ЦВЕТА БАЛИЙСКА: Децата са съавтори в нашите спектакли

Интервю на Надежда УШЕВА

ЦВЕТА БАЛИЙСКА е актриса, режисьор, артистичен директор, преподавател, директор на Фестивал на авторския театър. Има педагогическо образование в СУ "Св. Климент Охридски". През 2006 г. се дипломира в НАТФИЗ - Актьорство за драматичен театър, а през 2013 г. защитава дипломната си работа от магистратура към НБУ на тема "Плейбек театърът като средство за подготовка на актьори за обща работа върху представление или пърформанс". Фестивал на авторския театър се състоя в Троян, където над 70 участници от театрални и танцови школи от София, Априлци и Троян плениха с изкуството си публиката. 

- Цвета, как протича подготовката на един фестивал като този на авторския театър, който се състоя скоро в Троян?

- Подготовката отнема обикновено между шест месеца и година, за да се проведе добре, изисква отлично планиране. Да се прецени всичко необходимо и да се направи възможно най-добрата програма. Имаме доста голям опит с фестивали. Освен че организираме Фестивал на авторския театър, от 2014 г., правим и ежегоден Фестивал на playback театъра в България, организирахме и европейски театрален форум с над 200 човека от цял свят. Вече знаем какво точно трябва да направим, какъв да ни е подходът всичко да се получи по оптималния начин. Общо взето, трябва много планиране, обмисляне, преценяване на посетителите и участниците, и на техните специфики. Например Фестивалът на авторския театър в Троян бе насочен към деца и младежи. Осъществихме го заедно с нашите прекрасни партньори от Театър "Нюанси", с които имаме вече няколкогодишно партньорство. Те бяха участници в миналогодишното издание на Фестивала на авторския театър с професионалното си представление "Споделени поляни". Това бе техният дебют в София. Сега ние гостувахме при тях. Театър "Нюанси" също като нас работят както професионално, така и с деца и младежи, което много ни свързва, подходът ни е много подобен. Ние правим авторски спектакли, в които децата са автори и точно заради това много ни се прииска да ги съберем да гледат взаимно представленията си. Съответно в програмата има и обмен на уъркшопи, чрез които подрастващите се запознават както помежду си, така и с други преподаватели. Те допълнително допринасят за тяхното творческо и личностно обогатяване. И, разбира се, публиката на Троян, която имаше възможност да разнообрази културния си живот, имаше достъп до авторските спектакли, които Театър "Драмеди" представи: "Избери радостта!" по книгата "Полиана" на Елинор Портър, "Кой си ти?" и "Четирите споразумения" по едноименния бестселър на Дон Мигел Руис. Много сме щастливи, че се получи страхотен обмен между Троян, Априлци ("Нюанс" работи с децата оттам) и София.

- Какво е характерното за playback театъра? С какво се отличава от "Драмеди"?

- Playback театърът е импровизационен, който играе историите на хората от публиката. Театър с голямо социално значение е, защото зрителите разказват свои истински лични истории в рамките на представлението. Тоест, нашият спектакъл е съставен от личните преживявания, които биват изиграни веднага, след като са чути. Музиката също е специално създадена тук и сега за всяка история. Публиката е активен участник! Предстои с такъв спектакъл да гостуваме отново в Троян с нашата професионална театрална компания, която се казва "Тук и сега". Тогава жителите на града могат да видят и playback театъра. Възпитаниците на "Драмеди" практикуват както авторски театър, така и playback театър. 

- Доколкото разбирам, това, което правите, няма аналог у нас, включително и аудиоописанието за незрящи хора.

- Фестивалът на авторския театър - ФАТ, е първият, който представя авторска продукция на артисти от България и Македония. И миналата година имахме гости от Македония, и тази в изданието също ще ни гостуват оттам. Именно оттам, защото има много талантливи творци, които правят авторски театър. Нашата публика все още не може да разграничи авторския от драматургичния театър, затова фестивалът го популяризира, както и творците, които се занимават с авторски театър. Това, което ги различава, е самият процес на създаване, а не резултатът. Често пъти не може да бъде разпознат авторският спектакъл. Той се изгражда от нулата - от идея, роман, картина... След което всичко прави екипът - музиката, сценарият, и накрая се получава завършен театрален продукт. Ако зрителят не знае как е създаден, може да бъде неразличим от другия театър. Но точно тук е магията на авторския театър, защото много силно въздейства върху аудиторията заради различния му начин на сътворяване, който е с личностен подход. Често съдържа съкровени лични истории на самите участници в постановката.

- Използвате ли и елементи на психодрамата?

- Това вече зависи от самия режисьор-модератор. Защото в авторския театър режисьорът, който ръководи процеса, не е само режисьор, както в класическия вариант, но той въвлича всички участници да споделят идеи, мисли, преживявания. В повечето случаи ръководителят трябва да има умения за работа с групи, групова динамика, елементи от психологията. Тоест, режисьорът, който създава авторския театър, е обучен и в други дисциплини, понеже има много работа с личностите на всички участници и с груповата динамика. Той трябва да им помогне със своите знания и умения да бъдат съавтори на целия процес.

- Споменахте, че децата са автори в някои от спектаклите, с какво по-точно се изразява тяхната изява?

- В абсолютно всички спектакли на "Драмеди" децата са съавтори, което е основната част на нашата работа. Когато имаме идея или сме вдъхновени от нещо като екип, се допитваме до децата какво ги вълнува. Например в "Кой си ти?", който показахме в Троян, беше сътворен в процес, в който всички участници много се интересуваха от темата за идентификацията - как разбираме кои сме, как се ориентираме за това коя е нашата истинска същност. Оттам тръгна тема, която дълго време изследвахме чрез различни практики през споделяне на лични истории, докато накрая стигнахме до сърцевината на спектакъла. Добре се приема от публиката и "Избери радостта!" по впечатляващия роман на Елинор Портър "Полиана", който досега нямаше своята драматизация в България. Заедно с децата започнахме да разучаваме темата за позитивното отношение към всичко случващо се в живота и за това, че имаме право на избор. Главната героиня Полиана има доста тежка съдба. Остава сираче, но нейният баща я научил да играе игра - каквото и да се случва, да намира хубавото, дори да е много, много малко, но да се постарае да го потърси. Нашата драматизация не е директно по романа, вдъхновени сме от самата история. С децата търсим разнообразни формати да я разкажем по увлекателен и забавен начин, доста хумористичен спектакъл излезе, има много клоунада в него. Винаги имаме отправна точка, която в самия процес на разгръщане заедно с участниците достигаме до финалния продукт.     

- В София къде могат да ви гледат зрителите? Имате ли постоянна сцена, на която играете?

- Репетираме и играем в Народно читалище "Николай Хайтов-1936" в кв. "Изток". Много сме щастливи за дългогодишното партньорство! Определено се чувстваме като у дома си и базата става все по-добра, благодарение на страхотното менажиране от секретаря Лили Георгиева. Тя наистина подкрепя изключително много както нас, така и много други състави, които работят там. В читалището създаваме и представяме нашата продукция. В Нов театър - НДК се играят всичките ни спектакли, също прекрасно място. Пътуваме всяка година минимум на три фестивала - в Благоевград, миналата гостувахме в Русе, в Перник...

- Всичко е чудесно, което правите. А как се справяте? Срещате ли трудности при реализирането на проектите? Някой помага ли ви?

- В екипа на Сдружение "Творци" влизат към 10 души. То е шапката на многото неща, които създаваме, включително на фестивалите и при работата с децата и младежите, социалните ни проекти, свързани с хората с нарушено зрение и слух и пр. Те се осъществяват от Сдружение "Творци" и отделни екипи конкретно работят за случването на всичките ни разнообразни дейности. Освен това, ежегодно сме подкрепени от Националния фонд "Култура", Министерството на културата, Столичната община. Все още нямаме спонсорства, надяваме се в един момент да привлечем вниманието и на частния сектор и да бъдем подпомогнати от него. Защото дейностите ни са много, въпреки подкрепата, определено е трудно да се финансира всичко. Разходите са огромни и се затрудняваме, продължаваме да търсим всякакви други начини. Сдружение "Творци" периодично има дарения от граждани, които подкрепят нашата работа. Тази година, например, получихме дарение специално за аудиоописанието за слепи. Наш последовател ни дари 2 хил. лв. Оказахме се пионери у нас, досега нямаше аудиоописание на спектаклите - нещо, което в Европа е разпространено в театрите. Има специално обучени специалисти, които извършват тази дейност. 

- Какво представлява точно?

- Слагат се слушалки в ушите на незрящите хора, а в една кабина с микрофон обучен артист описва всичко, което се случва на сцената - костюми, изражението на лицето, мизансцен, сценография. Това, което не виждат, бива вербализирано в слушалката и те го чуват. Не се пречи на никого в залата. Хората с проблеми със зрението могат да получат реално много информация за постановката. Човекът с аудиоописанието също въвежда теми и идеи, както научавам от отзивите, които получаваме. Променя се цялостното възприятие за дадения спектакъл. Така можем да интегрираме тези хора в културния ни живот. Фестивалът на авторския театър в София е едновременно с аудиоописание и с жестов превод на представленията, за да могат всички да се насладят на програмата.