От дума на дума, та в... ДУМА
Живот сред кукли
/ брой: 299
Днес се навършват деветдесет години от рождението на българския режисьор и педагог, оставил добра следа в изкуството на кукления ни театър - Атанас Илков.
Избраното от мен заглавие може да се употреби за живота на тримата най-важни за българския куклен театър в неговата зора режисьори. Те са Мара Пенкова - основателка, и двамата най-изтъкнати постановчици и педагози (професори във Висшия театрален институт) от годините, когато печелеше първите си награди нашето куклено театрално изкуство, Николина Георгиева и Атанас Илков.
Деветдесетата годишнина на Атанас Илков е добър повод да си спомним за него. Роден е в София, става доцент през 1969 година и професор през 1982. Интересно е да се отбележи, че преди да завърши режисура във Висшия театрален институт при професорите Желчо Мандаджиев и Боян Дановски, той има и друго висше образование от Икономическия институт.
На Атанас Илков принадлежат някои от първите прилагания на родна сцена на черната камера например (в пиесата "Макс и Мориц" по Вилхелм Буш) или много играната сатирична комедия за възрастни "Съкровището на Силвестър" от Анжел Вагенщайн. За това представление пред касата на театъра се редяха дълги опашки и беше продадено месеци напред...
Интересни думи е написал Илков за началото на кариерата си в кукления театър:
"Когато през есента на 1947 г. попаднах в театъра на Мара Пенкова като музикант, най-малко предполагах, че Кукленият театър ще се превърне в моя съдба. Скоро театърът беше одържавен и пое път към професионалното си развитие. Бяхме един файтон хора в София и още един - в Пловдив. Ние с "петрушки", а Георги Сараванов в Пловдив - като бивш цирков артист - с "марионетки". В театъра всички правехме всичко: шиехме, скулптирахме кукли, декори, осветление, музика - всичко. В художествено отношение обаче все още си бяхме любители. Пък и професията ни по това време се оказа не от най-престижните - куклар. Нещо като бръснар, обущар, говедар, свинар и т.н. С други думи, повече занаят, отколкото изкуство."
Едва ли е предполагал тогава Илков, че този "занаят" ще му донесе по-късно званията "заслужил" и "народен" артист, както и много аплодисменти на зрителите. Ще си позволя да вметна тук и факта, че думата "занаят" не е обидна, а е комплимент, когато става дума за професия, която изисква много усилия, наистина творчески, за овладяване и упражняване, в случая - на актьорството.
Едва ли е виждал освен в мечтите си и откриването на отдел за куклено изкуство във Висшия театрален институт, където ще бъде преподавател. Вече професор, Атанас Илков изнася лекции в Япония, Германия, Франция, Югославия, а негови куклени постановки гостуват в много страни - Куба, Чехия, Югославия, Испания, Франция, Германия.
Неговата педагогическа, научна и творческа дейност допринасят за естетическата природа на куклата и кукленото изкуство. А негови възпитаници са поколения от най-добрите български актьори за куклен и не само за куклен театър.
Освен споменатите по-горе пиеси "Макс и Мориц" от Вилхелм Буш и "Съкровището на Силвестър" от Анжел Вагенщайн, трябва да се отбележат постановките и на пиесите "Копче за сън" от Валери Петров, "Светлосиният Петър" от У. Гюла, "Шестте пингвинчета" от Борис Априлов, "Куцото петле" от Рада Москова, "Папагалчето Пай" от Йордан Тодоров и други.
След успеха на "Съкровището на Силвестър" Илков поставя още пиеси за възрастни като "Есенна скука" от Н. Некрасов и "Пикник на бойното поле" от Ф. Арабал. До днес се играе неговата инсценировка на "Червената шапчица", която носи заглавието "За една обикновена шапчица червена".
Освен в повечето от куклените театри в страната, Атанас Илков е постановчик и на няколко сполучливи спектакъла в драматични наши театри, където е режисьор на пиесите като "Хъшове" на Иван Вазов, "На добър час!" на Виктор Розов, "Стъклената менажерия" на Тенеси Уилямс, "Обърни се с гняв назад!" от Джон Осбърн.
И все пак Атанас Илков ще остане в историята на българския театъра като един от основоположниците на днешния наш куклен театър, режисьор на много успешни постановки и педагог на много талантливи студенти.