация...
- Тази фирма я създаде моят приятел Лилян Тодоров, аз бях негов съдружник. Но с влизането в Европейския съюз руските самолети от типа Ан-12 бяха спрени и дейността ни - прекратена.
- А тези самолети бяха ли годни да летят още?
- Още десетки години живот имаха.
- И каква е ползата, че ви фалираха по този начин?
- Ползата е, че стотици хора останаха без работа. Пет фирми бяхме в България с Ан-12. Сега няма нито една. Принудихме се да продадем самолетите на безценица. А те имаха ресурс да изпълняват полети по цял свят десетки години.
- Според теб българинът умее ли да влиза в конкуренция, или повече го движи завистта?
- Не съм много съгласен с тази теза. През 2005 г. ние научихме, че още през 2003 г. Министерството на транспорта е подписало споразумение с Еврокомисията, че през 2007 г. самолетите тип Ан-12 ще бъдат изхвърлени от българския регистър. Колкото и да се конкурирахме, всички товарни авиационни фирми се обединихме за съдаването на т.нар. производствен сертификат на самолета.
- И какво стана?
- Ами, умножиха ни по нула. Нищо не стана. Създаването на такъв сертификат е процес от няколко години, които ние вече нямахме. Де факто нас ни ликвидира българската администрация.
- Продължава ли дейността на училището за пилоти, което вашата фирма създаде?
- В България има глад за летци. Има и много младежи, желаещи да се подготвят като пилоти. Има много бизнесмени, които си купиха самолети и искат да си ги управляват. Нашето училище за пилоти има собствен аеродрум близо до игрището за голф в Ихтиман, хангари, имаме и единствения в България тренажор за учебни смолети. Продължаваме да подготвяме пилоти.
- Къде ще летят те, като почти нямаме авиация?
- Ще летят в авиокомпаниите, които съществуват. В България за съжаление се закриха наколко пътнически авиокомпании, дай Бог, нещата да се променят.
- Напоследък пак стана модерно да се говори за извънземни. В какви взаимоотношения си с тях?
- Още не са ме намерили. Преди години Димитър Делян идваше в къщата ми в Банкя и чакаше да дойдат извънземните. Веднъж му казах, че те като дойдат, първо мен ще потърсят и аз веднага ще му го съобщя. Тази теория за извънземните се поддържа от много хора, има вече много псевдоакадемици по НЛО, които си правят и конгреси. На един такъв конгрес Марина Попович, която има най-много рекорди на самолет за жени - над 100, в доклада си казва, че на еди-коя си дата еди-къде си, в еди-колко си часа наблюдавала неидентифицирани обекти заедно със семейството на космонавта Алексей Леонов. Да, светлини е имало, но те са били от кулокран, който работел и през нощта. Когато Леонов я пита защо приказва тия неверни неща, тя му казала: на хората им е интересно. Хората просто искат чудеса. Но за съжаление досега контакти няма. Между 150 милиарда звезди само в нашата галактика трябва да сме големи скептици, за да казваме, че сме само ние. Не може да няма развита цивилизация някъде из тези 150 милиарда звезди. Но разстоянията са такива, че няма как да ги преодолеем.
- Твоите деца и внуци тръгнаха ли по стъпките ти, с какво се занимават?
- Не, децата си имат свой път. Ние вкъщи спазваме правилото да не се месим в работите на порасналите ни деца. Ако се намесим, най-много да ни изслушат, и пак ще си направят това, което са намислили. Голямата ми дъщеря работи в Световната търговска организация, средната намери интересно поприще в България, а синът ми завърши висшето си образование и сега прави опити да намери своята трудова реализация. Имам три прекрасни внучета, които много ни радват и забавляват. Съпругата ми е естественият обединител за всички, за което съм й благодарен много. Засега само средният внук ми помага в пчеларството, но се надявам да има последователи.
- На всички поканени гости за юбилея ти забраняваш да носят подаръци, а вместо това им предлагаш, когато дойдат, да дарят за фонд "Детство" пликче с парите за същите подаръци.
- Напротив, аз мисля, че благотворителността е заложена у българина. Фонд "Детство" е на 22 години, подпомага деца, живеещи в много тежки условия, и деца, нуждаещи се от специални грижи. Работи с домове за деца, лишени от родителски грижи. миналата година посетих детските лагери в Ковачевци, където за 7 дни преминават почти всички деца от тези заведения. Там те спортуват, рисуват, пеят. Подарих им хвърчила и помолих мои приятели да им направят демонстрация с авиомодели. Ако беше видяла тяхната радост, техния смях и щастливия блясък в очите им, щеше да разбереш моята пристрастност към тази кауза. Радвам се, че моите приятели ме разбраха, някои на шега ми благодариха, че съм ги избавил от нелеката задача да ми търсят подарък.
- Ти води голяма битка да се върне името "Юрий Гагарин" на софийското училище, в което първият космонавт през 1963 г. е засадил дръвче и след това се появи цяла алея на космонавтите. При "демокрацията" името му бе отнето. Какво стана?
- Опитах се с помощта на мои съмишленици да върнем името на училището. Още повече че и сега в регистрите на средните училища след сегашното му име в скоби пише: бившето "Юрий Гагарин". Много възпитаници на училището вече са учители в него, над 40 на сто от родителите на учениците - също. Т.е. имаше съгласие да се върне името. Но нямаше обединител, който да доведе реалните възможности до успешен край. Страшно съжалявам, че е унищожена Алеята на космонавтите. Тези дървеса сега щяха да са на 30-40 години и щяха да бъдат гордост не само за училището, а за цяла София.
- Ако името беше Джон Глен, по-лесно ли щеше да бъде?
- Сигурно. Впрочем училища "Гагарин" има дори във Вашингтон.