Няколко думи
5 куршума
/ брой: 91
За пръв път от 20 години насам бе извършен опит за убийство на европейски лидер. На човек, осмелил се да се опълчи на установените правила от Европейския съюз и НАТО. Роберт Фицо - премиерът на Словакия, който още в предизборната си платформа беше посочил съвсем ясно каква политика ще води: ще гласува против влизането на Украйна в Алианса, няма да изпраща оръжие на фронта и ще заявява открито, когато не е съгласен с нарежданията от Европа. Последното му "неподчинение" беше тези дни, когато гласува "против" мигрантския пакт, приет окончателно от Евросъюза.
Пет куршума трябваше да му затворят устата. И да дадат урок на останалите управляващи на Стария континент какво трябва да правят или не, ако искат да останат живи.
Ако съдим по "самопризнанията" на стрелеца, той решил да убие Фицо, защото не бил съгласен с решенията на правителството, демокрацията била погубена и т.н. И той взел "най-демократичното" решение - оръжието.
Дали става въпрос за психично болен човек, писател, вживял се твърде много в бъдеща книга, или маша в ръцете на дълбоката държава - може никога да не разберем. Както не разбрахме защо убиха президента Джон Ф. Кенеди.
Тези пет куршума символизират нещо повече. Митът за "цивилизована Европа" окончателно рухна. Досега само ни подготвяха, чрез "Евровизия", джендър идеологията, политиките в ущърб на европейците, но в полза на незаконните мигранти... списъкът е безкраен.
И, ако съвсем между другото се споменаваха атентатите срещу политици в други краища на света (например убийството на президента на Хаити Жовенел Мойс през 2021 г.; няколкото застреляни кандидати за кмет в Мексико или опитите за ликвидиране на венецуелския държавен глава Николас Мадуро, за които почти не се говори), те звучаха сякаш са нещо нормално. Защото там живеят "диваци", според мейнстрийма. Както и държавните преврати в Африка м.г., нали и там са "диваци".
Изглеждаше налудничаво и невероятно такова нещо да се случи в "цивилизования свят". Но се случи. Демокрацията в Европа се простреля с пет куршума в момента в навечерието на изборите за Европейски парламент, който трябва да даде нова посока, нови политики и най-важното - да работи за установяването на мир, а не разпалването на войни.
Разделението на "добри" и "лоши", на "про" и "анти" руски настроени се увеличава. И дивашката същност на хората се разпалва от тези двойни стандарти. Демокрацията е, както беше казал преди време големият учен Ноам Чомски, е да те ударя, ако не си съгласен с мен и да продължавам да те удрям, докато не се съгласиш.
Говорейки за "про/анти" Кремъл, няма как да пропуснем факта, че вероятно, защото дипломацията и донякъде лицемерието го изискват, международната общност осъди покушението срещу Фицо. Тези, които пропуснаха да го направят са родните психодесни, които истерично изразяват задоволството си от случилото се в социалните мрежи, твърдейки, че така ще има "един путинист по-малко". И ехидно посочват, че следващият трябва да бъде унгарският премиер Виктор Орбан, защото "не е европеец". Неизвестни сръбски радикали стигнаха още по-далече, заплашвайки със смърт собствения си президент Александър Вучич.
Типично по балкански т.нар. "истински европейци" закъсняха или избързаха с омразата си към Русия. Защото "европейските" разследващи журналисти веднага разкриха 71-годишния словашки стрелец, че всъщност е... путинист и едва ли не агент на Кремъл. Пак приложиха изтъркания номер, че "Путин е виновен". Макар това да противоречи на всякаква логика, имайки предвид позициите на Фицо. Старата плоча - на нов глас.