Винаги усмихнатият Вили Казасян
/ брой: 290
На осми декември щяха да се навършат осемдесет години от рождението на големия наш музикант (пиша музикант като събирателно за всички негови любими занимания и публични изяви - диригент, композитор, певец, аранжор, познавач на световната естрада и т.н.) Вили Казасян. Неговото кръщелно име е Едмонд Арам Казасян и е брат на друг наш известен в миналото музикант - Еди Казасян, съпруг на прочутата, също от естрадата, наша голяма певица Леа Иванова. Нея пък съм я слушал на живо освен в София, преди да напусне България, и в Берлин.
Освен изненадата за балдъзата на Вили, драги читатели, ще ви поднеса още една малко известна информация: Вили Казасян е завършил не музика, с която после цял живот повече от успешно се е занимавал, а инженерство. При невероятно силното му чувство за хумор можем да предположим, че Вили е завършил висшето си техническо образование не за друго, а за да се шегува после с този факт.
Искрено съжалявам, че не съм бил негов близък приятел, а само добър познат. Посещавал съм го по веднъж в домовете му на улица "Денкоглу" и доста по-късно в квартал "Изток". Канехме се и да пишем нещо заедно, но така си останахме с каненето.
И без мен Вили, въпреки голямата си заетост на диригент, успя да напише музиката към филмите "Ян Бибиян", "Неочаквана ваканция", "Горещи следи", към много театрални постановки, към телевизионни и радиомюзикъли и да участва редовно и активно в "Златния Орфей". Неговото утвърждаване на пръв в забавната ни музика минава през различни състави и формации: "Мелодия на годината", "До-ре-ми-фа", "Студио В" и особено успешното и популярно предаване "Тромбата на Вили", което беше привлякло вниманието не само на музикалната ни общественост. То представляваше радиоконкурс по пеене, в който Вили с една тромба прекъсваше фалшивите изпълнения на участниците...
Разбира се, най-важно от всички негови пристрастия беше трийсетинагодишното ръководене на Биг бенда при националното ни радио. В тази си дейност на диригент той успяваше някак да преодолява ограниченията, които се прилагаха другаде, и затова оркестърът за лека музика при радио София се ползваше с голяма и популярност, и любов сред слушателите.
Много мило изказване намерих за него от дъщеря му, също небезизвестната Хилда Казасян. Тя споделя: "Аз не го помня, а съществувам и до ден-днешен с него, с атмосферата, която той успя да предаде и на мен, а именно цялото това приятно и уютно усещане за музиката, във всичките й нюанси и красота. Научи ме на друг поглед към света и мисля, че всички, които имаме това различно светоусещане, сме много по-щастливи. Безкрайно съм благодарна за всичко, на което баща ми ме е научил. Затова не ме изпълват спомените, а знанията от него, които са непреходни. Толкова силно желание за живот, за музика, притежаваше само той. Не съм ги срещала във втори човек до момента".
И другаде Хилда се е хвалела с късмета си да има за баща точно Вили. Освен чувството му за хумор, тя изтъква любовта му към живота, това, че е много широко скроен, както и други негови, бих ги нарекъл, ренесансови качества... Той има три брака и две деца от тях: Хилда и батко й Алек, инженер, също баща на две деца.
Особено удоволствие ми достави един клип, който гледах по интернет. Дори си го пуснах повече от веднъж. На него бяха заснети двама любимци на публиката - Тодор Колев и Вили Казасян, които с изключително настроение и чувство за хумор изпълняваха популярната за времето си естрадна песен "Отминали години". Записът беше от новогодишното телевизионно предаване за 1995 година. Двамата не само пееха с присъщия им артистизъм, но и вмъкваха между текста остроумни, изключително приятни за публиката кратки реплики. Тодор Колев казваше на Вили "Много ти е хубав костюмът" и "Малко си напълнял", а в следващата пауза на текста Вили Казасян продължаваше думите от песента "Изгубили младостта" с едно "Особено ти", адресирано към Тодор...
Може би съм несправедлив, но не намирам в днешните телевизионни предавания онзи изключителен артистизъм, който владееха с лекота и чар изпълнители, не само Вили Казасян и Тодор Колев, от онова, някогашното време.
Това едва ли е единствено носталгия по миналото, по нашите по-млади години...