Има ли красота в самолета, или мисията на стюардесите
Тънкостите на най-романтичната професия - от отварянето на вратата до адекватната реакция при извънредни ситуации - се разкриват по време на специални курсове
/ брой: 131
Представителите на една от най-романтичните професии отбелязват на 12 юли Световен ден на стюардесите. Въпреки че вече 89 години красивите и вежливи дами (по-рядко - господа) обслужват на борда пътниците, предпочели да се възползват от услугите на гражданската авиация, за да стигнат до желана дестинация, има безброй факти, които хората не знаят за тази важна част от екипажа на самолета.
Трудно бихме могли днес да си представим въздушен рейс, на който да няма стюардеси. Преди време обаче техните функции са изпълнявани от... втория пилот. Което, разбира се, не е много безопасно, тъй като той си има достатъчно много задължения по време на полета. Кардиналната промяна настъпва през 1928 г., когато в екипажите на германски самолети започват да включват още един човек, наричан стюард.
В началото тази работа се върши само от мъже. Но през 1930 г. американската медицинска сестра Елън Чърч обръща традицията. Амбициозната дама първо се научава да пилотира самолет, а после предлага услугите си на Boeing Air Transit. В авиокомпанията са на път да отхвърлят идеята да качат на борда жена като член на екипажа, но после решават: "А защо не?!" Мениджърският екип на големия превозвач явно осъзнава, че това е перфектен рекламен ход: щом млади крехки девойки не се страхуват да летят, значи това е напълно безопасно и за другите пасажери! А и теглото на красивите момичета е съществено по-леко от това на мускулестите господа. По онова време всеки излишен килограм има голямо значение за запазването на устойчивостта на самолета. Така на 15 май 1930 г. първата стюардеса в човешката история извършва първия си работен полет по маршрута Сан Франциско - Шайен.
Изработват се и специални изисквания към кандидатките за мястото на помощничката на пътниците в самолета: не бива да тежат повече от 52 кг, да не са по-високи от 160 см, възрастта им да не надвишава 25 години и да имат документ за завършен курс за медсестри. А заплатата за тази работа е "цели" 125 долара месечно.
Всяка авиокомпания днес има цял списък със собствени условия, на които е необходимо да отговарят стюардесите. Но съществуват и общовалидни правила. Желаещите да заемат мястото на борда, трябва да са с приятен външен вид, да знаят няколко езика, да нямат говорни дефекти и речта им да е плавна и ясна. Височината на стюардесите варира от 160 до 175 см, а теглото е добре да съответства на ръста според медицинските норми. Възрастта на стажантките може да е 18-29 години. Дипломата за медицинско образование вече не е задължителна. А тънкостите на професията - от отварянето на вратата на самолета до адекватната реакция при извънредни ситуации - се разкриват по време на специални курсове.
Въпреки че обикновено стюардесите работят до навършването на 45 години, а след това "се пенсионират", Ирис Питърсън служи вярно на United Airlines близо шест десетилетия. Небесният ангел, както я наричат пасажерите, успява заедно с колегите си да защити правото на стюардесите да продължат кариерата си и след като се омъжат. Така от 1968 г. на дамите вече не се налага да крият, че са семейни, за да не бъдат уволнени. Освен че активно лети до 85-годишна възраст, Ирис участва и в разработването от авиоинженери на планове за безопасност на първите широкофюзелажни самолети. Предложенията на Питърсън са включени в 17 точки от съответните инструкции, а също и в плана за евакуация. Тези документи се превърнаха във валиден и днес стандарт за авиопревозвачи по цял свят.
Макар стюардесите и да не са длъжни да могат да пилотират самолет, понякога това умение е изключително полезно. Така например през 2008 г. една от дамите в екипажа на Air Canada, извършващ полет от Торонто до Хийтроу, успява да осъществи аварийно кацане на ирландското летище Шанън със 146 пътници на борда. И това не е единичен случай, когато стюардеси реагират адекватно при извънредни обстоятелства и сядат на пилотското място, тъй като някой от титулярите внезапно се е разболял, получил е нервен срив или е загубил самоконтрол.
Готовността за непредвидими ситуации е част от задълженията на екипажа на самолета. Затова стюардесите имат и по-специфични правомощия, които прилагат в краен случай. Така например те могат да вържат онзи пътник, който се държи неадекватно и застрашава сигурността на останалите пасажери и полета като цяло. Когато трябва временно да "изключат" някой по-буен човек на борда, на стюардесите е разрешено дори да прилагат хватки от техниките, характерни за бойните изкуства при самоотбрана. Също така на всеки рейс се измисля специална кодова дума, за която се уведомява само екипажът, за да може тя да служи като знак, че нещо по време на полета не е наред.
Професията обаче предлага и немалко преференции. Например стюардесите имат доста големи отпуски - до 70 дни годишно, безплатно пътуване със самолет до избрана точка и съществено намаление на билети не само за тях, но и за членовете на семействата им. Също така дамите в красиви униформи могат да припечелват направо по време на полети, като предлагат на пътниците стоки от безмитни зони и получават процент от тяхната продажба. Обаче и тази работа не е лишена от трудности като липса на точно определени почивни дни, прекарване на голяма част от празниците в небето, риск от хронични заболявания, преодоляване на стресови ситуации и т.н.
Сред плюсовете на професията мнозина биха посочили повече възможности за избор на подходящ съпруг. Така именно на борда на самолет руската стюардеса Ирина Маландина среща бъдещия милиардер Роман Абрамович, с когото има 5 деца и се развежда след 16-годишен брак. Холандската й колежка Анита ван Лерсел по същия начин се запознава с перспективния млад политик Пол Китинг, който става 24-ти министър-председател на Австралия.
Стюардесите обаче не само се омъжват за премиери, но и сами могат да застанат начело на държавата. Така Йоухана Сиюрдардоухтир оглавява през 2009 г. правителството на Исландия, след като изпълнява задълженията на стюардеса, а по-късно става административен служител и активистка в профсъюзно движение.
Обаче титлата "Най-необичайна стюардеса" безапелационно може да бъде връчена на милиардера Ричард Брансън. Основателят на корпорацията Virgin губи бас със собственика на AirAsia - Тони Фернандес, и се налага да стане част от прекрасния екипаж, обслужващ пътниците по време на 13-часовия полет от Лондон до Куала Лумпур. Трябва да се отбележи фактът, че Брансън е подходил доста сериозно не само към визуалното си превъплъщение, но и отговорно е изпълнил всички задължения, които имат стюардесите.