Не кола, а мотоциклет. И не си купих, а ме блъсна

"Няма нищо по-силно от словото."

Менандър (ок. 343 - 291 г. пр.н.е.) - древногръцки поет и драматург

Утринта на 22 ноември 1963 г. Има още само няколко часа до убийството на тогавашния американски президент Джон Фитцджералд Кенеди в Далас. В броя си от същия ден вестник "Далас морнинг нюс" помества на цяла страница обява. Тя е поръчана - и заплатена - от фондацията "Форум на фактите", създадена и финансирана от нефтения магнат от Тексас Харолдсън Лафайет Хънт. Човекът, който има навика да се запознава с възклицанието: "Здравейте, аз съм Х. Л. Хънт, най-богатият човек в света!"

Заглавието на обявата е:"Бог ви води в Далас, мистър Кенеди!" В текста президентът е наречен "приятел на комунистите" и се настоява за отговор на 40 въпроса. Американският писател Уилям Манчестър, който по молба на семейство Кенеди в книгата си "Смъртта на един президент" описва хронологически историята на фаталните дни в Далас, пише за тази финансирана от Х. Л. Хънт обява: "Беше като документ за издирване на престъпник. С тази разлика, че се появи на страниците на най-влиятелния всекидневник в Тексас, и то няколко часа преди пристигането на президента".

През същата сутрин една от радиостанциите на Х. Л. Хънт предава мрачен коментар, в който прозвучава изречението: "Ако работите вървят така и занапред, ще дойде ден, когато гражданите на Америка повече няма да могат свободно да купуват оръжие, за да го насочват срещу предателите си".

Връзката между създаденото в Тексас настроение на омраза срещу Джон Кенеди, защитаваната теза за неговия "антиамериканизъм" от средствата за масова информация под контрола на Хънт и атентата е прекалено явна. Така че комисията "Уорън", създадена по решение на Конгреса на САЩ да разследва убийството на Джон Фитцджералд Кенеди, трудно може да изхвърли от следствените книжа името на петролния милиардер. Но във всеки случай към него се отнася 

като с кадифени ръкавици - 

меко и деликатно. В този факт няма нищо смайващо, понеже наследникът на Джон Ф. Кенеди като стопанин на Овалния кабинет в Белия дом, Линдън Джонсън, по чиято инициатива е създадена комисията "Уорън", и до когото е адресиран докладът й, е личен приятел на Харолдсън Лафайет Хънт, още от времето, когато е бил сенатор.

Все пак на комисията "Уорън" не й е съвсем лесно да изгради тезата си за непричастността на Х. Л. Хънт към убийството на Джон Фитцджералд Кенеди. Има няколко деликатни елемента. Например, когато Джек Раби - човекът, който прострелва смъртоносно арестувания за убийството Ли Харви Осуалд, е задържан, в джобовете му намират машинописен текст на коментар срещу Кенеди, излъчен по една от радиостанциите на Х. Л. Хънт. По време на разпита Джек Раби признава, че на 21 ноември, един ден преди атентата, в компанията на млада танцьорка посещава в кабинета му един от синовете на Хънт - Ламар Хънт, който е в числото на влиятелните шефове на конгломерата от компании, собственост на неговия баща. Ето как комисията "Уорън" установява, че един ден преди атентата срещу президента се е осъществила лична среща между Джек Раби и семейството на Хънт. Което едва ли било възможно между един обикновен съдържател на увеселително заведение и един милиардер, освен ако те не са се познавали предварително. По един необясним начин обаче комисията "Уорън" решава, че този факт не заслужава по-нататъшно разследване и повече не се задълбочава в този пункт. Не е разпитван и нито един от членовете на фамилията Хънт.

Тези подробности изплуваха в съзнанието ми, когато по няколко от неолибералните медии у нас слушах - общо взето, напълно приличащите си, все едно щамповани изпод една и съща матрица, - коментари, основаващи се на статия от 6 септември т. г. във в. "Ню Йорк таймс". Същата, позовавайки се на "анонимен вътрешен източник", разисква дали президентът Доналд Тръмп би бил отстранен от поста си поради неспособност да изпълнява своите задължения", вследствие на (уж!) проявяващо се умствено разстройство. Като основание за евентуален подобен ход се сочеше 25-то допълнение към конституцията на САЩ, според което, ако вицепрезидентът и мнозинството от министрите (или членовете на друг подобен орган, който може да бъде предвиден от Конгреса посредством закон), предадат на председателя на Сената pro tempore (избраният временно на този пост сенатор, тъй като титулярен председател на Сената е вицепрезидентът), както и на говорителя (спикера) на Камарата на представителите писмено заявление относно това, че президентът не е способен да осъществява своите пълномощия и задължения, то вицепрезидентът веднага приема върху себе си неговите длъжностни пълномощия и задължения в качеството си на Изпълняващ задълженията на президента.

Наистина неолибералните "новинари" с половин уста признаваха, че тази процедура досега 

нито веднъж не е била прилагана 

в историята на Съединените американски щати.

Всъщност причината за приемането на двадесет и петото изменение на американската конституция през 1967 г. е, че са налице няколко исторически прецедента, когато има съмнения относно дееспособността на действащ президент.

Първият път те се появяват по време на мандата на демократа Франклин Пиърс (1853-1857 г.). Смъртта на един от синовете му в железопътна катастрофа малко преди неговата инаугурация дълбоко депресира Фр. Пиърс и неговата съпруга Джейн Ейпълтън, и според очевидци президентът систематично е бил силно пиян.

Другият пример за съмнения относно капацитета на действащ президент на Съединените американски щати да упражнява своите права и да изпълнява задълженията си, е казусът Удроу Уилсън, стопанин два мандата на Овалния кабинет в Белия дом от 1913 до 1921 г. Като автор на идеята за учредяване на Обществото на народите, по време на пропагандното си турне в полза на международната организация Удроу Уилсън получава инфаркт, последван от нов. Озовава се на границата със смъртта и никога после напълно не се възстановява по време на своите последни осемнадесет месеца като президент. Вдовец от 1914 г., през 1915 г. той сключва брак с вдовицата Едит Галт, която ръководи президентската администрация по време на неговото боледуване, въпреки че не притежава никакъв опит в държавното управление.

Но и в двата случая просто не е съществувало правно основание за отстраняването на действащия президент от поста му.

Понастоящем ситуацията е различна, след като от 1967 г. двадесет и петото изменение на конституцията на САЩ е в сила. Но до голяма степен това е валидно единствено на теория, понеже процедурата до завършващия финал е твърде сложна.

След като евентуално вицепрезидентът и мнозинството от министрите или от друг такъв орган, който може да бъде предвиден от Конгреса посредством закон, предадат на временно изпълняващия длъжността председател на Сената и на говорителя (спикера) на палатата на представителите в Конгреса писмено заявление относно това, че президентът не може да изпълнява своите длъжностни пълномощия и задължения, то вицепрезидентът незабавно приема върху себе си президентските задължения и пълномощия, в качеството на изпълняващ поста президент.

Дотук не е сложно. Но оттук нататък са усложненията срещу 

евентуален заговор за легално отстраняване 

на действащия президент от неговия пост.

След като президентът предаде на временно изпълняващия длъжността председател на Сената, както и на говорителя (спикера) на Камарата на представителите своето писмено заявление относно факта, че тази негова неспособност да изпълнява президентските си задължения повече не съществува, той възобновява своите длъжностни пълномощия и задължения. Това е възможно в случай, че вицепрезидентът и мнозинството министри (или на друг орган членовете, който е определен от Конгреса посредством закон), не представят в продължение на четири дни на временно изпълняващия длъжността председател на Сената, както и на говорителя (спикера) на Камарата на представителите в Конгреса, своето писмено заявление относно това, че президентът не е в състояние да изпълнява своите длъжностни пълномощия и задължения. В този случай Конгресът решава дадения въпрос, като се събира в срок от четиридесет и осем часа, ако няма сесия. Ако Конгресът в течение на 21 дни след получаване на последното писмено заявление или, ако няма негова сесия, в течение на 21 дни след деня, когато е било обявено свикването на Конгреса, установи посредством гласовете на две трети от членовете на двете палати, че президентът не е в състояние да изпълнява своите длъжностни пълномощия и задължения, вицепрезидентът продължава да ги осъществява в качеството си на изпълняващ поста президент, в противен случай президентът възобновява осъществяването на своите длъжностни пълномощия и задължения.

Е, за горните 

процесуални "подробности" 

пронеолибералните пропагандни солови, в дуо, трио или хорови изпълнители мълчат. И представят ситуацията, все едно, че е на един милиметър и на секунда от отстраняването на Доналд Тръмп от президентския му пост.

Ето как чрез манипулация на фактите се произвежда фалшива новина. Има защо в последното си епистоларно послание, адресирано до мен в качеството ми на председател на Управителния съвет на Асоциацията за борба против корупцията в България, екипът на Доналд Тръмп да споделя факта, че всичките му начинания биват атакувани посредством фалшиви новини.

Тази методика напомня един арменски анекдот. Дълго време приятелите Киркор и Гарабед не се били виждали. Когато се срещнали, Киркор казал: "Честито!" "Че за какво ми честитиш?!" - учудено попитал Гарабед. "Как за какво? Казаха ми, че си си купил кола!" "О, не кола, а мотоциклет!" - придобил тъжна физиономия Киркор. "И не си купих, а ме блъсна!"

Една тъжна новина за прононсираните аналогети на финансиализирането на политиката в интерес на определени икономически кръгове: В посланието на екипа на Доналд Тръмп ми се съобщава, че той сега едва започва!

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България