За моторите без страх, или укротители на "железните коне"

В цял свят най-популярното средство за придвижване е автомобилът. Собственици на различни коли се опитват да си премерят егото, купувайки най-модерния, най-скъпия или най-бързия модел. Но сред почитателите на високите скорости има и особен вид шофьори, които всяка година отбелязват Световен ден на мотористите.

Празникът, посветен на майсторството на рокерите, води началото си от 22 юли 1992 г. Тогава, преди близо четвърт век, едновременно в няколко страни по света ентусиасти тръгват за работа не с обичайното транспортно средство - колата, а с мотор. Само три години по-късно в акцията участват над 5 хил. души. Дори се разработва специален сайт - ridetowork.org, който и до ден днешен се смята за най-посещаваното от мотористи място в мрежата. Почитателите на "железните коне" си разменят в интернет мнения за някои модели, дават съвети за експлоатацията на любимото транспортно средство и се подготвят за поредната ежегодна акция, посветена на Световния ден на моториста.
До 2000 г. включително събитията в рамките на честванията се провеждат неформално: рокерите просто се разбират да се срещнат в определен ден, чиято дата всеки път е различна от предишната. Но с възникването на организацията Ride To Work Inc. се поема ангажиментът за осъществяването на техническата и юридическа подкрепа на празника. Дейността на обединението стига до САЩ, Европа, Филипини, Пуерто Рико, Мексико, Еквадор, Канада, Израел и Русия.
Световният ден на моториста се отбелязва всяка трета събота на юли, но след 2008 г. се взема решение честванията да се провеждат в третия понеделник на юни. Така датата за 2017-а е 19 юни. Промените позволиха да се изберат по-благоприятни метеорологични условия за мотористи по цял свят. Защо това е толкова важно? Много просто: колкото по-хубаво е времето навън, толкова повече "волни ездачи" ще се включат в събитията в рамките на празненствата.
Обикновено на тези прояви се организират впечатляващи мащабни сбирки, като мотористите украсяват любимия си превоз с различни тематични атрибути и тържествено минават през централните улици на населеното място. Основната цел на тази акция е необходимостта да се привлече вниманието на обществото към правата на рокерите, без да бъдат засегнати свободите на останалите участници в движението на пътя.
Между другото, мотористите са убедени, че не пречат на никого на шосето. Напротив. Участието им в трафика съществено намалява риска от възникването на прословутите задръствания. Транспортното средство на две гуми не изисква кой знае какво място за паркиране. Що се отнася до влиянието на околната среда, и тук моторите са стигнали доста по-напред от автомобилите, тъй като използват значително по-малко количество гориво. По този начин смятат, че "железните коне" са превозът на бъдещето. И това трябва да имат предвид както представители на властта, така и обществото като цяло, ако, разбира се, желаят да намалят днешните глобални мащаби на замърсяването на екологията.
Има и доста любопитни факти, свързани с моторите. Самият празник, който почитателите на "железните коне" отбелязват, не би могъл да съществува без таланта на германския инженер Готлиб Даймлер. Находчивият индустриален дизайнер упорито работи върху създаването на двигателя с вътрешно горене. През 1885 г. създава първия мотоциклет в света, патентован на 29 август с.г. като "каруца с две колела за езда с керосинов двигател".
Не бива да се пренебрегва също, че в средата на миналия век надпревари с мотори се провеждат не на специално обособени за целта шосета, както е днес, а по обикновени градски улици. Така рокерите подлагаха не само здравето и живота си на реална опасност, но и пренебрегваха безопасността на обикновеното население. Мотористите трябваше да преодоляват безкрайно количество препятствия като бордюри, електрически стълбове и дупки на пътя. Нерядко подобни състезания завършваха трагично за  участниците или най-малкото с кръв и травми.
В бившия Съветски съюз турнирите с "железни коне" също бяха доста популярни, защото сполучливо се вписваха в застъпената по онова време концепция за масов спорт и здравословен начин на живот. Сред най-любимите мотори бяха мощният и агресивен "Урал" на Ирбитския завод, както и високо маневреният "Иж" на Ижевския. Между другото, големият обем на моторната техника, произвеждана в Киев, Ковров, Минск и други градове, осигуряваше на СССР престижното второ място в този отрасъл в света с 1,5 млн. "железни коне". С по-големи мащаби можеше да се похвали само Страната на изгряващото слънце.
В Япония днес работи компания, в която правят мотори с тегло 250 кг. Обаче не всеки мъж може да управлява такава техника. Книжката се дава само на онези представители на силния пол, които успяват да вдигнат падналия гигантски "железен кон".
Преди няколко години в американския щат Ню Йорк бе организирана протестна акция от страна на местни рокери, които изразиха недоволството си от закон, задължаващ мотористите да слагат каска, когато карат. Обаче един от водачите на "железния кон", игнориращ тази мярка за безопасност, за неразумното си поведение плати изключително висока цена - загуби живота си. Филип Контос губи управлението на мотора, пада на шосето и силно удря главата си в асфалта. Лекарите за съжаление не успяват да спасят пострадалия, а експерти в един глас твърдят, че случката не би имала фатален край, ако главата на водача бе защитена с шлем.
Любовта към карането на мотор намира много ярко място в литературното творчество на прочутия революционер Че Гевара. Всъщност става дума за библиографски бележки на млад мъж, пътешестващ заедно с приятел из Южна Америка, яхнал "железния кон". Записките, които Че прави по време на това пътуване, по-късно са публикувани под заглавието "Мотоциклетни дневници", а през 2004 г. излиза и направен по тях филм, съвместно производство на САЩ и Аржентина, който печели огромна популярност сред зрителите в различни страни по света.
Най-голямото разстояние, изминато на мотор в рамките на 24 часа, е равно на 3249,91 км. Пътят е преодолян на тестовия полигон Continental Tire Test Track в Ювалди, Тексас, на 10 август 2011 г. от Л. Ръсел "Rusty" Уог. Рокерът кара собствения си Harley-Davidson FLHTK Electra-Glide Limited от 2010 г., като прави цели 238 обиколки! И съвсем логично е вписан в Книгата с рекордите на Гинес.