Позиция
Относно мигрантите - единна национално отговорна политика!
/ брой: 247
Такава политика следва да се гради поне на три основни начала:
* Първо - ясно разграничаване между категориите бежанци, мигранти и търсещи убежище. Резолюцията на Европарламента от 25 октомври "настоятелно призовава да не се допуска смесване на определенията за мигранти и бежанци; припомня, че е необходимо да се обърне особено внимание на бежанците...", защото това разграничение "...става все по-трудно, в т.ч. и поради факта, че много от държавите не разполагат с подходящи правни и институционални инструменти и уредби."
България днес явно е сред държавите, които не разполагат с такъв капацитет, поради което прибягваме до т.нар. масово връщане, в резултат на което се стига до унизителните за страната ни случаи с върнати на Турция лица, явно заплашени от репресии по политически причини. Затова първата задача е спешно да се изгради именно такъв капацитет за отделяне на действително нуждаещите се от закрила и помощ бежанци и търсещи убежище от икономическите мигранти, като за целта се търси и далеч по-мащабно съдействие от институциите на ЕС.
* Второ - безкомпромисна политика за пресичане на каналджийството и престъпния трафик на хора. Въпросната резолюция е категорична: "приветства операциите срещу контрабандистите и трафикантите на хора и приветства засиленото управление на външните граници на съюза; подчертава необходимостта от изчерпателна и конкретна пътна карта, с оглед предприемането на бързи действия в дългосрочен план, което предполага сътрудничество с трети държави, с цел провеждането на борба с организираните престъпни мрежи на контрабандистите на хора."
Твърде очевидно е разминаването между тази категоричност и в най-добрия случай половинчатите действия на властите у нас. Както и пълното мълчание по този възлов въпрос на шумно самообявилите се за единствени защитници на националния интерес дейци и формирования.
* Трето - гарантирането на спокойствието и сигурността на хората у нас като граждани на страна, която е преди всичко транзитна по отношение на разнородния човешки поток, насочващ се към Западна Европа. В резолюцията се припомня, че "...Европейският съюз и неговите държави членки са длъжни да предприемат целесъобразни действия за премахване на първопричините за кризите, които пораждат тези масови миграционни явления, /и/ призовава за подобряване на хуманитарните условия в държавите на произход и на транзитно преминаване, за да може местното население и бежанците да живеят в по-безопасни зони."
Въз основа именно на тези препоръки страната ни следва категорично да изисква от институциите на ЕС пълно съдействие - финансово и институционално, за осъществяването им. Нямало възможност? Напротив, нека се поучим от примера на Валония по отношение на СЕТА. Шумно бе обявено, че белгийските франкофонски общности били "клекнали", т.е. се предали. Нищо подобно - с техните добре аргументирани и безкомпромисно отстоявани искания бяха принудени да се съобразят всички останали!
В което е и разликата между ясната заявка на позиции и т.нар. "стратегия" на снишаване. Впрочем "стратегия", която независимо от обстоятелствата води до неизбежно самоунижение. В случая с въпросната резолюция изборът бе: подход, основан на закона и правата на човека, или огъване пред демагогията на крайната десница, на която се поддаде и най-голямата група - тази на ЕНП. Напротив - "за" заедно със социалистите гласуваха левите, зелените, както и либералите.
Може едни или други текстове да не ни харесват, но няма как заради тях да не заемеш ясна позиция - за решителна политика за цивилизовано овладяване на мигрантските потоци и против надигащата се вълна на краен национализъм, расова и етническа омраза, с неизбежния краен резултат - "модерни" превъплъщения не на друго, а на фашизма!