Японката

Тя беше в семейния ни албум - на първите страници. Разгърнеха ли ги гости, майка ми не пропускаше да покаже снимката на Сийка Макрелова, родственица и връстничка нейна, и да разкаже, че е омъжена за японец и живее в страната на изгряващото слънце. И още - като как станало тъй, че да се намерят двамата. Но първото, което си помислих, че Сийка си прилича на японка. То и у леля Тина - Христина Макрелова, дъщеря на бабината сестра Мара, имаше нещо японоидно. След много години ще намеря моето откритие и у Атанас Сейков: "в очите целият род Макреловци са като японци". Тъкмо очите на Сийка са свалили Маеда сан. Било през зимата на 1942-а, страната била засипана от сняг, та съдбата вклещила на Пловдивската гара японски журналист, взел "Ориент експрес" от Истанбул за Париж. Пак съдбата го придърпва към ресторант "Молле", където обща маса го събира с Христо Макрелов, той пък го запознава със сестра си Сийка, която ще да е била на 19 години, вече завършила френския колеж в Пловдив. Макреловци са славен чокмански род, дал най-много свещеници, всичките просветители и патриоти.
Атанас Сейков, (фамилията му няма общо с часовниците "Сейко"), който с книгата си "Надникване в Япония" (1986) "сложи край на фактологическите неточности и превратните тълкувания за Япония в българската литература", написа, че в оня мразовит ден от 1942 г., когато снегът не преставал да трупа, Христо Макрелов пазарил файтон и с новия си познайник поели към Чокманово и там чуждоземецът видял очите на сестра му. Умът ми не го побира - стотина километра до смолянското село Чокманово с файтон, с шейна по бива. След месец-два ли Йошинори Маеда пристига с огромен букет да иска Сийка. Но как майка и баща да проводят чедото си в другия край на света, а и война бушува. И скриват Сийка в Бачковския манастир. Влюбеният японец я намира и там и я завежда под венчило, което момичето желае от първия миг. И тръгва с него. Война е, по моретата път няма. Младото семейство успява да премине през Сибир, съветските власти ги пропускат. Стигат до Токио, но тук младоженецът е мобилизиран в противовъздушна батарея, а младата булка живее в землянка с майка му, без да знае дума японски. Но нито езикът (след няколко години г-жа Маеда ще говори и пише на японски отлично, а освен това знае английски, немски, френски и руски), нито различията в традициите, нито войната, чиито опасности и тежести изпитва, нито отдалечеността от отечеството, могат да помрачат тяхната необикновена и искрена любов. Йошинори е известен журналист, първият репортер, взел интервю от Джон Кенеди след избирането му за президент, представител е на  най-големия вестник "Азахи Шимбун" и се издига до президент на Ен Ейч Кей -  държавната компания за радио и телевизия. Прави много за България. И още преди да се възстановят дипломатическите отношения между двете страни през 1959 г. Сийка Макрелова - Маеда става истински почетен консул на България, не като тези, измислените, които се наплодиха напоследък у нас. Начо Папазов, който бе посланик в Токио, писа: "Тя респектираше със своята елегантност и красота, със своите японско-западни маниери, с високата си култура". Но най-коварната болест попарва това щастливо семейство и на 23 октомври 1963 г. Сийка напуска белия свят. Оставя две деца - син Акира и дъщеря Елена, кръстена на майка й. Не зная къде са тези вече пораснали деца, те сигурно вече си имат и свои, не зная как са преживели разрушителния земен гняв, помлял Япония. Но не мога да загърбя покъртителната постъпка на Маеда сан, който вече не е между живите. Зетят на България пристигнал в Пловдив при престарелите Макреловци, непрежалили дъщеря си. И се оказва, че е бил път чак от Токио само и само да поиска от тях, родителите на покойната му съпруга, разрешение да се ожени за японка, дори я водел със себе си. Невероятен жест на честта и толерантността, свидетелство за дълбоката следа, която е оставила една любов, достойна за претворяване в голямо изкуство. Припомням ви, че  Андрей и Стефан Алтъпармакови направиха документален филм "Любовна история от миналия век", а Александър Йосифов написа операта "Съдба за двама". Премиерата й бе през ноември 2006 г., подмината бе от музикалната критика (такова животно няма у нас), но Ен Ейч Кей изпрати телевизионен екип.
Днес е друго - у нас живеят японци, в земетръсните дни се видя колко много българи има в Япония и имат щастливи семейства там. Но първата българка, омъжена за японец, ще си остане винаги Сийка от Чокманово, срещнала  любовта си заради снежната буря и закъсалия "Ориент експрес" и не забравила родината си. А моят най-голям внук Филип кой знае защо учи японски.