Журналистиката не е и не може да бъде „услуга”

Интервю на Майя Любомирска


Първото интервю на Къдринка Къдринова, назначена с указ на президента Румен Радев за член на Съвета за електронни медии (СЕМ), е за сайта на СБЖ, който тя ръководи като отговорен редактор от 2016 г. до днес.


- Къдринка, честито за новото предизвикателство, което поемаш с назначаването ти от президента Румен Радев за член на СЕМ. Лесно ли взе решението да приемеш това предложение?
- Беше, може би, най-трудното досега решение в живота ми. Разбира се, аз съм дълбоко развълнувана от високата оценка на моите професионални качества чрез оказването ми на тази чест и възлагането ми на тази отговорност от държавния глава. Но признавам, че изобщо не очаквах предложението, когато ми беше отправено, и бях на ръба да откажа. Целият ми професионален път винаги е бил на активен журналист и никога не съм искала да работя нещо друго. Обичам си професията. А работата в СЕМ, с цялото ми уважение към този важен регулаторен орган, е далеч от журналистическата. Така че вътрешното ми терзание, докато обмислях отговора си, беше огромно.
Същевременно все пак съм и отговорен човек и гражданин. Както всички в колегията, а бих казала, както и цялото ни общество, наблюдавам с тревога напредването на деструктивни процеси и у нас, и по света, които в много случаи пряко засягат и медиите, и журналистите. Динамиката е голяма и е далеч от положителната. Ето защо накрая все пак реших, че в такъв момент просто не е редно да си остана в личния професионален уют, след като ми се открива възможност да допринеса с моя опит и преценка за дейността на СЕМ, чието значение нараства все повече в актуалната ни „течна реалност”. Така че приех това предизвикателство с пълното осъзнаване на всички неизбежни трудности.
Радвам се, че имах възможността да работя в сайт, който е лицето именно на организация като СБЖ. Искам специално да благодаря на председателя на СБЖ Снежана Тодорова за отличната ни съвместна работа през тези години, за нейната принципност и последователност и за разбирането й към потребностите на сайта, за който успяхме да изработим и нов дизайн, и много по-активен информационен профил.
Не се съмнявам, че ти, Майя, поемайки сега задачите на отговорен редактор на сайта, ще продължиш развитието му, влагайки целия си талант и голям професионален опит.
- Благодаря! И ние ти пожелаваме успех в СЕМ, разбира се. Но нека не звучи като някакво сбогуване...
- В никакъв случай! Аз не отивам в друго измерение. Ще продължа да стъпвам по земята и си оставам същият човек и журналист, с всичките ми приятели и колеги, пред чиито очи е вървял над 40-годишният ми професионален път, които ме познават, знаят какво съм правила и писала десетилетия наред. И, вярвам, няма да допуснат неосведомени запалянковци да ми лепят абсурдни етикети, както се случва в нашето просмукано от толкова лъжи и манипулации време. Пътят ми е прозрачен, позициите ми са известни. Открит и диалогичен човек съм. Убедена съм, че дори хора с диаметрално противоположни възгледи могат да комуникират с взаимно уважение и да намират конструктивна основа за полезни за обществото решения. Мисля, че това е необходимо на всички ни, защото, в крайна сметка, това е и същността на демокрацията.
- Какво очакваш от предстоящата ти работа в СЕМ?
- СЕМ постигна голям успех с приемането на закона за забрана на рекламирането на хазарт в медиите, за което специални поздравления отправям към инициаторката за този пробив Соня Момчилова. Впрочем, аз ще заема точно нейното място в СЕМ, тъй като мандатът й изтече.
Виждам, че новата кауза, подета от СЕМ, отново по инициатива на Соня, е свързана с медийното рекламиране на храни и напитки, с оглед на потенциалните вреди, които такива продукти могат да нанесат на здравето на децата. На последното заседание на СЕМ бяха обсъдени резултатите от фокусирано наблюдение за такива реклами. Очевидно е, че това е тема с продължение, защото СЕМ няма подготовката и техническите възможности да извършва проверки на качествата на рекламираните храни и напитки, но може да работи за полезни решения в партньорство с организации като Комисията за защита на потребителите, Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните. Изцяло подкрепям тази нова инициатива и смятам да допринеса, с каквото мога, за напредъка й...
Също така предстои СЕМ да се занимава с избора на нов генерален директор на БНР, както и да реши какво ще се прави с избора на нов генерален директор на БНТ, когато, живот и здраве, приключи съдебната сага около конкурса от 2022 г. Голямото значение на обществените медии вдига високо и отговорността за избирането на ръководителите им.
Като друг важен акцент в работата на СЕМ виждам очевидната необходимост от продължаване на дискусиите и обсъжданията за така наречения Европейски акт за свободата на медиите, приет в Европейския парламент още през април т. г. като регламент, тоест като задължителен за прилагане във всички страни членки на ЕС.
Знаем за открито изразяваните в журналистическата колегия и у нас, и в други европейски държави опасения, че част от разпоредбите в този акт носят риска при прилагането им от националните правителства да се използват всъщност за цензура, а не за укрепване на медийната свобода. Такива тревоги дойдоха и откъм ред международни журналистически организации, например Европейската федерация на журналистите, чийто колективен член е СБЖ. Освен това въвеждането на общоевропейска регулаторна рамка в такава чувствителна сфера като медиите е много трудно да се впише еднакво в доста разнообразния национален контекст на страните членки на ЕС. Вероятно с началото на есенния сезон и на реалната работа на новия състав на Европейския парламент темата тепърва ще бъде повдигана и там. Така че очаквам да е във фокуса и на СЕМ.
В този контекст ми се струва важно да се продължи и обсъждането на съотношението между регулацията и саморегулацията в медийната среда – защото и това е пораждаща спорове тема. Дали все пак не е по-демократично да се развива саморегулацията?
Ще споделя и още нещо, което винаги ме е дразнело като активен журналист – приетото в европейските директиви и регламенти и механично пренесено в законите у нас еднозначно комерсиално третиране на медиите и журналистиката, съчетано и със съответния език. Тоест – темата се разглежда през призмата на бизнеса на медийните предприемачи, наричани „доставчици на медийни услуги”, а гражданите, към които е насочена работата на медиите, са „потребители на медийни услуги”. Това явно означава, че ние пък, журналистите, които влагаме труда си, таланта си съвестта си в медиите, сме просто наемници в сферата на „медийните услуги”, някакви прислужници очевидно. Тръпки ме побиват от това!
Журналистиката не е и не може да бъде „услуга”, журналистите не сме прислужници! Медията, дори частната – а такива са повечето, естествено – не е някакъв търговски „доставчик” на пици или пуканки, а изпълнява важна обществена мисия, защото формира общественото мнение и обществения климат. Непрекъснато ще говоря за това! Формулировките, думите, езикът имат значение! За каква демократичност, свобода на словото и медийна независимост може да става дума, ако всичко е вкарано в сферата на „услугите”! Какво гражданско съзнание, политическа просветеност и осъзнат избор можем да очакваме от хората, ако ги тикаме в графата „потребители на медийни услуги”!
Няма да се уморя също така да повдигам въпроса за защитата на правата на журналистите – защото именно журналистите с тяхната съвест и морал са най-важните, за да имаме здравословна медийна среда. В условия като българските е важна не само защитата на източниците на разследващите журналисти, но и елементарната защита на журналистическия труд. Това означава достойно и гарантирано заплащане на този труд и стриктно прилагане на законови санкции към всеки работодател, който си позволи с години да не се разплаща с журналистите или да им налага фиктивни договори. Уви, има много такива случаи през годините, за които всички знаем, без да е постигната справедливост за журналистите.
Голям проблем е и „скритата цензура” – когато не някой външен фактор, а продуцентът на дадено предаване, примерно, изрязва точно определени части от даден журналистически репортаж под предлог, че е „дълъг”... Все теми, за които трябва да се надига глас.
СБЖ засега единствен е предложил конкретни законодателни промени, които да подобрят защитата на журналистическите права. Предложението бе внесено още през 2017 г. от председателя на СБЖ Снежана Тодорова в тогавашното Народно събрание. И досега, след толкова изредили се оттогава парламентарни състави, въпросът не е повдиган в пленарната зала. А той е много съществен.
Смятам, че СЕМ, който традиционно поддържа добро сътрудничество по своята проблематика с различни институции, академични среди, професионални и граждански организации, включително и със СБЖ, може да активизира усилията си и по въпроса за защита на правата на журналистите.

СБЖ
*Заглавията са на редакцията