Война "ала франга"
/ брой: 104
Винаги съм казвал, че нашето квартално кафене не отстъпва на небезизвестното Ганково кафене от страниците на Вазов. Само дето многознайковците сега не носят фесове и сюртюци "ала франга" и пият еспресо. Иначе си е същото.
"Господа - откри дискусията вечният кандидат-районен кмет Медникарски, по професия скулптор-миниатюрист - тази военна операция на НАТО в Либия ми изглежда все по-странна и по-странна. Толкова страни срещу една нищо и никаква африканска държавица..."
"Няма нищо чудно - намеси се социалдемократът Памукчиев - това от самото начало почна объркано - фактически историята я започна президентът Саркози и така я продължи, че всичко стана малко "ала франга" - ама войната не е като да продаваш парфюми на Шанел и да правиш модни дефилета..."
"Не ме прекъсвай Памукчиев, такива като теб винаги обичат да прекъсват - настръхна кандидат-районният кмет. - Не съм се доизказал: странностите започнаха още отначалото, когато Америка обърна гръб на операцията и Барак Обама предпочете да отиде на гости на нашенката Дилма Русеф в Бразилия, вместо да обсъжда стратегията на Пакта в Либия. После, господа, в самото НАТО нещо скърца, вижте само данните (педантичният скулптор-миниатюрист дори си бе приготвил листче с някакви цифри) - от 3700 самолета на европейските страни-членки на Пакта, в действие срещу Либия са само сто. И то 40 е дал Саркози, а другите държави - къде по пет-шест, къде по дванайсет като Англия, например. Това що се отнася до операция "Затворено небе", а да не говорим за морската блокада - Канада, Турция, а и нашата България, са отделили по кораб-два за един съвършено безопасен "морски круиз" из Средиземноморието. Странно..."
В разговора се намесва и Пачката - безработен бивш бизнесмен, който всекидневно се бори с унищожаването на запасите от водка: "Говорите глупости. Проблемът е съвсем друг (оглежда напрегнато насядалите около него). Всичко е свързано с презрените финикийски знаци. Помните нашия комшия с жълтата книжка, нали? Дето тръгнал да обира кварталния магазин, като си сложил чорап и взел ловджийската пушка на баща си? Влязъл той в магазина и викнал: "Това е обир, давай парите!" "Абе, Боже, ти ли си?" - познала го продавачката. "Няма Боже, няма може, давай парите!" - крещял нашият, докато дошли ония с белите престилки да си го приберат... Е, и в Либия е същото - извадили пушките за пари. Въпросът е кой ще гепи петрола..."
"Говориш само глупости - върна му го Медникарски и отново разгърна листчето с данни. - Либия се издържа единствено с износ на петрол и газ: 77% - за Европа, и 6% - за САЩ. Та европейците така и така държат ръка върху имането на Кадафи. Какво искаш, Пачка, да приватизират кладенците ли? А са ги пипнали, а два-три милиона гладни бежанци от Либия са се стоварили на континента. А в Италия, а във Франция, а в Германия - егати "печалбата"!
"Няма Боже, няма може - давай парите!" - упорстваше Пачката, надигайки поредната стограмка.
"А и Саркози не е Наполеон - мъдро отсече д-р Никодимов, пенсионер-алкохолик, намерил убежище в кафенето от вечно мъмрещата съпруга. - Не ги играе добре военните игри. И ако е вярно това, което твърди малкият Кадафи, така де Сейф ал Ислам, ако Либия е финансирала предизборната му кампания, лошо се пише на мосю Саркози... Затова и малкият нарекъл френския президент "клоун". Гледай ти какво става! А доскоро все беше в Париж..."
"Френска им работа" - авторитетно приключи темата маестро Медникарски, а Пачката продължаваше упорито да мъмри: "Няма Боже, няма може..."