Стихотворения от Георги Драмбозов

ГЕОРГИ ДРАМБОЗОВ е роден на 26 декември 1945 г. в Свищов. Завършил е машинно инженерство в Русе и педагогика в Санкт Петербург. Работил е като инженер-конструктор, директор на Професионалната гимназия по строителство, заместник-кмет в родния си град и читалищен деятел. Автор е на над 20 стихосбирки, сред които "Два въглена от музика и стих", "Реката на забравата", "Кръстопът на музите", "Безлюбие", "Апология на тъгата" и др. Негови стихове са превеждани на руски, украински и унгарски. Член е на Съюза на българските писатели.



Песните на "застоя"

Събуждах те с Доменико Модуньо,           
приспивах те с рефрен от Далида,
припявах Челентано, после и Котуньо -  
безбрежна младост, сладка свобода...

Наричат го "години на застоя",   
а то е тих рефрен от младостта.
Изцяло - твой, а ти изцяло беше моя,
обгърната от плаща на нощта...
Велика песен - песента за обич! -
обичахме се чак до сутринта...
Ни капка завист черна, нито капка злоба -
там, сред градините на любовта.
Благословени песни на застоя! -
отмина век, но ви припявам пак,
ще пея тихо, ще ти наруша покоя,
самички сме, вън се разстила мрак...

Красиви песни! - Бийтълс, Ролинг Стоунс -
дано огласят този свят навред...
Във времената са родени на застоя,
но те ни бяха крачката напред.



Парнас

Аз знам, че си небесен символ на таланта,
че девет музи там от кръв и плът,
след музагета Аполон - красив, галантен -
ще пеят и танцуват в своя път.

И той ще свири дълго с лирата на Хермес,
аз ще пришпорвам своя кон-пегас,
ще ми се смеят тези девет нимфи древни,
защото голи ги заварих аз.

От извора ще скочи само тя, Ерато,
че аз съм неин поданик, Поет -
едно момче - поетче някакво сакато,
но за Ерато момък съм напет.

Ще яхне кончето зад мен, ще ме обгърне,
ще цвили гордо този кон-пегас...
Поне една мечта изпълнена ще зърна...
как и сакат, се качвам на Парнас!



Мярката на поета

    На Александър Пергелов

Големината на таланта е условност! -
Димитър Точев беше "точица" човек,
но песните му - тъжни и любовни -
те ще се пеят още, век след век.

Мой Боже, не измервай ръста на поета! -
поетът е Поет дори с единствен стих.
Не значи нищо позата предвзета -
кой пак крещи тук, пред олтара тих?...

С теб не понасяме днес лирата крещяща! -
не може Дебелянов тя да заглуши,
а фалшът, който моят слух прихваща,
не ще ме трогне или утеши.

И аз ти пращам песен на Димитър Точев! -
andante и piano - всичко е наред.
Аршин не трябва, мярка или прочие...
Димитър Точев просто е Поет!



Адажио

Адажио, адажио, адажио! -
така се остарява в този свят...
Обичай бавно и полека, мила... Даже
в очите ти ще ставам все по-млад.

Адажио, адажио, адажио! -
ще свърши и последната война...
Навярно някой бард ще може да разкаже -
аз бях твой Мъж, ти беше ми Жена.

Адажио, адажио, адажио! -
ще пише композитор в си бемол,
а пък художникът в етюд ще ни покаже -
ти - голичка и аз досущ съм гол.

Адажио, адажио, адажио! -
стареем си в поезия и страст...
Тук долу всичко беше мижи да те лажем,
но ще се любим с теб и на... Парнас!



Думички и ноти

    На Хайгашод Агасян

Когато с нотички целуваш тези строфи -
Полихимния целува страстно мен...
Не съм Петрарка  аз и ти не си Бетовен,
но този сив живот е нов и вдъхновен.

Приятелю, за музика си ти създаден:
безкрайно скромен, талантлив, добър и тих.
От провидението с тебе ни се пада -
чрез нас да се целуват Музика и Стих.
   
У мен ще прозвучат китара и пиано,
ще се повтори в теб лиричният рефрен...
Ще тананикат те - призвани, непризвани,
от теб - акорд красив, а пък стихът - от мен.

И нека пишем!... Господ срока ще скъсява -
докоснати сърца и влюбени очи...
И думички, и ноти - само те остават! -
поезия изпята и след нас звучи.



Монолог на Казанова

   На художника Иван Бонев

Атлетът полов?... Аз съм, Казанова! -
и в юношески сънища съм бил...
Момински блянове - отново и отново,
Офелии и Беатричета съм покорил!

Тъй както индианец, скалпа турях
на пояса, дори не ги броях -
милейди, лейди, с абревиатури...
Почти не осъзнавах, че това е всъщност грях.

А те нима това го осъзнаха? -
едни робини бяха на страстта.
Аз съм невинен! - те ме оправдаха -
за тях аз бях физическият жрец на любовта.

Аз ги привързвах към семейно ложе,
с вина - изневерили са веднъж!
Изневерилата жена, мой Боже,
до гроба ще обича само своя собствен мъж...

И затова - от мен го запомнете,
аз бях един Учител по морал! -
обичайте жена си, тя е нежно цвете...
Дори когато Казанова с нея е преспал!