Задна скорост
ЕС не допринесе с нищо за стабилизирането на стопанските основи у нас и за повишаването на качеството на живот
/ брой: 114
Изборите за Европейски парламент показаха недвусмислено колко далече от останалите членки на ЕС е България. По-точно - колко голямо разминаване има между жизненоважните проблеми на българския народ и интересите на ЕС. Съотношението в избирателната активност, отчетено в проценти, е недвусмислен показател. В някои страни от Западна Европа тя премина границата от 50%, а у нас застанаха реално пред урните по-малко от 30% от хората с право да упражнят гласа си.
Някои анализатори побързаха да заявят, че българите се интересуват предимно от вътрешнопартийната борба между ГЕРБ и БСП, а идеите за бъдещето на Европейския съюз не ги интересували. Не е така. На тези избори българският народ показа, че не вярва в ползата за него от самия Европейски съюз. Какво донесе за България нейното компромисно приемане в този съюз?
Единственото, което хрумва най-напред, е това, че се отвориха границите и всеки може да си търси късмета по целия Стар континент. Стратегически погледнато, от тази свобода страната ни търпи безвъзвратно тежки загуби на най-ценния си капитал - човешкия, на най-способните си хора, с най-големи икономически перспективи. Европейският съюз не допринесе с нищо за стабилизиране на стопанските основи тук, за повишаването на стандарта и качеството на живот, за материално-битовия просперитет, за покачването на доходите, за подобряването на здравеопазването и образованието.
Една част от нашите кандидати за Европарламента, попитани какво биха могли да направят по всичките тези въпроси, очевидно не бяха подготвени за адекватни отговори. Те обясняваха, че нашите национални проблеми там нямали място. Европейският парламент се занимавал с въпросите за развитието на единна Европа. Бедността, ниските доходи, лошото качество на живот са си проблем на страната ни.
В случая е
недопустимо да се издигат стени
между проблемите на България и идеите за просперитет на Европейския съюз. За съжаление между нас и тях неусетно са издигнати яки железобетонни стени. Нашият народ го чувства това много добре. Никакви политици, политолози, социолози, клакьори, оратори, провокатори, платени анализатори, продажни медии не могат да го заблудят. Тези невидими, но здрави отбранителни стени служат да пазят спокойствието, влиятелния и охолен живот на творците на неолибералния капитализъм - които държат в ръцете си скоростния лост на икономиката. За България те са отредили най-ниската, по-скоро задната скорост.
Българският народ добре съзнава своята обреченост, наложили му я от властта на неолибералния капитализъм. Будната част от нашия народ разбира добре, че политиците, притиснали в управленски шепи страната ни, са всъщност послушни изпълнители на волята на господарите си от Западна Европа. Тези господари диктуват и насърчават своите политически васали у нас.
Корупцията например е масов и изглеждащ непосилен за нашите управляващи проблем, сивата икономика избуява с рекордно високи нива, ниските доходи са отблъскващи, трудовата миграция се стимулира. Стотици селища, както и цели региони в южната и югоизточната част на страната - а и не само там, са обезлюдени. Правителството измисля допълнително какви ли не пречки за нормален живот, вкл. и чумни епидемии по животните. Същевременно субсидиите за селско стопанство, отпускани от ЕС, за страните от Западна Европа са 25%, но у нас си остават едва 10%. За каква пазарна икономика и конкурентоспособност може да става дума?
Българският народ е обезкръвен
Принуден да се бори като наемник за нищожна заплата в условия на галопираща инфлация, на непрекъснато обезценяване на живота му, той е удобна жертва от страна на наши и чужди грабители, наричани работодатели.
Какво носят поредните избори за европейския парламент на нашата страна? Едва ли ще допринесат с нещо така, че тя да се повдигне от дъното, в чиято тиня е заседнала. Едва ли ще подадат ръка да се оттласнем по някакъв важен икономически показател от последното поне на предпоследното място. Очевидно е, че в дневния ред за бъдещето на Европейския съюз - за подобряването на политиката на доходите например, България не е включена. Напротив, ще продължава съюзническата политика, която накърнява силно интересите ни - както беше с мащабните проекти за АЕЦ "Белене", "Южен поток" и др. Будният български народ това го разбира добре.
Вечерта след изборите отново ни поднесоха мача от вътрешното първенство между ГЕРБ и БСП. Натрапваха ни достатъчно вкисната манджа, макар и претоплена. Борисов отново бе накичен с крила на херувим. Тежките изпарения на корупцията, на далаверите с правителствените апартаменти, уредени на занижени цени, или аферата с къщите за гости в ръцете на приближени до властта вече се бяха разсеяли. Оставки - с лопата да ги ринеш, но вместо съд, връщане на пари или имоти настъпи покайно мълчание. Шумотевицата от евроизборите постепенно заглъхва. За българския народ обаче си остава задната скорост.