Хубаво е, че има все повече хора, които искат да помагат на другите

Мария Георгиева е от Русе, студентка е в УНСС и в момента живее в София. Прекарала е близо година като доброволец в Словакия. Погледът й свети, докато говори за нещата, които е научила, и за хората, които е срещнала покрай различните проекти, по които е работила. 5 минути, прекарани с нея, са достатъчни, за да ви накарат да се замислите дали не е време да заминете като доброволец в непозната страна.


цитат:
Светът е отворен, човек просто трябва да преодолее границите, които сам си поставя


- Как се запали по доброволчеството?
- Мой приятел ми разказа, че е прекарал една година като доброволец. Похвали се, че е научил много нови неща, срещнал е различни и мотивиращи хора. След историята му потърсих информация за EVS, какво представлява и какви възможности предоставя. Разбрах, че имаш възможност да си доброволец в неправителствени организации и се занимаваш с неща, които ти харесват и те развиват. Започнах да търся организация, с която да работя.
- Какво представлява това търсене?
- Има база данни на Европейската комисия, там са изброени всички организации, които са акредитирани да приемат EVS доброволци. Намирането на проект през този списък е трудно - в него са всички акредитирани организации, а не реално финансираните проекти. Т.е може да имат акредитация, но да нямат средства да финансират доброволеца, от който се нуждаят.
Трябва да се търси много в интернет, проверяваш сайтовете на всяка организация за текущи проекти и дали търси хора. Друг вариант е да се свържеш с българска организация, която да работи с подобни организации. Това е и по-лесният вариант.
При мен стана случайно - на обучение в Унгария срещнах няколко момчета от Словакия, които ми дадоха много добри отзиви за тяхната организация. Те ме грабнаха и реших - това е.

- Коя е организанията?
- INEX Словакия. Занимават се с организация на младежки доброволчески лагери. Част са от международната мрежа SCI. На всеки младежки доброволчески лагер идват хора от цял свят, които работят за дадена локална кауза. Продължителността е от една седмица до месец. Много е интересно, в малка държава като Косово или Хърватска се събират хора от Пакистан, Китай, Европа, САЩ, и работят заедно. Такива лагери се организират по цял свят. Може да има социална, екологична или друга насоченост. Понякога се реставрират замъци, работи се с бежанци, с деца в градини, посещават се домове за възрастни хора.
- Какви хора участват в подобни проекти?
- Хора, които обикновено не си падат по "нормалния" начин на пътуване - отиваш на хотел и една седмица седиш затворен в него. Хора, които са готови да вършат работа - било то в градината, в гората или с хора с физически или умствени затруднения. Понякога се налага да строиш нещо, да буташ колички с тухли, буквално да си изцапаш ръцете. Участват хора, които не се страхуват от предизвикателства, които са отворени към доброволчески дейности. Конкретните изисквания за различните проекти зависят от организациите - понякога е нужно единствено желание за работа и няма допълнителни условия към кандидатите.
- Какво мотивира хората да се захванат с доброволчество?
- Знаят, че могат да направят нещо добро както за тях, така и за някой друг. Освен това могат да открият света по един различен и забавен начин.
- Какво точно прави в Словакия?
- Бях доброволка по проект, финансиран от Европейската доброволческа служба, която е част от програма Младежта в действие. Моите отговорности бяха в няколко насоки - комуникация с доброволците в организацията и с хора, които искат да заминат на лагери. Част от времето прекарвах в офис, а в останалото бяхме по събития и обмени. Работих и с партнорски на INEX организации, които се занимават с деца в неравностойно положение. Бях и в един социален дом, чиито обитатели са с ментални и физически проблеми. Това беше много силно изживяване.
- Не е ли емоционално изтощаващо да работиш на подобни места?
- Напротив, дава много енергия и един различен поглед към света. Осъзнаваш, че си получил всичко на този свят и с това, че го имаш, може да дадеш. Не просто да оставиш всичко за себе си, но и да го споделиш с тези, които нямат.
Благодарение на организацията, при която заминах, имах възможност да участвам и в няколко международни проекта. Съвместно с другата ЕДС доброволка написахме проект за младежки обмен за 3 държави - Белгия, Португалия и Словакия. Бяхме негови координатори и лидери. Ръководих и международен доброволчески лагер - 12 души от различни страни реновирахме сграда, която трябва да се превърне в музей на известен словашки поет.
- Едва ли сте били зидаро-мазачи...
- Не, вършихме нормална работа, помагахме и в градината. Местните ни приеха много радушно - организираха различни неща за нас, канеха ни на гости, бяха много мили. Цялото село знаеше за 12 "луди", които работят доброволно в градината на "онази стара сграда".
- Какво научи от участието си в програмата?
- Много неща! Светът е отворен, човек просто трябва да преодолее границите, които сам си поставя. Осъзнах и че където и да отида, мога да се справя с каквото и да се захвана.
- Спомена, че си писала проекти, т.е. освен ангажирането в определени локални каузи, тези програми дават шанс да се опознае и административната страна на нещата?
- Това зависи от самия проект. Исках да знам повече за този процес, затова търсех възможност да науча повече.
- Под доброволчество хората обикновено разбират безплатен труд. Някои програми обаче искат желаещите не само сами да се финансират, а да платят и определени такси. Как точно се издържа един доброволец?
- Специално по EVS получаваш пари колкото да се издържаш. Отпускат средства за храна и джобни, покриват разходите за пътуване до държавата, за която заминаваш, осигурява се настаняване и застраховка. Парите не са много, но стигат. До края на периода си на нулата или на минус - зависи какво си си позволявал. Има и други програми, някои са насочени за хора от по-развитите страни. Те са повече за хора, които искат да заминат и да помагат, но имат добри финансови възможности.
Понякога за доброволчеството се плаща, аз специално не съм съблазнена от тази идея (смее се). Има обаче локални каузи, които не са толкова ангажиращи нито като време, нито като средства. Иска се само желание.
- Има ли го желанието в достатъчна степен?
- Според мен в България идеята за доброволчеството не е много развита и хората не търсят активно възможности да се включат в подобни проекти. Но има много страни, в които подобни инициативи са ценени. В биографията на всеки млад човек включването на доброволческа работа и пътуването зад граница се цени много. Самата идея на тези проекти е да се развият качества, които при други обстоятелства много трудно могат да бъдат надградени. Развиват се умения за интеркултурна комуникация, за приспособяване към непозната среда и др.
- А защо в България доброволчеството сякаш е на заден план?
- Има я финансовата страна на въпроса. Когато искаш да бъдеш доброволец в чужда страна, трябва да поемеш разходите си по пътуването до дадена страна сам, има и минимална такса за участието. По проектите се получават средства, но те не са кой знае колко. Българинът, а и не само, се пита как така трябва да си платиш, за да направиш нещо добро.
- EVS финансира всеки доброволец максимум за една година. Това плюс или минус е?
- EVS е възможност, която се получава веднъж в живота, затова и финансирането е такова. Ограничението е хубаво, защото се дава възможност повече хора да заминат и да опознаят непозната страна, език и култура.
- Как реагираха близките ти, когато им каза, че ще предприемеш подобна авантюра?
- Подкрепят ме. Обикновено познатите ми са или много изненадани, или много въодушевени. Майка ми ме насърчи да опозная света, щом ми се отдава такава възможност.
- Би ли препоръчала на връстниците си да станат доброволци?
- Непрекъснато го правя! EVS е невероятна програма, има и много добри организации, които подпомагат доброволците. Аз съм много доволна от моята изпращаща организация тук в България - CVS. Те направиха адски много за мен.
- Достатъчно ли са българите, желаещи да станат доброволци?
- Младите хора започват да стават по-активни и да се интересуват повече от подобни възможности. Има все повече хора, които са склонни да помагат на другите. Това е хубаво, полезно и мотивиращо.
- Какво ти трябва, за да станеш доброволец?
- Желание и само желание.
- Ако организираш доброволческа инициатива в България, каква би била тя?
- Уви, има много неща, които могат да се направят тук. Много харесах проект, по който участвах - в лагер за деца с физически и ментални увреждания. Идеята беше да изведем децата в планината, да им дадем възможност за една по-различна комуникация с хора извън тяхната обичайна среда. Вече имам някакъв опит в тази сфера и може би бих направила нещо в тази насока. За съжаление разликата между домовете за хора с увреждания в България и Словакия обаче е огромна.
- Къде се виждаш след 10 г.?
- В сферата на неформалното образование, в някоя неправителствена организация. Може би бих искала да се занимавам с младежи над 18 г. и възрастни.
- В България или зад граница?
- Много зависи от обстоятелствата. В момента бих отишла зад граница, за да уча още. Има много програми, от които бих искала да се възползвам. Вратите са отворени...