По делата ще ги познаете

На патерица, но все пак е приятелска прегръдка, защото Иван Гранитски я заслужава тази прегръдка. В това няма никакво съмнение, особено за нас - неговите приятели! А те са по цялата страна, от академици до обикновени хижари и всички се радват на неговата обикновена почтителност, а в същото време и покъртителна готовност да подаде ръка и да помогне, било за издаването на книга, било за влизане в болница. Аз ли не знам!?
Изобщо ако Иван влезе в живота ти, той, самият живот, се променя по един изключителен начин. Широкият кръг негови приятели стават и твои приятели, а широкият негов кръгозор става и твой кръгозор. Така е с големите хора и аз съм благодарен на съдбата, че ме срещна с него. Мисля, че ни запозна Юрий Борисов на една първите сбирки на Бузлуджа. Тогава върхът беше не само партийна принадлежност, но и нещо повече - раждаха се приятелства за цял живот.
Днес са минали две десетилетия от онова време, а аз не мога да повярвам, че моят приятел Иван Гранитски е навършил вече академичната възраст. Когато мисля за него, винаги го виждам на онези четири десетилетия - най-златните за всеки мъж. Защото, вън от всякакво съмнение, Иван е мъж не само за любовни радости (какво знам аз, тук нимфите трябва да говорят!), но и пример за мъжество и достойнство. Каквито и политически интриги и бури да се завъртаха около личността му, той ги посрещаше доблестно, защото знаеше цената на това, което прави.
Прави го и днес! Погледнете имената на авторите и заглавията на книгите, които Иван издава. За някои от тези издания вероятно това ще бъде последното им явяване на бял свят, защото голяма част от българските издатели предпочитат световно неизвестни чужди автори с кървави и сексуални сюжети, които да радват дебилите и да носят печалба, вместо да издават българската класика, която възпита в патриотизъм десетки поколения българи. Иван прие целия риск на сложната ни финансова ситуация, но не забрави вечните книги на България. В същото време под негова редакция излизаха световните мислители, вечните философи на времето, носителите на нови и авангардни мисли. Пак в двете издателства, които той ръководи, "Христо Ботев" и "Захарий Стоянов", излязоха книгите на редица бележити съвременни български автори.
За което трябва да му се поклоним!
В своите книги Иван Гранитски се показва като блестящ познавач на българската и световната литература, ерудит от височина, която днес все повече липсва в родното литературно пространство. Неговите студии обхващат всеки значителен факт в българската литература с нови и интересни виждания за културните пространства, които се развиват в България.
В крайна сметка всичко това намира своята еманация в поезията на Иван. В сложни и многопластови образи той успява да внуши тревогата и объркаността на този свят, в който живеем. Който е чел тези стихове, ще разбере колко е сложно и трудно да рисуваш с думи и ще признае, че онзи, който го умее, вече е майстор художник. Понякога ми се струва, че Иван тайно рисува, защото стиховете му издават този копнеж. Ако се вгледате в тези стихове, ще усетите фрески, рисувани направо върху самотата на залеза, и ще усетите как целият свят се превръща в една невидима и огромна църква, а сърцето ви ще се свие самотно и мълчаливо, защото правото на ангелите е вечното право на Бог да мълчи.
И тъй: Иван Гранитски навърши шестдесет години. Но, да си признаем, че бохемството му не стихва, както биха очаквали мнозина. Сигурно от него блика тази неукротима енергия, която не му дава мира да работи, да пише, да организира срещи в цялата страна и най-сетне да рисува в стихове своята Атлантида. Как успява не зная. И не искам да зная. Нека това си остава негова тайна, която е кодирана в делата му.
Защото, нали е казано: "По делата ще ги познаете!"