На фокус
Съгласие - да! "Коалиция" - не!
Отговорността на БСП като опозиция е да участва не в правителство, а в консултациите, като заяви съгласие да подкрепи всяка разумна стабилизационна мярка
/ брой: 236
При обсъждането на Комисията "Юнкер" пред Групата на социалистите в ЕП стоеше въпросът - възможната най-приемлива "сделка" с дясноцентристката ЕНП или последователно отстояване на приоритетите за същностна промяна на Евросъюза. Чрез подкрепа за полезните предложения на Юнкер и отпор срещу дясната доминация в предлаганата Комисия и опитите за отказ от поети от него пред Групата ангажименти.
В хода на дискусиите в Групата бяха лансирани, макар и "мимоходом", идеи за "голяма коалиция" с групата на ЕНП за предстоящите пет години - все в името на стабилизирането на ЕС и на Европа. Идеята обаче срещна доста категоричен отпор и бе изоставена от носителите й в полза на по-неангажиращото разбиране за сътрудничество и взаимодействие.
Основните приоритети на преговарящите от името на Групата на социалистите бяха и остават три - първи приоритет: растеж и работни места вместо рязането за "зануляване" на бюджетите; втори - категоричен ангажимент за 300-те милиарда инвестиции основно с нови публични средства; и трети - преразглеждане на половинчатата директива за командированите работници за реална защита на правата на труда. В резултат на последователното им отстояване се получи "пробив" - писмо на Юнкер до групата, в което заявява, че възлага на първия си вицепрезидент, социалиста Тимерманс, отговорността за цялостната политика за устойчиво развитие - т.е. надзора над вицепрезидентите "свръхостерианци" Катайнен и Домбровскис.
Нашият натиск обаче продължава с настояването Юнкер ясно да заяви, че първа задача по линия на устойчивото развитие е отговорността за реализирането на програмата за 300-те милиарда инвестиции така, както бе обещал, чрез привличане на нови средства, на първо място публични ресурси. Постигнатото досега е свидетелство, че структурираният диалог с готовност за съгласие по общоприемливите мерки, но и с категорично отстояване на приоритетите за истинска промяна в досегашната дясна политика на ЕС е верният подход, отговарящ на предизборните ангажименти на социалистите, както и на насъщните потребности и очакванията на гражданите на Европа.
Своеобразно продължение/отражение на ставащото в Евросъюза е и следизборната картина у нас. Несъмнено необходимата на страната стабилизация се свежда едва ли не до съгласие от страна на БСП за "голяма коалиция" с ГЕРБ! Със заплахата, че при отказ ни чакат нови предсрочни избори; както и че за партията те ще са с още по-катастрофални резултати.
Позицията на БСП следва да е пределно ясна: първо - ние сме категорично против нови избори, защото те са най-нежелателното развитие от гледна точка на интересите на страната и на гражданите; второ - ГЕРБ носи основната отговорност да предложи най-неотложните стабилизационни мерки и да потърси партньори, основно в лицето на съпартийците си от ЕНП, за съставянето на правителство; трето - отговорността на БСП като опозиция, за каквато са я отредили избирателите, е да участва в консултациите, като заяви съгласието си да се ангажира с подкрепа с гласовете си в парламента за всяка разумна стабилизационна мярка.
Няма абсолютно нищо непонятно в понятието конструктивна опозиция - освен за онези, които не желаят да го разберат. "Сядането" в едно правителство с ГЕРБ, независимо от "модалностите", е сигурна рецепта за още по-голям срив на доверието в БСП като автентичния носител на лявото в България. Който се съмнява, нека си припомни прословутата коалиционна "култура" на ГЕРБ, нека не си затваря очите пред иманентната нагласа на формацията да следва безпрекословно своя лидер при всичките му обрати и завои, често в рамките на 24 часа.
Истинска политика през задната врата не се прави.