Двете Кореи - мечтата за обединение

Миналата седмица делегация от български журналисти посетихме Южна Корея. Сред наситената програма, която организаторите ни бяха подготвили, несъмнено най-интересното място беше границата между двете Кореи. Какво знаем в България за тях, освен препечатаните новини от чуждестранните западни агенции? Какво мислят хората за разделението и какво се крие зад красивата зелена природа на севернокорейската граница?
Границата - ключово място за посещение,
пълно с легенди, паметници, история
В продължение на години северно- и южнокорейци се опитвали да прекосят реката, разполовяваща земята на две части. Имало моменти, когато отливът позволявал преминаване, но въоръжените войници спирали желаещите да се съберат със семействата си. Дори и кораби спрели да плават, защото по закон нямали право да се доближат на 100 метра от брега, но силните течения често ги изтласквали, а това можело да породи сериозен конфликт. Но...
САЩ, Япония, Русия, Китай не били склонни да приемат съществуването на една голяма държава на Корейския полуостров. Още повече поради факта, че в северната част има ядрено оръжие, а в южната - най-съвременна технология. Тук няма да сбъркаме, ако направим аналогия с България, която след Освобождението е разделена от Великите сили, виждащи опасност от размера й. Но за разлика от тях, ние успяваме да се съединим седем години по-късно, проявяващи смелостта да не се подчиняваме на външни сили.
До каква степен Русия и Китай се вълнуват от обединението на Корея, никой не можа да ни обясни. Като една силно проамериканска държава Южна Корея най-вероятно повтаря опорните точки на Вашингтон, чиято цел е да демонизира Пекин и Москва.
Остават Щатите, които привидно мислят за доброто на останалите, така че със сигурност биха се противопоставили на идеята за една голяма и силна Корея и за да избегнат това да се случи, ще "помогнат" да бъде назначено правителство, което да им е вярно. Подобно на настоящото.
Вероятно мнозина си спомнят, че през 2016 г. е имало затопляне на отношенията между двете Кореи. Местните с гордост черпят туристите с ракията, която двамата лидери са пили по време на срещата си. Тогава всичко е изглеждало възможно да се реши по дипломатически път, но... се сменя правителството в Сеул и отношенията отново охладняват, за да стигнат до днешната критична точка. Чест им прави на южнокорейците, че признават допуснатата грешка. Но това не е достатъчно. Защото враг номер едно продължава да бъде кореецът от другата страна на реката или оградата. Минаването на границата е строго забранено.
Какво се случва в Северна Корея?
Голяма рядкост е да се срещне южнокореец, който да е имал възможността да посети Пхенян. Но когато това се случи, веднага изникват куп въпроси: "Наистина ли положението там е толкова зле, колкото се опитва да ни убеди Западът?" "Имахте ли възможност да говорите с местните?" и т.н.
Разбира се, разказът започва с това колко са бедни, как имало само три магазина в центъра на столицата, летището било неподдържано и кацали само два международни полета... После започват хвалбите как преди от Северна Корея да започнат да им изпращат балони с боклуци през границата, южнокорейците "дали идеята", пускайки балони с пари и флашки. Тук всъщност идва кардиналното питане: "След като са толкова зле, знаят ли какво е "флашка"? Как да я използват и къде я използват?" И тук лъсва истината: "О, те имат компютри! И интернет имат. И телефони имат... но не са толкова развити като нас". Последното по-скоро звучи като оправдание, защото, изброявайки нещата, които имат северните им братя, целият мит за мизерията някак... олеква.
Днес над 50% от населението си мечтае за обединение. “Ние сме един народ”, твърдят те. Но политиците, както на повечето места по света - не слушат хората. Независимо от камбаната, която се издига на южнокорейския бряг, призоваваща за мир, украсена с образи на деца от цял свят, дори и от България.
Още дълго ще се леят сълзи на разделени семейства, ще се пускат балони с боклуци през границата, докато някои си играят на политици. А междувременно, от южнокорейска страна се издига паметник, пред който всяка година членове на разделени семейства се събират, молят се и плачат, но няма кой да ги чуе.