Соколите
/ брой: 241
Вятър откъм Полумесеца у нас винаги е имало, нали народът ни се слави с петстотингодишен "стаж", и няма къде да се денем, на границата сме с евроазиатска Турция и живеем тук, на тоя предел, а не къде да е на друго място, скрито по на завет. Е, този вятър не ще да е ураганен още, какъвто може да стане в някой утрешен ден, но ни продухва все по-често така, че ако днес можем просто да простинем от вихрите му студени, някой бъден час бурите ще ни отнесат в небитието. То вихри на Полумесеца все са ни въртели на този балкански кръстопът, на който битуваме от векове, но османлиите с азиатския си нрав не си отидоха оттук въобще, оставиха ни рани, които все да кървят. И винаги, когато си поискат, в ново начало и в нова роля, те все ги човъркат.
Това за Полумесеца и кървящите рани го разказвам не заради читателя, който познава българската съдба, а заради българския премиер. Ако беше послушен в час по родинознание, нямаше да целува три пъти комшийския премиер, както булката целува кума. Поне да бяха го завели на театър по-рано, да гледа "Хъшове" в Народния, преди да му дойде Ердоган, а не след това, та нещичко от "Немили-недраги" на Вазов да беше поприхванал, а не да се държи като държанка.
Да береш чужд срам е угнетително. Но когато трябва да се срамуваш заради поведението на премиера ни, унижението е стократно по-голямо, защото си измамен, дори предаден. Реджеп Тайип Ердоган стъпи у нас със самочувствие, защото знаеше, че ще получи благословията на домакина си, който побърза да му я даде: "Като добър съсед България подкрепя европейската перспектива на Турция". Ало, Бойко, не говори от името на народа! А премиерът продължи с изцепките: отмени всякакви референдуми по приемането на Турция в Европейския съюз, за да угоди на госта си.
Като получи угодливото темане с нашата, сиреч Бойковата подкрепа за Европейския съюз, Ердоган се погрижи за религиозната сигурност на народа си (!) тук. И се срещна с главния мюфтия Мустафа Хаджи, който съгласно българския съд не е глава на българските мюсюлмани. Като ви казвам, че умеят да ровят в раната, повярвайте ми! Не мислете, че комшията се прави на Митеран, та да събира дисиденти, а домораслите ни демократи да му ръкопляскат, защото се борел с тоталитарни динозаври. Той просто се намеси безцеремонно във вътрешните работи на страната ни. И Борисов му даде рамо, обеща му преданост и че ще осигури максимално спокойствие за провеждане на конференция за избор на нов мюфтия, защото и двамата не го харесват тоя, определен от съда, пък и двамата се преструват, че с "ненамесата си правели голяма услуга на българските мюсюлмани". А сред тях "Ал Уакф ал Ислами" сее радикален ислям. А ние лапаме мухи и се гневим на службите. Някога по волята на Цариградския договор от 1913 г. Турция имаше права да се намесва в нашите мюфтийски работи, т.е. "в религиозната сигурност на народа си (!) тук", но Ангорският договор от 1925 г. сложи точка на тази ислямска зависимост, която не щем да се връща.
Да предадеш някого е жестоко, да предадеш идея - жалко, това у нас е почти всекидневие, но да предадеш национална кауза, за това прошка няма. И ако сме народ на място, Бойко Борисов няма да я получи. Заради лъжливите думи: "Всеки, който има документи, нека да ги предостави. Ще седнем с колегата, ще търсим начин да решим техния проблем. До този момент няма хора с документи, които да са дошли да търсят подкрепа от нас." Става дума за имуществените права на прогонените от Източна Тракия и Мала Азия - 800 хиляди българи очакват справедливо и законно обезщетение, още повече че в Ангорския договор е записано точ в точ, че Турция се задължава да плати. Има събрани документи колкото щете, а и турските данъчни и емлячни регистри съществуват, но смесената комисия за имотите не работи, няма я. Става дума за българската национална съдба, защото насилствено прогонените от родните си места тракийски българи не са просто изселници, събрали си багажа и сменили адресната си регистрация, а бежанци, подбрани и подкарани като говеда към неизвестността. Излиза, че първата грижа на тези голи и боси страдалци, подгонени от родните им домове, е било да си вземат нотариалните актове. Не споменавам погиналите от ятагана на азиатците, заграбили тракийските български земи в Източна Тракия, за да стъпят оттогава здраво в Европа с благословията на великите сили, които от сега ще се парят от тая каша. Става дума и за резолюцията на Европейския парламент от 2008 г., която обвързва членството на Турция в Европейския съюз с имотите на тракийските българи, на наследниците им.
Имаме си Доган, тоя Ердоган ми идва в повече. С тях и Бойко. И той - като тях - сокол гиби!