Спорт и развлечение в едно, или да поиграем боулинг
Вече над 165 години и деца, и жени, и солидни мъже се отдават на това завладяващо занимание
/ брой: 207
В цял свят е позната играта, при която участниците в състезанието се стремят да съберат точки, като търкалят топка по писта с гладка повърхност в опит да съборят колкото се може повече от подредените в дъното кегли. Най-старият вариант на боулинга датира от времето на Древен Египет. Днес по цял свят е изключително популярна американската разновидност на играта, която служи и за спорт, и за развлечение. Тя се различава от останалите видове по това, че се играе с 10 кегли както на професионално, така и на аматьорско ниво.
Корените на съвременния боулинг водят към далечната 1845 г., когато е забранена играта с 9 фигури, изработени под формата, напомняща бутилка за боза. За да избегнат забраната, любителите на този спорт просто добавят допълнителна кегла, а обичайната дотогава ромбоидна подредба се замества от триъгълна. Приемат се определени единни стандарти за всички аксесоари, необходими за играта. Сред тях е теглото на топката, размерът и формата на кеглите, както и видът на пътеката. Популярен е и боулингът с 5 кегли, но там хвърлянията с топка са по-малко. При кендълпина пък са различни кеглите, които приличат по-скоро на свещи или цилиндри.
Общо взето целта на играта е с помощта на специална топка за боулинг, направена от твърд каучук или пластмаса, да се съборят всички кегли с възможно най-малко удари. Една партия се състои от 10 фрейма, като във всеки от тях играчът има право на две хвърляния. Ако успее да събори всички кегли още с първия удар, прави страйк, който се отбелязва като "Х". Когато това се случва за две хвърляния, се нарича спеър (от англ. - резервен) и се означава като "/". За сплит се говори, ако след първото хвърляне остават прави онези кегли, които са раздалечени при първоначалната подредба. Фреймът е отворен, когато играчът не успява да ги събори при двата опита.
Любопитен факт е, че топката, с която се хвърля по кеглите, има три отвора. В тях се поставят съответно палецът, средният и безименният пръст. Днес топките се правят с различна тежест и големина на отворите. Съществуват детски, предназначени за дами, както и класически. В зависимост от материала, от който са направени, топките могат да бъдат каучукови, пластмасови, полиуретанови, реактивни и проактивни. Някои играчи си ги правят по поръчка и дори отворите за пръстите в тях се определят според захвата на ръката.
Средният диаметър на топките за боулинг е 21.7 см, а теглото им се измерва във фунтове (1 фунт е равен 453.6 грама). Най-леката е 2.7 кг, върху нея е маркиран номер 6 и тя се смята за детска. Най-тежката има максимално допустимото според правилата за боулинг тегло от 7.3 кг и може да се намери под номер 16. При избора на топка е добре да се спазва правилото, според което тя трябва да тежи в рамките на една десета от телесната маса на играча. На практика обаче е хубаво да има по-специфичен подход, като за децата най-подходящи са разновидностите с номера 6-9, за жените те са 10-12, а мъжете се спират на най-тежките - 14-16.
Пистата, по която се търкаля топката, за да стигне до кеглите и да ги събори, може да бъде покрита с пластмасова настилка. Но по-претенциозните играчи предпочитат ивици от кленова или борова дървесина. Тъй като настилката е изключително важна, боулингът се играе със специални обувки, които са с равни подметки и не само че не повреждат пистата, но и предпазват от подхлъзване. От двете й страни има два улея, в които топката попада, ако не се движи централно по пътеката.
Също така, за разлика от кегелбана, боулингът, най-вече професионалният, се играе на така наречената писта с масло. То може да бъде различно, като се различава късо, дълго и средно намазване и от него зависи как ще се държи топката на пистата, на която се оставя определена част без масло, наречена суха. В мазната топката се търкаля, а в сухата придобива скорост и обороти и започва леко да си променя траекторията. Но всичко зависи от пускането й, смятат професионалистите.
Играта се превръща в масов спорт в САЩ, след като през 50-те години на миналия век американска компания, произвеждаща оборудване за фурни, изобретява устройствата за автоматично подреждане на кеглите, наречени пинспотъри. Оттогава собствениците на клубовете за боулинг спират да наемат на работа пинбоите - млади момчета, отговарящи за кеглите.
За да привлекат вниманието и капитала на заможните хора към този спорт, производителите на обувките за боулинг през 1961 г. пускат атрактивна реклама. На плаката е изобразена красива светска дама, захласната по играта с кегли. Само две години по-късно ажиотажът покрай боулинга става толкова голям, че само за купуването на топки в САЩ са похарчени над 43 млн. долара. В днешно време на пистите, специално изградени на някои градски стадиони в Америка, всяка година се състезават 17 000 отбора и 92 000 спортисти, а наградният фонд е почти 3 млн. долара.
Истински запалените боулинг играчи освен на топката, пистата и обувките държат още на талка, кърпата, различни сайдове, лепенки, специални клийнъри, накитници, напръстници и т.н. Доста хора не пестят страхотни суми, за да се сдобият с най-добрите аксесоари за играта. Но тайните на истинския боулинг се крият по-скоро в правилната стойка, особения захват на топката, както и в силата, с която се хвърля тя на пистата. Като усвои тези и много други тънкости на играта, всеки, ако не стане шампион в най-престижните състезания, най-малкото ще изпита страхотно удоволствие от факта, че е прекарал свободното си време или дори е отпразнувал рождения си ден в боулинг залата.
Кеглите били строго забранени за дамите
Много любопитни факти са свързани с боулинга, но един от най-интересните е във връзка с наложената от Американския конгрес неочаквана забрана дамите да играят боулинг. Представителките на нежния пол обаче отстояват правото си да мятат топки по кеглите в началото на ХХ век. А първият Женски международен конгрес за боулинг се провежда през 1916 г., като след това дамите участват в различни турнири, създават и собствена асоциация.
Знаете ли, че...
- В края на 30-те години на XX век се появява оборудване за автоматично подреждане на кеглите и връщане на топките.
- Прочутите братя-режисьори - Фарели и Коен - създават филми, в които по-голяма част от действието се развива в зала, където се събарят кегли - "Кралят на боулинга и "Големият Лебовски".
- Три месеца продължава националният шампионат на Американския боулинг конгрес. По време на най-старото състезание в Съединените щати играчите неуморно целят кегли по 12-16 часа на ден.
- Някои майстори на боулинга предпочитат да играят с тъмни очила. Тази мода е наложена през 1976 г. от Ърни Шлегел, участвал в състезанието, посветено на 200-годишнината от приемането на Декларацията за независимост на САЩ. Същият младеж изиграва най-много турнири по боулинг - 817 на брой.
- Норм Дюк е останал в историята като най-младия играч, спечелил престижната титла на Професионалната боулинг асоциация 20 дни, преди да навърши 19 години.
- 7 млн. долара са похарчени през 1984 г. за създаването на Залата на славата на боулинга в Сейнт Луис, Мисури. В комплекса са разположени и 4 писти от 1924 г. с ръчни устройства за подреждане на кеглите. Срещу 3 долара всеки желаещ може да изиграе на тях една игра на боулинг.
- Стив Хоскинс, Дъг Кент, Стив Яръс, Райън Шафер и Дейв Дънтремонт през сезона 2003-2004 г. успяват да спечелят от турнири по боулинг по над 1 млн. долара.
- Международната федерация по боулинг днес обединява над 125 национални федерации. По системата на 10-те кегли в нея членуват повече от 97 страни, а в 27 държави играта се упражнява с 9 кегли.
- Боулингът се практикува от над 100 милиона души по света.
17 клуба има в България
Боулингът е популярен не само в Америка, Германия, скандинавските държави, Великобритания и страните от Азия. Дори в малката ни страна съществуват 17 клуба. Българската боулинг федерация (ББФ) е създадена през 2000 г. Оттогава у нас се организират шампионати, отборни първенства, провеждат се над 50 турнира.