Трите Димитровски награди
/ брой: 176
Тя наистина играеше повечето от главните роли, които, разбира се, й подхождаха. Това е артистката Ружа Николова Делчева от Народния театър "Иван Вазов", която беше удостоена три пъти с най-високата държавна награда - Димитровската: през 1950, 1959 и 1969 години.
През 1963 година тя получи званието "Народна актриса", а през 1971 - стана и "Героиня на социалистическия труд".
Няма спор Ружа Делчева беше една от плеядата големи актриси на първата ни сцена, които не бих казал, че по-късно намериха свои достойни по-млади заместнички. И се стигна до днес, когато в Народния театър "Иван Вазов" има сравнително силна мъжка трупа, което не може да се твърди за партньорките им.
Ружа Делчева е родена точно преди един век или на втори август 1915 година в град Стара Загора. Умира на 26 ноември 1982. Завършила е (през 1937 година) Държавната актьорска школа (заедно с група високо талантливи млади творци) при първата ни сцена, чийто главен ръководител е руснакът Николай Осипович Масалитинов.
Много са образите от българската, руската и световната драматургична класика, в които голямата актриса се превъплъщава. Редица от тях театралите, а и зрителите от онова време си спомнят с най-добри чувства. Между най-стойностното, което актрисата е изиграла на театралната сцена, са ролите на българките Рада от "Под игото" по Иван Вазов, Костанда от "Свекърва" на Антон Страшимиров, Дена от "За честта на пагона" от Камен Зидаров и други.
От руската класика трябва да изброим София в "От ума си тегли" на Александър Грибоедов, Ансюша и Глафира в пиесите на Николай Островски "Лес" и "Вълци и овце", Маша в "Три сестри" на Чехов, Мелания и Варвара Михайловна от "Егор Буличов и другите" и "Дачници" от Максим Горки, Лида от "Платон Кречет" на Корнейчук и още чудесно изиграни образи в пиеси на Афиногенов, Треньов, Алесей Арбузов, Софронов, Леонид Леонов и други.
С особено майсторство и вдъхновение Ружа Делчева изигра на сцената и редица роли от западната класика,между които добре си спомням Регина от "Лисичета" на Лилиан Хелман и Беатриче от "Херцогинята на Падуа" на Оскар Уайлд.
На повечето от читателите на вестника едва ли е известно, че Панчо Панчев е завършил театрознание във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", сега НАТФИЗ. Тогава още съвсем младите бъдещи театрали, ние студентите, гледахме почти всички, още на репетиции, нови постановки. И имаше какво да гледаме...
Освен на сцената, където изигра чудесни роли, Ружа Делчева има и немалко екранни превъплъщения. Още отпреди Девети септември 1944 година са ролите й в киното. Тя играе във филмите "Страхил войвода" и "Те победиха".
По-късно, вече когато нашата кинематография правеше много филми, Ружа Делчева дава възможност на зрителите да видят майсторството й и от екрана. Тя участва във филми като "Точка първа от дневния ред", "Години за любов", "Цар Иван Шишман", "Куче в чекмедже" и други. В тях голямата актриса показва, че истинският творец е еднакво силен както на сцената, така и на екрана.
Пиша тези думи и рой от красиви и по-истински от истински кадри от филми нахлуват във въображението ми... Неотдавна гледах телевизия заедно със зрители, които биха могли да ми бъдат внуци. И понеже са от бранша - занимават се с телевизия и мечтаят за кино, непрекъснато се изненадваха и възхищаваха на някогашните актьори от рода на Апостол Карамитев и Константин Коцев, Слабака и Кольо Тодев, Георги Черкелов и Наум Шопов. И още много други, които, нека ме извинят!, не изплуваха в момента пред очите ми. Интересно е, че по-малко от тях са жените-актриси. Освен Венчето Коканова една Таня Лолова ми идва на ум... Като написах Таня, която е моя съкурсничка от ВИТИЗ, сетих се и за други, с които също сме учили заедно. Това са Емилия Радева и Гинка Станчева, направили по много филми, а и в театъра със свое място.
Тъкмо си помислих, че се отклоних от темата "Ружа Делчева" и съобразих, че мнозина от зрителите са виждали голямата актриса, ако не на сцената, то поне по телевизията. Имам предвид чудесните й изпълнения в класическите музикални комедии, показани от телевизията: "Криворазбраната цивилизация" по Добри Войников, където играе мадам Злата и "Зех тъ, Радке, зех тъ" по Сава Доброплодни, където играе баба Марта.