Арт сцената на "Шипка" е нашият театрален дом

МИЛЕНА ЧЕРВЕНКОВА e родена на 22 май 1962 г. Учила е в Кюстендил от 1969 до 1976 г., там баща й Васил Червенков е директор на театъра. Завършила е Априловската гимназия в Габрово, където той ръководи театъра. От 1981 до 1985 г. е студентка в НАТФИЗ. По разпределение работи в Пазарджик от 1985 до 1989 г. През есента на 1991 г. заедно с драматурга-поет Сергей Литвиненко, композитора Нивелин Мирков и артиста Георги Златарев създават Арт театър. Той е с база и сцена в Арт сцена на "Шипка" 34. От 2017 г. Милена става неин мениджър. Биографията й от основаването на театъра до днес съвпада с неговата. 58 представления, на които тя е продуцент, са изиграни 2100 пъти.

- Арт театър как започва сезона? С какво са свързани надеждите и притесненията Ви като директорка и актриса?
- Арт театър започна на 13 септември своя 31-ви сезон с шоуто "Толкова много любов". В него се състоя и премиерата на 22-минутния филм "30 години Арт театър", в който на български и английски език представяме откъси от спектаклите, които в момента са в репертоара на театъра ни. Направихме го заедно с колегата Аспарух Нинов и получаваме чудесни отзиви за филма от много хора.
Винаги началото на сезона при нас е свързано с перспектива. Този път тя е тригодишна! В следващите 3 години ще заиграем отново "Кучета" (Авиньон, 2005, Топ 10!), режисьор проф. Александър Великовски (Москва-Париж), "Напразни усилия на любовта" - комедия на Шекспир, режисьор проф. Надежда Сейкова, "Там на Изток... Турандот" по мотиви от сценария на Карло Гоци, "Магьосникът от Оз" - по мотиви от мюзикъла на Баум, "Необичайната Червена Шапчица" - нова версия на познатата приказка, режисьор Камен Коев. Дано да ни стигнат силите и времето.
Притеснението ми, както винаги, е свързано с финансирането. Ние се издържаме само и единствено от прихода от билети. Нямаме постоянни спонсори, нито подкрепа от държавата и общината. От постъпилите средства от продажба на билети плащаме наема на Арт сцена на "Шипка" 34, хонорарите на екипа, че и успяваме да заделяме финансиране за нови постановки. Не е лесно, но това е положението...
- Кажете малко повече за гостуването на Руския театър "Граф Ланжерон" - за първи път ли идва у нас, по чия покана, представления?
- Руският частен театър "Граф Ланжерон" пристига в София по покана на РКИЦ. Той е руски театър от Одеса, но от началото на войната се преместват във Варна. Наемат малка сцена и тъй като във Варна живеят много рускоговорящи зрители, представленията им се радват на популярност и успех.
Гостуват в София за първи път с два спектакъла. За възрастни: "Тэза с нашего двора" - комедиен моноспектакъл на з.а. Виталий Бондарев. И за деца: Кукления забавен спектакъл "Жужа и ее друзья". Арт театър е с тях през цялото време на гастрола им и съдействаме да се чувстват уютно и удобно в Арт сцена на "Шипка". За съжаление, ние не можем да им върнем визитата, защото сцената им във Варна е много малка и нито един от нашите спектакли не би могъл да бъде изигран на нея. Може би ще измислим някакъв съвместен проект. За това обаче е още рано да се говори...
- Какво да очакват почитателите Ви през идните месеци като заглавия, премиери и гастроли?
- Заглавията, които имаме като перспектива, ги казах. Сега ще спомена спектаклите, които зрителите ще могат да гледат този сезон: "Господин, Сеньор, Дон Жуан", постановка проф. Александър Великовски. Играем го седми сезон с голям успех! "Драскотини от дъжда" от Яна Добрева, режисьор проф. Александър Великовски, "Финита ЛИ комедия?!" - режисьор Камен Коев.
И за децата: "Любовта към трите портокала" по сценария на Карло Гоци, режисьор Камен Коев, "Принцесата и Свинарят" по приказката на Андерсен, режисьор Марияна Коева.
За Арт театър гастролите са трудна работа. Свързани са с много големи разходи. Можем да си позволим лукса да гостуваме само при предварително фиксирано финансиране. Но когато това е факт, го правим с удоволствие!
- Поради факта, че Арт театър се намира в сградата на Руския културно-информационен център, има ли проблеми с посещаемостта? Вярно ли е, че катастрофално намалява публиката Ви заради предразсъдъци или забрана за влизане в РКИЦ? Какво мислите да правите?
- Тази тема е изключително болезнена за нас. Разбира се, че има оттегляне на зрителите от РКИЦ. На входа на сградата от началото на войната е поставен пропуск контрол, не дай бог, някой да влезе с оръжие... Нямало е такъв случай, но хората се страхуват.
Много директори на училища не пускат учениците си в Руския център. Не знам дали можете да си представите какъв стоицизъм се изисква да издържиш и да не се откажеш при две години пандемия и година и половина война!
Ние сме български частен театър, който наема сцената в РКИЦ за своя база от 1992 г. Плащаме наем, не сме на заплати към РКИЦ. И в случая сме абсолютно без вина виновни. Но какво да се прави, ситуацията е такава. Трябва да издържим. Това е нашата сцена и никак не ни се иска да я изоставим. На нея са създадени всичките ни спектакли, декорите ни са правени по нейните размери, последният ремонт преди 5 години е с нашето активно съучастие. Арт сцената на "Шипка" е нашият театрален дом. Къде да се местим?!?!
- Днешната изострена социално-политическа обстановка предизвиква напрежение не в една област, как се отразява това на изкуството? Можем ли да говорим за отдръпване от театрите, предвид и поскъпването на живота?
- Не мисля, че има отдръпване от театрите. По-скоро друг е въпросът какво се предлага в тези театри. Но моят баща Васил Червенков ме е учил така: "За колеги - или хубаво, или нищо!" Зрителите обаче не трябва само да бъдат забавлявани, а също и възпитавани!
- Продължавате да радвате деца и родители с чудесния си спектакъл "Любовта към трите портокала"! Той е в репертоара на Арт театър вече 14 сезона! На какво се дължи неговият дълъг живот?
- Да, наистина, този спектакъл е феномен! Играем го с успех 14 сезона. Той се гледа с радост и от деца, и от възрастни! В него се влага огромна актьорска енергия (играем по няколко роли, светкавично сменяме костюми и маски!). Много силно чувство за хумор и удоволствие от театралната игра. Всичко това се предава на публиката и тя се забавлява заедно с нас. Аз играя ролите на Панталоне - придворния Доктор, и Фата Моргана - феята на съдбата. Последната роля на Моргана играя вече повече от 30 години! Най-напред в постановката на Съби Събев в Пазарджик, после в постановката на Сашо Илиев и от 14 години в последната версия на "Любовта към трите портокала". Тя е дело на чудесния тандем семейство Коеви. Режисьор е Камен Коев, сценограф е съпругата му Марияна Коева. Те са с мен 25 години! От този сезон, освен те двамата и постоянната трупа: Сиана Миладинова, Тони Христова, Сузана Катаривас, Теодор Софрониев, Здравко Здравков, имаме прекрасно ново попълнение - Атанас Палюшев, Николай Тодоров, Денис Хаят, Симеон Димов.
Това е моето театрално семейство. Обичам ги и много им благодаря, че са до мен! Благодарение на техния талант, всеотдайност и любов Арт театър го има 30 години! И гледа напред!!! Независимо от всичко!

..."И ако някой ви попита
дали комедията е Финита,
кажете му, че в нашата държава
Комедията продължава..."

Сергей Литвиненко, драматург и един от основателите на Арт театър. За съжаление, вече е в небесния театър.

- Имате вече ютюб канал и филм за Арт театър, какво ще бъде тяхното предназначение?  
- Имаме ютюб канал от 3 октомври, съвсем отскоро. Направи ни го Аспарух Нинов. Безкрайно сме му признателни! В него ще качваме клипове от наши спектакли, месечната ни програма, новини и интересни събития, които предстоят в Арт сцена на "Шипка".
А филмът ще бъде нашата визитна картичка. С него ще се представяме пред зрителите, които не са идвали при нас. Също ще кандидатстваме с него за участие в престижни международни театрални фестивали. Вече е изпратен на продуценти в Лондон и Париж.