Говорите ли есперанто?

Почитателите на първия в света изкуствен език на 26 юли отбелязват Ден на есперанто. Тази знакова система е създадена от очния лекар с еврейски произход Людвик Заменхоф. Роден е в голямо семейство в многонационалния град Бялисток, днешна Полша, който през ХIХ век е в състава на Руската империя. От малък общува с беларуси, германци, литовци и хора от други националности, живеещи в околността, което го вдъхновява да измисли универсален език, разбираем за всеки човек на планетата.

Още през гимназиалните си години Заменхоф създава първата, примитивна версия на Lingwe Uniwersala. В продължение на няколко години работи върху отстраняването на погрешни граматически разработки на предните си проекти, свързани с неговия изкуствен език. Опирайки се на богатите си лингвистични познания, през 1885 г. Заменхоф финализира проекта си, но само на теория.
Въпреки че полага безпрецедентен труд и измисля международен език, познат днес като есперанто, налага му се две години да търси издател. Дебютното пособие е на руски, въпреки че е отпечатано във Варшава, и на 26 юли 1887 г. излиза в тираж 3000 бройки, благодарение финансовата помощ на бащата на бъдещата съпруга на Заменхоф - Клара Зилберник. Учебникът с названието "Първа книга" (Unua libro) се продава по 15 копейки, а авторът му се подписва с псевдонима Д-р Есперанто, което на новия език означава Д-р Надяващ се. Най-разпространената трактовка обяснява използването на това име като надежда на автора, че проектът му ще бъде приет от обществото. Но самият Заменхоф така и не разкрива защо се е нарекъл по този начин. Не е изключено избраният литературен прякор да е просто игра на думи - окончанието на фамилията на учения е съзвучно на немския глагол hoffen - надявам се.
Още през същата година помагалото е издадено на полски, френски, немски и английски. Много скоро към книгата е проявен голям интерес в целия цивилизован свят и най-вече в Европа. Започва създаването на клубове от симпатизанти на есперанто и, въпреки първоначалния скептицизъм, се появяват преводи на най-популярните произведения на литературата. Сред тях са "Властелинът на пръстените" на Толкин, "Сто години самота" на Маркес, "Рубаят" на Омар Хаям, "Тенекиеният барабан" на Грас, "Книгата на чудесата" на Марко Поло, "Безсъдбовност" на нобелиста Кертеш, "Хенри V" на Шекспир, "Евгений Онегин" на Пушкин...
По инициатива на Заменхоф се полага началото на международното есперантско движение, а бащата на невижданото дотогава лингвистично отроче се отказва от авторските си права върху изкуствения език и безвъзмездно го предоставя на света за масово ползване.
През 1905 г. във Франция се провежда първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион, а след по-малко от десетилетие е номиниран за Нобелова награда (1913). На автора на изкуствения език са кръстени два планетоида в Слънчевата система, астероид, както и стотици улици, площади и паркове в различни кътчета на планетата ни, издигнати са бюстове и паметници - в родния му град, във Варшава, Йерусалим, Кан, Виена, Одеса и дори във Франкфурт на Майн...
Трудно е с абсолютна точност да се посочи колко души в света днес използват есперанто, понеже няма официална статистика по темата. Но според непотвърдени данни хората, завладени от тази изкуствено създадена лингвистична еквилибристика, са над 2 млн. А няколкостотин души - главно деца от интернационални семейства, проговарят на есперанто, той за тях е, така да се каже, майчин.
Най-много ценители на рожбата на Заменхоф има в Европейския съюз, където се организират и специални събития, посветени на изкуствения език и неговия създател. Извън границите на Стария континент есперанто продължава активно да се подкрепя от тематични движения в Бразилия, Виетнам, Иран, КНР, САЩ, Япония и други държави. Лингвистичната разработка обаче практически не стига до арабските страни, както и до Тайланд. От 90-те години на миналия век постоянно нараства количеството есперантисти в Африка, особено в Бурунди, Демократична република Конго, Зимбабве и Того. Стотици последователи на изкуствения език има в Непал, Филипини, Индонезия и други азиатски държави.
Основната идея на есперанто е поддържането на толерантността и уважението между хората от различни народи и култури. Общуването наистина е неразделна част от разбирателството и, ако то става на неутрален език, може да помогне за усещането, че хората се "срещат" в еднакви условия, имайки респект един към друг. Сред важните отличителни черти на есперанто е фактът, че той не принадлежи на никой народ или държава и затова може да служи като неутрален език. Когато го използва, човек се чувства по-равен с другия от лингвистична гледна точка, отколкото например, ако говори на английски с жител на страната, на когото той е майчин, убедени са последователите на Заменхоф.
Благодарение на структурата и конструкцията на есперанто, включващи граматика, основана на европейските езици с минимално количество изключения, се смята, че е по-лесно човек да се усъвършенства във владеенето му, отколкото ако усвоява друга чужда реч или писменост. Може да се използва, за да се изразят всички аспекти на човешките мисли и емоции. Есперанто се развива и живее като всеки друг език. Всички, които го учат, имат голям шанс да достигнат високо ниво на овладяване и употреба, твърдят запознати.
През 1954 г. ЮНЕСКО установява консултативни отношения със Световния есперантски съюз. След малко повече от три десетилетия организацията насърчава държавите членки на ООН да добавят изкуствения език в учебните си програми. А отскоро стана възможно за есперанто да се полагат международни изпити на три нива (B1, B2, C1) и в съответствие с Общата европейска езикова рамка се оценяват четири основни умения: четене и слушане с разбиране, писмено и устно общуване.
По повод вековния юбилей от издаването на първата книга на Заменхоф 6000 души присъстват на 72-рия Световен есперантски конгрес, който се провежда през 1987-а във Варшава.
Най-големият сайт за безплатно изучаване на есперанто lernu! (или lernu.net) се появява преди 15 години. А през 2008-а есперантската версия на Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия, наброява 100 000 статии.
Преди пет години Google преводач добавя есперанто като свой 64-ти език. Смята се, че той е подходящ за всички и може да се използва по множество начини, защото е с безброй качества. Наричат го дори езикът на бъдещето...


Лесен за научаване


Есперантско движение превзе света


Книги на есперанто


Във филма "Великият диктатор" Чаплин минава по улица с табели на есперанто


Създателят на изкуствения език е увековечен в безброй паметници и бюстове по света