На фокус
Българи срещу българи
Няма по-страшна война от тази - да разделяш хората, да сееш взаимна омраза, за да ги държиш в подчинение
/ брой: 154
Протестът срещу правителството и главния прокурор върви повече от месец. Народът се събуди, изправи се и решително отказва да се прибере от площадите, докато животът у нас не тръгне в желания път. Протестиращите настояват сегашните управници да се откажат от постовете си. Все по-силни стават призивите властта да се даде на умни, кадърни и честни управници, на необременени от корупционни схеми и зависимости. А дали има такива? Определено има! Това го доказват всеки ден именно младите, чиито лица, лозунги и послания вдъхват надежда за промяна.
Млади българи, завърнали се у нас от чужбина, където са учили и работели, с потрес разбират, че у нас демокрация всъщност няма. Корупцията се е вселила навсякъде. Хората в страната са окрадени, ограбени и дълго време бяха обезверени, живеят ден за ден, без перспективи. В същото време, уплашена от внезапно събудилото се множество, властта полага всички усилия да раздроби протеста, като изправя българи срещу българи. Управниците дори признаха, че има много заразени полицаи с коронавирус, но това не пречи доста от тях да са пратени да градят "вериги" срещу демонстрантите.
Редно ли е да се постъпва така? Да изправиш брат срещу брата! Позор. Няма по-страшна война от тази - да разделяш хората, да сееш взаимна омраза, за да ги държиш в подчинение. Както и да я наричат историците, тя е унищожителна. У нас такава война, на българи срещу българи, се води вече три десетилетия - от началото на промяната. Върви тази война, подклажда се, разгаря се все повече! И няма спиране!
Вече и на децата е ясно
вие, господа от властта, не можете да управлявате в полза на обществото. Неговият дневен ред е друг, различен от вашия. Години наред доказахте, че мислите и работите само за себе си. Обогатявате се, купувате си имения, луксозни къщи у нас и зад граница, живеете в паралелен свят, различен от този на обикновените хора. Затова са и протестите, които няма да спрат, докато вие не си отидете. Докато не си получите заслуженото заради злощастията и бедите, които причинихте и причинявате на изстрадалия нашенец. Той вече не вярва на обещания.
Колко още има да страда родината? Избягаха милиони българи, разсипаха се като бобчета по земното кълбо. Върви, че ги събирай! Как ще се приберат в нашата бедна държава, в която няма управия, няма съгласие, няма сговор? С какво ще ги върнете, господа управници? С какво ще ги привлечете? Техните деца, родени в чужди земи, вече само гостуват у нас, и то за малко. Някои от тях не говорят и български език, а за други той е като чужд - знаят го говоримо, но не и писмено, не са чели големите ни поети и писатели. Българи ли ще бъдат?
А ние, които останахме тук?
Мислите ли за нас? По нищо не личи, че се грижите за гражданите на България. Нима не забелязвате как живеят повечето хора - ден за ден. Не виждате ли в какви условия работят, как са заплатени, имат ли сигурност, гарантирано ли им е спокойствие, кой се грижи за здравето им, къде учат децата им? Какъв въздух дишат, с какви храни се хранят? Замисляли ли сте се как оцеляват, след като не им стигат парите за храна, вода, ток и отопление?
Не е ли лицемерно да заявявате, господа управници, че работите по много от проблемите, а в същото време страната ни да не се отлепя от дъното и неизменно да сме най-бедната и корумпирана държава в ЕС? Подхвърляте унизителни трохи на пенсионерите, на инвалидите. Знаете ли как се заспива с гладен стомах, с убийствен страх, със залостени врати, с примитивни средства за самоотбрана, както правят повечето възрастни хора на село? Познавате ли ужаса от нахлуването на обирджии, крадци, убийци, злодеи? Не знаете! Вие сте пазени, охранявани, осигурени сте в крепостите си, разполагате със средства, за които обикновените хора не могат и да мечтаят.
Е, протестите днес са и заради всичко това. Ако чувствате народната любов, излезте и разговаряйте с протестиращите. Те са там - на блокадите, на барикадите. Имате ли смелост за това? Нямате, разбира се. Защото политиката ви остави всичко на самотек, а държавата ни - на изживяване. Всеки сам да се оправя, както може! Ако издържи, ако оцелее, ако успее... Това е жестоката участ на сънародниците, които вие имате претенция да ръководите и управлявате. Това е резултатът от войната на българи срещу българи, която ни донесе псевдодемокрацията и лъжата, в които живеем.
И не се хвалете със строежи на магистрали, пътища и нови заводи. Те уж са построени, но веднага се нуждаят от ремонт, а сетне и от ремонт на ремонта. А и всичко, каквото сте построили, кого ще ползва? Ще ги има ли българите, колко от тях ще останат по земите български след 20-30 години, ако стопяването на нацията ни продължи със същите темпове? И тези земи български ли ще бъдат?