За смоците по партийните ниви

На някого сигурно ще се сторят не особено партийни следващите мисли, но, ако не се лъжа, точно на Капитана на ДУМА Стефан Продев принадлежат думите, че професионалният морал трябва да стои по-високо от партийния.
Днес за морала на българската журналистика могат да се изпишат томове. Ако на някого му се пише, разбира се. Журналистиката е огледало на обществото. И, естествено, на неговите политически уйдурми. Това важи особено за местните медии. Като в градеца К., където местен политически лидер от БСП държи в ръцете си местната телевизия, местното радио, след като положи всички усилия други подобни институти да бъдат закрити. Същият този човек положи всички възможни партийни, политически и други похвати да бъде издигнат за кмет на града. И беше издигнат, макар в цялата общинска партийна организация името му да е споменавано най-малкото с пренебрежение. Да не кажа с други, по-силни, чувства. За няколко години, като член на общинското ръководство, този човек успя да оплете в мрежата си много хора от местния икономически и политически елит. Това ясно защо! После обаче една огромна част от действията му бяха отхвърлени от областния управител, а други - от съда. Тоест от закона! Което поставя веднага под съмнение моралните и политическите му мотиви в управлението на общината.
Въпреки всичко въпросният "партиен другар", който иначе се е заклел, че един ден "ще управлява този град", заедно с негови верни другари обикалят по партийни организации и им нареждат как да гласуват на предстоящата конференция. И те гласуваха "както е нужно". Въпреки всичко въпросният другар спечели едва с двадесетина гласа. Трудно е да се определи как точно става това, след като в комисиите са наредени все "наши хора", а самото "преброяване" на гласовете се извършва в канцеларии, където не е допускан никой. Нейсе...
Пирова победа, като се има предвид, че срещу него друга част от партийните организации бяха изправили един човек, който вече два мандата успешно управлява града, човек с богат опит в управлението на икономиката и гражданските структури. Значи не всички социалисти в този град гласуват "по команда от страх". Айде, да го наречем "натиск". Което още дава надежда, че социализмът е в душите на хората, а не в торбите на новоизлюпилите се кандидати за политическа слава и икономическа мощ. Това означава, че социалистите от градеца К. още умеят да видят доброто и да го отличат от действията, неприемливи за член на тази партия. Това означава, че социалистите в градеца К. не желаят далавераджиите в партията да вземат връх и да вършат тъмните си икономически сделки на техния гръб като избиратели. Защото за обикновените социалисти "социалната справедливост" все още е основен партиен закон. Всъщност социалната справедливост е основно искане на всички социалисти по света. Докато за ръководството на социалистите от К. то е отдавна остаряло понятие и тях ги интересува само едно - властта. По тази именно причина в ръководните органи на партията от двадесет години стоят едни и същи хора. С една и съща цел - да вземат властта. Когато могат и колкото могат. Всички неудобни (сиреч евентуални опоненти) са прокудени от партията. Но гласуването на конференцията подсказва, че в самата партия не мислят така. Показва, че келепирджиите в партията се удържат на върха само с натиск и заблуди.
Което не бива да е така! Защото именно тези хора ще заключат партията за сърцата на обикновените хора. И ще се скрият зад девет тежки катинара - сами и потъмнели от лакомия и страх. Защото от лакомията си те не могат да избягат, а назиданието непременно ще ги стигне. А после?!
Всъщност тяхната съдба не ме интересува. Тя е съдбата на жадния за власт и пари, когото възмездието винаги настига. По-скоро ми е тъжно за самата партия, за обикновените нейни членове, които все още вярват в нейната сила и желание да облекчи тежкото социално бреме на българския народ. Ако партията продължава да се управлява и представя от лидери като тези в градеца К., жална й майка, защото те така яростно са се впили в нея, че смучат като онези смоци, за които разправяха някога по нивите.
Та тъй! Защо започнах с журналистиката и думите на Стефан Продев. Защото знам какви дитирамби ще запеят местните (и притежавани от самия Него) медии в градеца К. Но искам да кажа и другото - който вярва само на платените от него свирачи, бързо губи истината за света.
А без истината закъде си?!
Такива работи...