От здравия разум до поетическото безумие

Петър Георгиев
студент в Германия

Когато в края на м. май миналата година се явявах на задължителната матура, седейки на обикновен, но неудобен дървен стол зад един очукан чин, прочетох темата и останах озадачен от нея. Тя беше формулирана така: "От здравия разум до поетическото безумие". Тогава ми се струваше, че е крайно абстрактна и трудно се вписва в модерния български свят. Макар и смятайки се за достатъчно интелигентен, разшифроването на смисъла й ми отне време. Все пак си представих какво ли им е на другите недостатъчно интелигентни мои съученици и връстници, които се потят над задача номер 40? Стигайки до извода, че ще пиша за революция, установих, че тази дума изобщо не съответства на заобикалящата ни монотонна, сива и безжизнена родна среда. Е, кой би предположил, че девет месеца по-късно България най-после ще даде признаци на живот и желание за коренна промяна?
От седмици в страната ни

всекидневно има протести

породени от неправдите, тегнещи върху българския народ. Те преминаха през цялата страна и стигнаха до столицата, обединявайки стотици хиляди българи - не само у нас, но и по света, коeто доскоро изглеждаше немислимo. Въпреки кипящата във вените на мнозина наши сънародници кръв обаче, неясните искания и неупешните опити за канализиране на енергията на тълпата за изпълнение на конкретни цели доведоха до това, българинът отново да бъде умело изманипулиран. Защото макар и уж насочени срещу монополите на енергоразпределителните дружества и високите цени на тока, протестите изведнъж се изродиха с викове "Оставка". А България, прецакана за пореден път от същите тези хора, които иска да изгони, остана без правителство. Изневиделица се появиха безумни искания за Велико народно събрание и пренаписване на Конституцията, чиято цел едва ли някой разумно може да обясни. Така след абсолютното маргинализиране на протестните актове в крайна сметка вместо да се търси персонална отговорност на отделни лица, всички станаха виновни, а така всъщност никой не е. Оставяйки настрана обаче тази част на бунта, контекстът му въпреки кризисното състояние всъщност е съвсем друг. Политизиран, както можеше да се предвиди, той няма нищо общо с отделни партии, държавни лидери или други нелицеприятни властимащи, а е свързан с резултатите от цялостното

антиразвитие на българската държава

продължило години. Години,  в които обществото ни претърпява морална и културна деградация, плодовете на която берем днес. Забавеното и ускорено развитие, което за мен доскоро бе сложен термин от учебниците, става все по-осъзната реалност, благодарение на която България е най-бедната страна в Европейския съюз. Не само бедна финансово, но и по-страшно - бедна на идеи. Макар и мислейки се за изключително интелектуално извисен, средностатистическият българин не е нищо повече от парче мозайка в схема, която той самият не разбира. И как да бъде иначе? Как се очаква да поемем нещата в свои ръце, щом вечер, смазани и изнервени от работата, която мразим, се прибираме и след поредния брутален скандал пускаме телевизора, за да попием като гъба всичко, което медиите изливат в безжизнените ни мозъци? Как е възможно да сме толкова празноглави - да приемаме за чиста монета думите на този или онзи гримиран хубавец пред камера и да градим личното си мнение на неща, до които не сме стигнали сами, а са ни били казани от него? Не става въпрос за големи конспиративни теории, а за наглед най-простите неща като отразяването на моментната ситуация в цялата страна. Така в неделя, след като гражданите във Варна изгориха черно чучело с надпис "Политик", в отзивите в интернет думата бе заменена с "Полиция". Ей така, за провокацията. Отвратително, но кой ли обръща внимание на това.

А как изглеждаме пред света?

Като студент в Германия, въпреки личната си гордост от факта, че съм българин, не е възможно да не се почувствам некомфортно от реакциите на колегите си, които по време на лекции държат таблети и се забавляват с българските неволи. Политическите скандали през последните два месеца оказват все по-голямо влияние върху подигравателното мнение на колегите ми за страната ни. То пък е базирано на случки като комичния опит за атентат срещу Ахмед Доган, който дори се появи в няколко развлекателни предавания като "Шоуто на Греъм Нортън" и в това на Рей Уилям Джонсън. Макар и немците да не си правят труда да се задълбочат и да разберат проблема и гледната им точка да няма особена тежест, е повече от неприятно за българската диаспора проблемите да бъдат интерпретирани по този начин. Дори протестите да оставят по-скоро положително впечатление у световните общества, не е ли време да си зададем въпроса докога марката "Направено в България" ще означава ниско качество и да променим този толкова болезнен факт?
Живеейки на прага на немотията, ценностната система на сънародниците ни се върти единствено около нещото, което най-много им липсва - парите. Закърмени с идеята, че парите са висшата ни цел и най-висока точка на успеха, ние не се превръщаме в амбициозни млади българи, а в слепи глупци. Ориентираме образованието и житейския си път по това как можем да се доберем до по-голямо материално богатство, а това, от което всъщност се нуждаем, е духовно такова. Не четем философски или исторически книги, а учебници, пълни с числа и символи. Не разбираме, че много по-важно е да знаеш историята на предците си, да осъзнаеш себе си и да намериш своето призвание в живота, отколкото способността да сглобиш компютър или да работиш в банка, към което всички се ориентират, защото е по-доходоносно. Именно поради факта, че

 живеем като коне с капаци

почти никой няма ясна представа как работи избраната от него политическа система, а се хваща на големи обещания, свързани не с друго, а с пари. Ето защо и протестните движения стигнаха задънената улица на общите приказки, където липсват конкретни, смислени искания. От недоволство срещу определени органи бунтът се обезсмисли, като се превърна в роптание срещу всичко. Макар и несъмнено показали най-после гражданска позиция с действията си по родните улици, повечето протестиращи приличат на неориентирани тийнейджърки от "Здрач", които се чудят кое момче да си изберат за гадже. А такива истории, освен че никой не обича, са много по-вредни, отколкото полезни.
Мнозина пък се питат къде се е скъсала нишката и защо живеем в такова време. Никой не осъзнава, че от средата на миналия век в България е унищожена почти цялата интелигенция чрез наложената обратна селекция, която се стреми да заличи всички интелектуалци и да ги замени с простолюдие, за да направи хората по-лесни за управление. Затова и в днешно време в страната ни цари култ към простотията, а чалгата не е просто музика, а начин на живот. Апатични към случващото се, именно тези мои връстници от изпитната стая, които ме втрещяват с неграмотността и ограничеността си, предпочитат да играят компютърни игри и да блъскат във фитнеса, вместо да се обогатят духовно. По-късно те стават част от общество, където да говориш за любов и приятелство е жалко и смешно, а да си облечен елегантно, вместо с някой "casual" анцуг - хомосексуално. Така в 21 век в България официалните дрехи присъстват само в театралния реквизит, а по-голямата част от народа се гласи повече преди дискотека, отколкото преди пиеса, опера или бал. Нима тези хора могат да изразят компетентно мнение по протестните искания? Едва ли.
С начина си на мислене, грандиозното си

невежество и липса на самоуважение

българинът сам достигна положението, в което е нужно да протестира, за да спечели. Преди 137 години след един велик акт - Априлското въстание, България извоюва своята свобода и независимост. Историята не се повтаря, но се римува. Ето защо, макар и да не можем сравняваме мирния бунт на съвременниците ни с безсмъртните дела на предците ни, българите трябва да се поучим от тях и да пожелаем своето светло бъдеще. "Нова България" обаче не идва с ново правителство, нова конституция, по-ниски сметки за ток или по-евтин хляб. Тя се гради в самите нас.
Прекрачили прага на поетическото безумие, ние трябва да се върнем към здравия си разум. Излизането на улицата на видимо разбудените ни съграждани е възможно да бъде началото на нещо голямо, но истинската промяна, от която всички ние се нуждаем като нация, е насочена към нашия манталитет и светоглед. Така някой ден, вместо ние да се сравняваме с Исландия или Гърция, може би някои други протестиращи по света ще кажат: "Да действаме като българите!"