На фокус
Светът поема рязък завой наляво
Мощната вълна започва от Латинска Америка
/ брой: 162
Таня Глухчева
В последно време сме свидетели как все по-често леви кандидати в световен мащаб печелят избори. Това, разбира се, не се случва в Европа, където дясното, дори крайнодясното е в стихията си. Вероятно затова все по-заслужено е да я наричаме "Стария свят". Мощната лява вълна идва от друго място - от Новата ера в Китай, на когото все по-често "развитият Запад" завижда и от... Новия свят.
Места, където бедността, престъпността, корупцията са трите основни препъникамъка, а от тях произтичат (или може би вечеспоменатите произтичат от тях) липса на достъп до образование и здравеопазване. Затова не бива да ни учудва последният пример от Гватемала, където социалдемократът Бернардо Аревало спечели безапелационно балотажа срещу бившата първа дама Сандра Торес.
Ако погледнем реално на събитията - и двамата са представители на левия спектър, дори дамата - на по-крайния. Описвана като авторитарна, тя е обвинявана от консервативните среди, че е участвала в кървавата гражданска война (1960-1996 г.) на страната на марксистките партизани, нещо, което тя винаги е отричала. Нейни приближени я описват като упорита и като работохоличка, но и като склонна бързо да отстранява онези, които не й вършат работа. Според други източници - през 2011 г. се развежда със съпруга си, президент по това време, за да заобиколи забраната за негови близки роднини да се кандидатират за поста. Застанала начело на партията Национален съюз на надеждата, отвела съпруга й преди години до властта, днес формацията е определяна по-скоро като дясна и, логично, не беше предпочетена от народа.
А проблеми, че има в Гватемала, е повече от ясно - социални, икономически, политически. Най-населената централноамериканска страна, част от т.н. "Триъгълник на смъртта" (заедно с Хондурас и Ел Салвадор), където хора биват убивани, отвличани и обявени за безследно изчезнали всеки ден, освен всичко е и затънала в корупция.
Бернардо Аревало е син на първия демократично избран президент на страната Хуан Хосе Аревало. Освен обичайните обещания, давани от всички кандидати за държавен глава като например да се подобри образованието, борба с насилието и бедността, от която страдат 59 процента от 17,6-те милиона гватемалци, Аревало-син направи нещо много по-амбициозно - да се бори с корупцията. Освен това направи категорично изказване, че се противопоставя на дискриминацията или стигматизацията на полова, религиозна и сексуална основа.
Съвсем логично бе, в нощта на изборната победа хиляди жители на страната да излязат да празнуват по улиците, а новоизбраният лидер да възкликне: "Днес урните се произнесоха. Посвещаваме победата на народа. Гватемала днес каза: "Край на корупцията!"
"Досега са ни управлявали предимно десни", обясни пред ДУМА туристическият гид Хосе Контрерас. "Досега всички крадяха, а можеше да сме богата държава заради историческото си наследство (в областта Петен има много пирамиди и останки от древни градове на маите, б.ав.). Надеждата ни е в Аревало, наистина да промени нещо!"
Но надеждата не е само там. През октомври ще се проведе вторият тур на изборите в Еквадор, където засега води с около 10% кандидатката на левицата Луиса Гонсалес. Ако и Кито стане червен, тогава ще се нареди до съседите си и нищо чудно всички да се обединят и да успеят да направят полезни неща не само за народите си, но и за Латинска Америка като цяло.
Бразилия вече обяви намерението си да поднови търговските и дипломатическите си отношения с Куба. От друга страна, Хавана и Каракас пък от години поддържат добри отношения и разменят петрол срещу здравеопазване. Откакто Густаво Петро застана начело на Колумбия отвори границата си с Венецуела...
Ако погледнем картата на латиноамериканския регион, ще видим колко държави от Мексико надолу са червени (Мексико, Гватемала, Никарагуа, Куба, Хондурас, Венецуела, Колумбия, Бразилия, Боливия, Чили, Аржентина, Уругвай, Перу). За съжаление, всичко сочи, че през октомври Аржентина ще спре да бъде лява.
Въпреки че нищо не е сигурно до произвеждането на вота, времето е прекалено малко перонистите да успеят да си върнат доверието на народа. Прекалено много грешки им се насъбраха. От обвиненията срещу бившата президентка и настояща вицепрезидентка Кристина Кирхнер, до слуховете, че дъщеря й е замесена в далавери за големи суми пари, а синът й е наркоман, но тя го подготвя да управлява държавата.
Говорим за страни, които са готови да се противопоставят на САЩ и да се развиват по свои собствени правила. Разбира се, на първо време ще разчитат на помощта на друга голяма червена държава, каквото е Китай. И постепенно лявата вълна ще започне да залива все повече територии и ще "изсъхва" от "демократичните идеи на Щатите". Няма как това да не стане. Както заяви премиерът на Замбия през март на конференция в Пекин, че "Държава, построена на робство, която подкрепя колониални режими, не може да бъде демократична и не може да ни учи на демокрация. Суверенните държави могат да решават сами." И допълни: "Ако трябва да перифразирам поговорката, че "всички пътища водят към Рим", то днес спокойно можем да кажем, че "всички пътища на прогреса водят към Пекин". Защото Китай е страна, която уважава всички останали и никога никого не е колонизирала. Ние отхвърляме Западния начин на управление - той не е цивилизован. Той символизира империалистическата арогантност. Но светът се променя."