Забавачка със споделена обич

Неголям апартамент в столичен квартал е приютил един красив приказен свят с шарени стаи, детски играчки, миниатюрни чинове и маси, пъстри кътчета за игри. Една съвсем истинска детска градина, в която малчуганите играят, тичат, борят се и изучават странностите на големия свят. Децата не се различават по нищо от връстниците си навън. Забавачката също им предлага не по-малко забавления, усмивки и топли грижи. Разликата е в това, че детската градина не е нито общинска, нито частна, а на самите родители. Майките и татковците са част от персонала, на смени играят и обучават децата, грижат се както за собствените, така и за чуждите, поделят разходи и време, но умножават по десет любовта и радостта от родителството.
Няколко млади жени са превърнали една красива мечта в реалност, еманципирани от нехайството на държавата. Хиляди деца остават извън детските ясли и градини в София вече няколко години подред. Родителите нямат много голям избор - или напускат работа, за да са целодневно до детето си, или на помощ се отзовават баби и дядовци. Има и трети вариант, убедени са тези млади майки, основателки на родителски кооператив. Да, говорим за кооператив - там където хората обединяват сили, енергия и време, за да постигнат обща социална или икономическа цел. Младите майки наистина имат една обща цел - да участват активно в грижата и възпитанието на децата си, без да се отказват от професията или образованието си. Ние сме семейство от семейства, казва Емилия Славова, председател на сдружение "Плейцентър Приятели", което разработва и създава родителския кооператив. Основният принцип тук е ротацията. Родителите се редуват при отглеждането на децата, преподават им различни уроци, някои помагат с доброволен труд в поддръжката на детската градина. Бюджетът, грижите и вниманието се разпределят равномерно, без родителите да взимат печалба. Средствата, които отделяме, не са много по-малко от таксата, която бихме заплатили за качествена детска градина или добра бавачка, разказва Емилия Славова. Но всъщност това, което печелят всички - и деца, и родители, е, че са заедно всеки ден и не се отделят от семейната среда.

Огромното предимство на кооператива е вниманието, което се полага на едно дете. Тук

на четири малчугани се пада един възрастен

докато в яслите и градините един педагог трябва да разкъсва време и грижа между двадесетина малчугани.
"Децата, които гледаме, не са нашите и чуждите деца, а са нашите и другите деца. Защото всички деца на наши приятели са като наши деца. А най-голямата гаранция децата ни да получат нужната грижа и внимание е ние да направим същото за децата на нашите приятели", убедена е Емилия Славова. Тя се впуска в подробен разказ за мечтата, която е превърнала в реалност. Нова Зеландия е държавата, развила по прекрасен начин философията за привързаното родителство, ранното детско развитие и игрите, като основна част от възпитанието на най-малките. Родителските кооперативи стъпват на разбирането, че родителите са първите и основни учители на децата си. Малчуганите растат и се отглеждат в среда, много близка до семейната - където родителите са и учители. Групите обикновено са смесени и има малчугани на различна възраст. Което пък помага на децата да се учат едно от друго. Там те взимат първите си "уроци" по приятелство и социално общуване. Самите родители пък преминават специален курс на обучение за работа с деца, групови занимания и общуване. По този начин те самите се усъвършенстват като родители, развиват нови умения и израстват заедно с децата си. Контактът между децата и отделните родители е като между приятелски семейства.

Няма йерархия, има споделена обич

Тук всичко е споделено - и играчките, и времето за игра, и родителската грижа.
Емилия и няколко нейни приятелки проучват подробно практиката не само в Нова Зеландия, но и във Франция, Канада, САЩ и скандинавските държави. Създават неправителствена организация у нас и разработват по най-добрия начин проектът за родителски кооператив. Детската им градина в кв. "Белите брези" е факт вече повече от година. Десетте семейства, обединили усилията си, са готови да споделят опита и радостта си с други млади родители. Членовете на сдружение "Приятели" са убедени, че моделът им работи добре и че те инвестират средства, време и най-вече емоции в бъдещето на собствените си деца. Родителите от кооператива доказват по безупречен начин, че познават не само българските закони и стандарти, но и чуждите. Те са проучили и описали подробно как действат родителските кооперативи в другите държави и най-вече как държавата ги подпомага финансово и законово. В скандинавските страни например на всяко дете в доучилищна възраст се полага определена със закон държавна субсидия. Получават я освен децата, които са в детски градини, и децата на родители, обединили се в кооператив.
Пионерите на родителските сдружения в България искат точно това -

законът да признае обединението им

и да го третира както останалите забачавки и частни градини за малчугани. С подкрепата на държавата и общината можем да помогнем на стотици семейства, чиито деца нямат възможност да посещават ясла или градина, уверени са от "Плейцентър Приятели". Ако идеята им бъде доразвита и включена в промените в Закона за народната просвета, тя може да се използва и при задължителната предучилищна подготоква за 5-годишните. Защото средата в родителските кооперативи е много по-близка до семейната, а ученето чрез игра е много по-полезно и по-достъпно за малчуганите в тази възраст.
Не мога да си представя, че синът ми ще трябва да стои осем часа зад един чин и да слуша уроци, казва д-р Анна Трошева. Тя е специалист педагог и в родителския кооператив води групи за игра и обучителни семинари за родители. Тя подробно е изследвала, а по-късно и доразвила философията на привързаното родителство и на обучението чрез игра. Заедно с Люба Пенчева, социален психолог, въвеждат в родителския кооператив т.нар. образователни игри, чрез които децата още от съвсем ранна възраст могат да опознават света. В играта детето винаги е успяващо, силно, печелещо. Ако правилата на играта не са му удобни, детето може да ги промени, без да има агресия или наказание, казва Люба Пенчева. Тя е и сред новаторите у нас, които разпространяват и обучението на самите родители. Преподава психодрама за родители и групова терапия. В тези семинари родителите се учат как по-добре да разбират децата си и да общуват пълноценно с тях.
От "Плейцентър Приятели" уточниха, че скоро ще се обърнат за подкрепа към Столичната община и министъра на образованието Сергей Игнатов. Преди две години майките са търсили подкрепа от Йорданка Фандъкова, тогава зам-.кмет по образованието. Докажете ми, че моделът работи и ще ви помогна, бил отговорът й. Ето, доказахме, че моделът е работещ и че може да помогне на още много родители и деца, усмихват се основателките на кооператива. Те няма да спрат да се борят за това законът в България да ги признае, за да могат да кандидастват не само за морална, но и за финансова подкрепа от държавата.

10 правила за добра грижа

Майките и татковците от родителския кооператив се придържат и към 10 основни критерия, гарантиращи качествената грижа за децата. Не сме убедени, че стандартите в общинските и особено в частните детски центрове са толкова високи и че някой следи за спазването им, не крие притеснението си Емилия Славова. В "Плейцентър Приятели" обаче искат гаранция, че децата им растат в добра, уютна и подходяща среда. Затова отново, опирайки се на чуждия опит, те са описали своите критерии, които стриктно спазват. Сред тях са регламентирани изисквания за квалификацията на персонала, безопасна среда за отглеждане, грижа за здравето - здравословно хранене и хигиенични условия. От сдружението смятат, че изключително важно е позитивното възпитание без физичеко насилие и най-вече активното участие на родителите в отглеждането.

Подадена ръка към държавата

Родителските кооперативи могат да се използват и при отглеждането и обучението на деца със специфични заболявания, деца с увреждания, деца в неравностойно положение и в други случаи, когато масовите форми на отглеждане и възпитание не са подходящи. За да се случи това обаче, от сдружението подават ръка към обществото, държавата, общината и бизнеса. Те предлагат:
- Родителските кооперативи да се впишат в новия Закон за народната просвета, за да се популяризират и разпространят.
-  Да се прилага опитът и принципът на кооператива при задължителната предучилищна подготовка на 5-годишните.
- Да се осигурят механизми за финансова подкрепа - от работодатели за създаването на детски градини в офиса. Може да се въведат и данъчни облекчения за работодатели, които организират кооперативи на роботното място. Проучване, направено сред работещи родители, показва, че огромна част от тях биха се вкючили в подобно нещо, ако го има.
- Друг вариант е да се финасират кооперативите по проекти или чрез частни спонсори. Държавата и общината също трябва да отпускат субсидия, разбира се, при определени условия и под контрол.
- Родителите призовават също да бъдат изработани и утвърдени законово поне 10 критерия за качествена грижа за децата.